Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Дигитални зомбита – новият алкохолизъм и неговите господари. Входове, изходи и имунитет

Като говорим за дигитално робство, трябва да имаме предвид двойствената природа на дигиталния свят, в който прекарваме все повече време. От една страна, разбира се, той ни предоставя нови възможности и може да бъде полезен. От друга, той може да бъде вреден и дори опасен, ако с него се злоупотребява или ако не бъде използван правилно.

Смарт устройствата и проблемите на съвременното дигитално поколение. 

Днес човекът е обект на много атаки – търгува се с вниманието, времето, енергията, мислите му. И за да може той да консумира всичко, трябва да бъде постоянно „свързан“ с мрежата. Това безгранично консумиране води до зависимост и пристрастеност.

Всяка зависимост започва безобидно, отначало няма повод за притеснение, защото всичко е „под контрол“. Но в един момент границата се преминава и пристрастеният вече не осъзнава зависимостта си. Оттук нататък спирането и връщането назад стават все по-трудни. Социалните мрежи са усвоили този механизъм на пристрастяване на потребителите си и прилагат всякакви методи, за да го използват в своя полза. Използвайки различни алгоритми за предлагане на съдържание, те се стремят да запълнят цялото свободно време на човека. Мисълта и вниманието му непрекъснато са насочени към известията и новата информация, като така се създава усещане, че изпускаш нещо, че някъде се случва нещо без теб. Принуден си да търсиш постоянно одобрение, но и да следиш живота на другите, вместо да изграждаш своя.

Друг проблем, свързан с използването на социални мрежи, е, че те не могат да предоставят поле за истинско приятелство, тъй като общуването в тях е на повърхностно ниво. Лицето, което всеки показва в социалните си профили, не е действително, а само фасада, която се разминава реалността – създава се една фалшива персона. Създава се и измамна представа за приятелство, общуването се изменя и става плитко – признак именно за плоско приятелство, в което няма никаква съпричастност. 

Социалният инженеринг проявен в технологиите и социалните мрежи. Какво се случва, когато се развива дигиталната обсесия?

Защо въпреки очевидната вреда от прекалената употреба на социални мрежи, към тях се развива зависимост? Една от причините е освобождаването на допамин – хормон на щастието, който отговаря не само за удовлетвореността от дадена награда, но също за концентрацията и грижата за себе си. Именно затова няма нищо чудно, че напоследък хората имат  проблеми с концентрацията – информацията не отива в дългосрочната памет, а мозъкът иска да я попие бързо. Освен това, има заболявания, свързани с нивата на допамин – шизофрения, паркинсон, учестена тревожност, депресия.

Дигиталната обсесия води и до проблеми в общуването. Човекът е социално същество и има вродена потребност да общува. Днес, когато начинът, по който се общува, е напълно различен, се възпрепятства истинското свързване на човека със семейството и приятелите. Емоциите, които се споделят в социалните мрежи, са отделени от чувствителността; натискането на бутона “тъга” или “грижа” не е проява на скръб или състрадание, а всъщност е студена дипломация, което осакатява човешката душа. Пример за това е т.нар. “fabing”, което е термин за човек, който използва телефона си на публично място, като умишлено игнорира света около себе си. В миналото подобно поведение е било диагностицирано като психичен социопатичен проблем. 

Съвременният шаманизъм и зомбитата на новото време. 

Думата зомби се свърза с направата на марионетка, която е напълно подчинена на своя шаман-водач. В днешно време човекът е сам в света на социалните мрежи, чиито правила не познава. Той се отпуска в преживявания, които не му носят нищо, освен краткотрайно насищане на сетивата. Следва една празнота и глад за още, водещи към нещастие, неудовлетвореност и безпокойство.

Затова имаме нужда да филтрираме всичко, което идва към нас. Както вкусът за физическата храна, така и вкусът по отношение на онлайн съдържанието, което се консумира, се възпитава. Масово хората са свикнали да не подбират информацията, която приемат, поради липсата на критически поглед върху нея. Друг проблем е, че те не усещат и разликата между използването и проверяването на телефона – има значение колко време отделят. Непродуктивната употреба води до загуба на време, което би могло да бъде вложено в градивна дейност.

Как да развием имунитет към дигиталното пристрастяване?

Осъзнаването на вредите за здравето, които злоупотребата със социалните мрежи създава, може да бъде един възможен изход от това пристрастяване. Истината е, че електронното пристрастяване не се счита за толкова анормално поведение спрямо другите видове, но това не го прави по-малко опасно. То е част от процеса на дехуманизацията, която все повече се стреми да намира място в начина ни на живот, да подмени естествените процеси в нас. Много разбирания относно дигиталния свят са мит – удобството, идеалното сегментиране и намиране, получаването наготово, а реалността е, че там има прекалено голяма празнота.

Противодействието на този процес не е в това човек да не използва мобилни и други устройства, но да ги използва умно, по предназначение. Всяко решение, дори малко, има значение. Докато скролваме апатично, има риск да изпуснем важните неща, които се случват около нас.

Фондация Гайдhttps://guidefoundation.org/
"Пътят до едно истинско откритие е винаги всъщност историята на намиране на самия себе си." ~ Стефан Гайд /1960-2013г./ декодирал древната тракийска писменност, променил завинаги основните концепции в историческата наука и тракологията.

Последно качени

Свързани постове