Собственикът вече няма да притежава колата си? В Европа се обсъждат нови начини за ползване на автомобили. Съгласно новите стратегии за екологична устойчивост автомобилният производител трябва да представи план за екологичния отпечатък на колата от началото на нейното производство до рециклирането, което е трудно при промяната на много собственици. Множество стари автомобили всъщност се изнасят в трети страни и се използват там до последно, а след това се изхвърлят без рециклиране. Затова по предложение на „зелените“ в ЕС се обсъждат варианти автомобилите да остават собственост на производителя, а ползването им да бъде вид услуга.
Собствеността като трън в очите на Световния икономически форум
Зад екологичните претенции, силно съмнителни предвид предизвикателствата за електрическите МПС, очевидно прозира желанието да се ограничи свободата на притежание и лична инициатива за сметка на контролиран живот в посока, задавана от сенчести световни елити с ужасяващи разбирания за нормалност и морал.
Световният икономически форум на Клаус Шваб обяви, че хората нямат право да притежават собствена кола и вместо това могат да „ходят или да споделят“. Според СИФ, твърде много хора притежават собствени превозни средства и това трябва да бъде коригирано чрез ценообразуването им извън пазара. Хиляди частни самолети летят до Давос всяка година за годишната среща на върха, но според Клаус Шваб обикновените хора не трябва да притежават собствен автомобил.
В документ, публикуван от СИФ, елитите в Давос твърдят, че комуналното споделяне на автомобили трябва да стане част от „кръгов подход“, за да се намали глобалното търсене на благородни метали и изкопаеми горива. СИФ призовава за прекратяване на всички данъчни кредити за производство на нефт, газ и въглища, заедно с повишаване на данъците. Основно това е същата идея като ценообразуването на изкопаемите горива въз основа на техния въглероден отпечатък. Резултатът би направил газа недостъпен лукс за огромна част от населението.
Рим се вдига на протест заради безпрецедентно ограничение за нови автомобили
След като от доста време Европа свиква с мисълта за поетапно отпадане на силно замърсяващите автомобили, кметът на Рим шокира с идеята да въведе електронен достъп, забраняващ в широкия център на града да се движат дори МПС с екокатегория Евро 4 и Евро 5. На платформата change.org протестна петиция, лансирана от Фабрицио Сантори, лидер на групата на партия “Лига” в столичния градски съвет, в рамките на две седмици надхвърли 30 хиляди подписа. Тези, които са я подписали, искат от кмета да преосмисли идеята, защото въвеждането на 51-те електронни портала за защита на „зеления пояс“ ще се отрази на около „30 хиляди пребиваващи граждани, които ще бъдат силно ограничени в правото си на мобилност“, и на още около 300 хиляди временно пребиваващи в града.
Но преди всичко – и това е аспектът, който е най-подчертан – забраните биха се отразили на „икономически по-слабите граждани“, които биха могли да се принудят да бракуват колите си.
Медийната пропаганда как „на младите коли не им трябват“
През 2018 г. ООН съобщи, че 55% от населението на света живее в градски райони, като се очаква процентът да нарасне до 68% до 2050 г. Разглеждайки пренаселените мегаполиси, вместо да се обърне внимание на прогонването на много хора от фермите им, както насилствено става в Холандия, или на смазването на малките производители от големите корпорации, медийната пропаганда внушава, че това е бъдещето. И то бъдещето, желано от младите хора. Напоследък все по-силно тече едно преобразуване на понятия, където думата „неудобство“ (да имаш своя скъпа електрическа кола, когато няма и къде да я паркираш например) се заменя с думата „нов стил“.
В този нов стил се коментира как на “милениалите” и на „поколение Z” им било по-удобно и по-присъщо да не се занимават с отговорността да имат собствено превозно средство, а да се разчита на услуги по наемане на МПС, като според случая то може да бъде голямо, малко или високопроходимо. (“Милениали” са наричани хората, родени приблизително между 1980 г. и средата на 1990-те години, а “поколение Z” – родените приблизително от средата на 1990-те години до към 2010-2012 г.).
Позовавайки се на факта, че „средната кола или микробус в Англия се управлява само 4% от времето“, СИФ твърди, че това означава гражданите в развитите страни, включително Съединените щати, да нямат право да притежават собствен автомобил. Краят на частната собственост е от съществено значение според СИФ и може да се приложи към всичко – от автомобили до частни домове и дори към принципите за проектиране в целия град. „Процес на проектиране, който се фокусира върху изпълнението на основната нужда вместо проектиране за закупуване на продукти е от основно значение за този преход“, определя СИФ. „Това е начинът на мислене, необходим за препроектиране на градовете, за да се намалят частните превозни средства и други употреби.“
Сянката на тоталитаризма и социалните кредити
Както Богари Медия неведнъж писа, макар и не така явно, както в Китай, системата на все по-силен контрол върху правата на човека през електронни платформи завладява и всички развити страни. Не е пропуснат и моментът със споделено ползване на МПС. Освен липсата на собственост, новите платформи за виртуален достъп до МПС без ключ автоматично дават възможност на централизирани системи да позволят или забранят на определено лице да наеме и отключи кола. Може да напомним как за миг в Китай бяха осуетени многохилядни демонстрации след промяна на един код в социалните кредити на протестиращите, който им забрани да ползват транспорт и да се съберат в града и часа на протеста.
И докато при тоталитаризма властта е съсредоточена в ръцете на определени познати за обществото личности, световните елити все повече (нарочно) изключват авторитета на конкретни хора, които могат да бъдат пример с личния живот и делата си. Електронна система, която е „справедливо управлявана от изкуствен интелект“, за мнозина вече представлява нормалният тип държавност.
Подобно е усилието да се елиминира родовата традиция за притежаване и управление на ресурси. В своето есе „Добре дошли в 2030 г.“ шведската депутатка Ида Аукен описва тенденциите на близкото бъдеще:
„Не притежавам нищо. Не притежавам кола. Не притежавам къща. Не притежавам уреди или дрехи. Може да ви се стори странно, но е напълно логично за нас в този град. Всичко, което считахте за продукт, сега се превърна в услуга. Имаме достъп до транспорт, настаняване, храна и всички неща, от които се нуждаем в ежедневието си. В нашия град не плащаме никакъв наем, защото някой друг използва свободното ни пространство, когато нямаме нужда от него. Холът ми се използва за бизнес срещи, когато не съм там.“За много американци и европейци колата е символ на свобода. Преди да позволим екоидеологията да ни окове в рамките на квартала, е добре да видим правото на мобилност като наша отговорност към близките и към собствената ни реализация.
