Училищата в Ню Йорк забраниха използването на ChatGPT и напълно ограничиха достъпа до услугата от училищните мрежи. Австралийските университети изцяло променят правилата за оценяване на писмените работи на студентите и планират да се върнат към използването на химикал и хартия. Лондонски учител по английски е впечатлен от нивото, на което ChatGPT пише курсови и научни статии. Идва ли революция в образованието и в живота ни въобще?
Притеснителен ли е „интелектът“ на софтуера ChatGPT?
Изкушаващо е да го наречем „жив“ и да си пообщуваме с него. Да, прави добра съпоставка на информация и текстове, които има налични в Интернет и сглобява бързо сравнително правдоподобни изказвания. Тъй като е захранен и с огромно количество литература извън тази в Интернет, софтуерът може да имитира и стила на определен автор. Но възниква резонният въпрос – кога сведохме нашите образователни изисквания до „смислен текст по темата“, общи приказки и наподобяване на чужд стил?
Откога личното, остро и неконвенционално мнение не носи точки в прословутите есета? Ето този въпрос трябва да си зададем, а не да бягаме от технологията с лист хартия. Няма да ѝ избягаме далеч. Учениците вече я имат на телефоните си. А ценностната им система „искам добра оценка, независимо на каква цена“ е провалена не от бездушния алгоритъм, а още когато сме ги възпитали в тази материалистична бездуховност.
(Всъщност новата система, която може бързо и доста точно да изплюва факти, може би е добър повод да върнем в училищата идеята за разсъждение и разбиране, вместо за безконечно информиране…)
Откога датира терминът „изкуствен интелект“?
Изпаднал от употреба още през 70-те години на миналия век, тъй като се смята за старомоден и смешен, терминът „изкуствен интелект“ се връща на мода през 90-те години на миналия век „поради рекламни, маркетингови и бизнес причини“, твърди Ерве Бурлар, професор по електроинженерство. „Но без никакъв реален напредък, освен в силата на математическите модели“, добавя той.
Бурлар остава скептичен относно термина „изкуствен интелект“ и как той се използва днес. Той казва, че няма такова нещо като „изкуствен интелект“, тъй като никоя система не отразява и най-малкия човешки интелект. Дори дву- или тримесечно бебе може да направи това, което машина с изкуствен интелект никога не би могла да направи.
Ако питате чат бота GPT за каквото и да било в сферата на решения и емоции, той уточнява, че е само „езиков модел“, и не се нарича „изкуствен интелект“. Но фактът, че именно с този термин медиите окичиха ботове от неговия тип и софтуерите, „артистично смесващи“ музика и изображения с усещане за творчество, никак не е случаен.
Защо имаме усещане за определен дух в подобни усъвършенствани алгоритми?
Всеки роман, пиеса, сграда и съответно по-съвършен софтуер носи идейните предпочитания на създателите си. Ние обаче не познаваме персонално софтуерните специалисти зад новоизбликналите „огромни възможности“. Нито личните им демони.
Неотдавна дигитален художник си „поиграл“ с приложение тип изкуствен интелект, което синтезира изображения по зададени параметри. Например „сини китове плават в кристален дворец“ поражда перфектната феерична картина. Когато обаче той прилага няколко пъти опцията „искам изображение, нямащо нищо общо с дадени параметри“ в синтезираните рисунки натрапчиво се появява извратен образ на жена с кърваво лице и винаги в драматична обстановка на деца и смърт. Въпросният образ нарочно има име, което тук нарочно няма да спомена, и след много опити да се отърве от „нея“ дигиталният художник не успява. Нейният код остава в картинките му завинаги, колкото и да ги смесва и видоизменя.
Разбира се, този ефект е щателно програмиран. Един самообучаващ се бот лесно може да се ъпгрейдне дори така, че да се „залепи“ за нас и по биометрични данни като глас или образ. Ала психическото усещане за демонично присъствие е неописуемо! Целта е да се изгради доверие, че изкуствен интелект ИМА, тоест подхранва се убеждението, особено у младото поколение, което израства пред екраните, че може да бъде създаден изкуствен живот поне на ниво интелект. Изкуствен живот, който да замени естествения живот, обвързан с живи хора. И „интелект“, преподреждащ нашите естествени усещания за добро, зло, истинно или гнусно и отвратително…
Ударът по творческите професии – защо именно те?
Месеци преди да бъде пуснат „хитовият“ езиков модел Chat GPT, в медиите се появиха оплаквания на дигитални творци, че AI краде и ползва техния труд за своите „смесвания“ и „полети на въображението“. От една страна, законодателството, което е тромаво да се произнесе кой ще отговаря за подобни извличания на данни от творби с авторско право, от друга страна, неясният код на софтуера, който го прави, поставиха много истински творци в застрашено положение да бъдат изхвърлени на борсата и заменени от „електронни работници“.
Това донякъде нанесе шамар на наивното човечество, което вероятно очакваше „добрите роботи“ да заменят човека основно в тежките, опасни и монотонни дейности. Вместо това определени сили лансират натъпкани с данни софтуери да обезценят и заменят хората в най-висшата им, творческа проява! Проява, която има капацитета да стига до интуиция, откровение и всякакъв вид изцеление. Може би някои ще направят връзка с все по-силния натиск да се отрече наличието на Творчески замисъл и идея в природата и естеството на човека. И ще са прави. Връзка има. И даже е напълно нарочна.
Кой носи отговорност за щети, нанесени от изкуствен интелект?
Напоследък законодателството по много теми започна да излиза от сферите на нормалната логика. Вековни думи като „майка“, „баща“, „брат“, „сестра“ започнаха да се считат за обидни и да се премахват от документите. Правото да се смяташ за някакъв се приравнява на факта какъв си наистина. Сега пък т.нар. „изкуствен интелект“ трудно го лови законодателството, въпреки че може да причинява огромни щети на личен живот, човешки права и на цели бизнеси…
Според последните намерения на европейските законодатели вредите от Изкуствен интелект могат да се считат за виновно причинени от създателя/производителя/потребителя на AI, но тогава с една достатъчно прозрачна документация той би могъл да препрати отговорността към Вас, който сте пострадал: да сте чели с какво се захващате. По-благоприятно е, когато законодателят счита Изкуствения интелект (софтуера) за вещ, понеже обезщетение за вреда, причинена от (дефектна) вещ, се изплаща по-лесно.
В този смисъл, ако в дома на дадено физическо лице прахосмукачката му робот съсипе например семейни бижута, тази вреда би попаднала в режима на обективната отговорност, но ако това същото лице не бъде допуснато до интервю за работа заради погрешен алгоритъм, основан на предразсъдък, или не му бъде отпуснат жилищен кредит заради лош скоринг, изчислен от система с AI, отговорността вече не е безвиновна.
Още вреди, причинени от изкуствен интелект, могат да бъдат: нанасянето на щети по автомобил, причинени от друг по време на режим за автоматично паркиране без човешка намеса; загубването на средства, инвестирани в платформа, използваща изкуствен интелект с непрозрачен код; нанасянето на щети на реколтата на съседен имот поради грешка в системата на автономна земеделска техника; отказ от медицинско обслужване заради грешно изчислени осигуровки; недопускане до образователна степен и прочее…
Нанесени вреди от система от този списък биха представлявали евентуални нарушения на основни права, прокламирани от ХОПЕС (Хартата на основните права на ЕС): правото на достъп до образование (чл. 14), правото на труд (чл. 15), закрила на здравето (чл. 35), защита на потребителите (чл. 38). Въпреки това, ако ответникът, носещ отговорност за тези системи, чинно спазва задълженията си за водене на надлежна и прозрачна документация по Регламента за AI, вероятно най-работещият механизъм за защита на увредените лица в цялата директива никога няма да влезе в действие.
На софтуер се приписват претенции да бъде личност
В съвсем друга сфера на правото пък е драмата, при която инженер-разработчик на ИИ започна да го счита за страдащо разумно същество и настоя да му се назначи адвокат! Инженерът бе уволнен и има опит историята да се потули, но е факт, че ако за „живот“ и „интелект“ считаме просто невронните мрежи, без значение дали органични или неорганични, без значение родени или направени… то е неизбежно да превърнем ИИ в някакво ново божество. Дори може би сте чули за плановете той да се захранва от нашата, човешка енергия. А и не е ли извращение болните бебета да бъдат лишени от защита, за която вече претендира нереалното електронно творение, което зависи буквално от един токов щепсел…
Пренебрегването на свещения статут на човешкото тяло, което стана напоследък „тренд“ в много отношения, води до приравняване на неща, които реално са несъизмерими. Делегирането на права AI софтуер да взима решения вместо човека, при това в области, където човекът е напълно способен да го прави, е изключително опасно. Изключени са категории като „състрадание“, „морал“, „съвест“ и вече не може да се прилага Духът на закона. Законът става „буква след буква, правило след правило“, като в зъбчатките на бездушната му машина по правило биват смачкани по-бедните, плахите и беззащитните.
