На 19 април 2022 г. в Сакраменто на стъпалата на Калифорнийския щатски капитол (парламент) се събраха над хиляда души. Представители на християнски организации и възмутени граждани се обединяват срещу Законопроект 2223, с който се планират изменения в Кодекса за здраве и безопасност, отнасящи се до репродуктивното здраве, с меко казано притеснителни текстове.
Какво точно се казва в законопроекта и защо се оказва, че позволява детеубийство
Демократката от щатското събрание на Калифорния Бъфи Уикс, която въведе законопроекта, заяви на заседание на Съдебната комисия от 5 април 2022 г., че той има за цел да попречи бременните жени да бъдат преследвани за прекратяване на бременността им или загуба на бебето им.
Законопроект 2223 би забранил задържането на лице (майката или доставчика на здравни грижи), отговорно за „спонтанен или предизвикан аборт, мъртво раждане или перинатална смърт“ на бебе въз основа на „неговите действия или пропуски“, свързани с бременността, според уебсайта на щатското законодателно събрание.
Въпреки че законопроектът не дава точно определение за „перинатална“, той обикновено визира времевата рамка между 22 седмица от бременността и седем дни след раждането, според анализа на законопроекта на комисията.
„Говорим за законопроект, който може да прекрати живота на едно дете дори 30 дни или повече след раждането“, каза пастор Джак Хибс, от Calvary Chapel в Чино Хилс. „Законът, ако бъде приет, предотвратява разследване или аутопсия защо детето е починало. Това буквално е невероятно и вчера, когато ме интервюираха новинарски екипи от Австралия, Англия и Германия, те също не можаха да повярват!“ Според Хибс ние защитаваме красивите и ценните неща в живота; но да поемаш отговорности, които може да носи само Бог, нямаш право.
Казват, че се опитват да защитят жените с този законопроект. Но защо тогава законопроектът описва пренаталната смърт като резултат от бременността, а раждането като „последствия от бременността“?
Грег Бърт от Калифорнийския семеен съвет каза на голямото множество: „Когато чух езика на законопроекта, не можех да повярвам, докъде са стигнали. Това е законопроект, подкрепящ абортите след раждането … Това е инфантицид (детеубийство)“.
Бърт, бивш репортер, твърди, че макар самият законопроект да не споменава думата „инфантицид“, ако бъде приет, това би позволило на майките обосновката, необходима за прекратяване на живота на детето след раждането поради „причини, свързани с бременността“.
Бърт каза, че „свързана с бременността причина“ е двусмислена формулировка, защото тя не е определена в текста. „Следродилната депресия е пример за свързана с бременността [причина], което означава, че майка, която е депресирана, може да убие детето си и би имала оправдание за това“, каза той.
„Въпреки множеството от статии тип „фактчекъри“, които са отрекли и омаловажили явната истина за опасния законопроект, председателят на съвета за проабортното мнозинство към Правната Комисия към Калифорнийския парламент заяви, че „езикът, с който в законопроекта се говори за перинаталната смърт, може да доведе до непреднамерено и желано заключение“.
Това е мнението на адвокат Оливия Самърс от Американския център по право и Правосъдие, консервативна християнска правозащитна организация. Тя счита, че текстът на законопроекта не пояснява достатъчно, че се говори за перинатална смърт като следствие от усложнение на бременността.
По този начин законопроектът би могъл да се тълкува като основание да се „имунизира“ една бременна личност от всички наказания за всички свързани с бременността резултати, включително смърт на новородено по каквато и да е причина по време на перинаталния период след раждането, включително причина за смърт, която не се дължи на усложнения при бременност.
Идеите за детеубийство започват от СЗО
Ако смятаме, че зловещите словесни еквилибристики са хрумнали спонтанно на демократката Бъфи Уикс, вяроятно сме много наивни. Макар че през февруари 2022 г. тя обяви първия в нацията законопроект, който ще задължи всички фирми в щата Калифорния да изискват своите служители и независими изпълнители да се ваксинират срещу COVID-19. След всички разкрития за вредата от ваксините това само по себе си показва напълно безотговорна позиция и към свободата, и здравето на хората.
Ала тук „тон за песен“, идеологическата насока, е дадена от самото СЗО. В документ от 9 март 2022 г. Световната здравна организация изисква да се прекратят всички срокове относно абортите, понеже законите, предотвратяващи прекратяването на бременността във всеки момент, рискуват да нарушат правата на „жени, момичета или други бременни лица“. Разбира се, идеята е маскирана (доста плитко) под внезапна загриженост за многото увредени вследствие на криминален аборт жени. И вместо СЗО да се замисли каква е тяхната причина за аборт, тяхната причина за отчаяние, коя е причината за разбитите и никога не създадени семейства… СЗО се грижи за по-добра евтаназия на плода! Прочетете сами:
„Наред с клиничните препоръки и препоръките за предоставяне на услуги, насоките (на СЗО) препоръчват премахване на ненужните медицински бариери пред безопасния аборт, като криминализиране, задължителни времена за изчакване, изискването одобрението да бъде дадено от други хора (напр. партньори или членове на семейството) или институции, и ограниченията за това кога по време на бременност може да се направи аборт. Такива бариери могат да доведат до критични забавяния в достъпа до лечение и да поставят жените и момичетата в по-голям риск от опасен аборт, стигматизация и здравни усложнения, като същевременно увеличават прекъсванията на образованието и тяхната способност за работа“.
Насоките към световните правителства са:
- Позволете аборт при всякакви обстоятелства и отменете законите, възпиращи аборт по причина, че бебето ще е „грешния пол“.
- Не изисквайте от жените да имат одобрение от лекар или медицинска сестра за аборта.
- Развийте схемите „хапчета по пощата“, така че на жените да могат да бъдат изпратени хапчета за аборт след телефонно обаждане.
- Премахнете правата на медицинските специалисти да откажат извършване на аборт поради съвест.
ООН по стъпките на СЗО
Организацията на обединените нации, която ръководи СЗО, приветства предложеното премахване на това, което нарича „ненужни политически пречки пред безопасния аборт“, включително „ограничения за това кога може да се извърши аборт“.
Но никъде в документа от 210 страници няма споменаване на етичния дебат за правата на нероденото дете, нито дали абортите са морално приемливи, когато след 22-24 седмици зародишът има добър шанс да оцелее, дори ако се роди преждевременно.
„Умните глави“ на експертите не са независими
Преди публикуването на своите насоки СЗО се консултира с група от 12 „външни експерти“, включително д-р Даммика Перера, глобален медицински директор на базираната в Обединеното кралство Marie Stopes International, чийто британски клон извършва повече от 60 000 аборта за Националната здравна служба годишно, и д-р Лора Касълман, от „Планирано родителство Мичиган“, клон на най-големия „доставчик на аборти“ в САЩ. Преди това д-р Перера описва термини като късен аборт и сърдечен ритъм на фетуса като „реторика против избора“.
Той възразява и срещу думата „утроба“, тъй като тази дума „придава емоционална и символична стойност на този орган“. Друг член на експертната група е Картик Сринивасан от Международната федерация за планирано родителство, която лобира за разширяване на правата за абортите. Експерт, който съветва СЗО в областта на правата на човека е Кристина Зампас от глобалния Център за репродуктивни права, който използва дарения за „изграждане, прилагане [и] защита на“ аборта.
Документът на СЗО препоръчва „пълна декриминализация на аборта“ и отменянето на закони и разпоредби, които „забраняват аборта въз основа на гестационни граници“ и „ограничават аборта“ на всякакви основания.
В него се казва, че 21 проучвания са установили, че когато на жените се отказват по-късни прекратявания на бременността, тя „може да се разглежда като несъвместима с… международното право в областта на правата на човека“. Добавя се, че сроковете за абортите могат също да нарушат законите за равенство, тъй като имат „непропорционално въздействие“ върху някои групи като тийнейджъри и бедни.
В Англия и Уелс жените могат да правят аборти по „социални“ причини до 24 седмици. След това те са разрешени законно само ако животът на майката е изложен на риск или ако детето би се родило с тежко увреждане. Разбира се, в последната фраза инвестират твърде много „пророци“, което води до ненужна загуба на животи.
Идеологията, която докара английски болници до там, да не употребяват думите „кърмене“, за да не обидят някои неопределени полово индивиди… явно отдавна подготвя и подкопава почвата за немислимите изменения.
Кралският колеж за акушерки призова за „декриминализация“ на аборта, включително за отмяна на сроковете през 2016 г. Кралският колеж по акушерство и гинекология ги последва през 2017 г. и през 2019 г. към идеята се присъедини Кралският колеж на общопрактикуващите лекари. Но министрите казаха, че нямат планове да променят закона. СЗО не отговори на искането за коментар.
Подай на един звяр пръста си и той ще ти отхапе ръката
Малко хора си дават сметка как започва цялата история с абортите и всъщност как от малкото отстъпление стигаме до крайностите, които виждаме днес. В Европа не толкова отдавна (а и днес) на аборта се е гледало с лошо око – като на детеубийство.
Неслучайно в Хипократовата клетва убийството на неродено се забранява. Именно затова абортът е бил забранен и в цяла Християнска Европа е бил криминализиран. Показателно за нас трябва да бъде, че сред първите държави, които легализират аборта, всъщност са нацистка Германия и Съветският съюз (СССР).
Кога започва отстъплението по темата и как „пробиха“ съвременното право?
Отново се използва познатият похват – намира се конкретен повод (изолиран или процентово ирелевантен) – случай, в който от морална гледна точка абортът да изглежда допустим. Това е именно медицинският аборт заради опасност за живота на майката и детето. Как от това изключение обаче се стига до пълна легализация, „либерализиране“ на абортите?
От този повод се започна с опитите за разширение на тясното „изключение“ с правоприлагане по аналогия – защо заради опасност за живота на майката да е позволено, а да не може да се допусне аборт заради „диагнози за увреждания на плода“ в резултат на диагностични изследвания със спорна последваща достоверност (фетална морфология, биохимичен скрининг)?
После се прокара и тезата за „нежелана бременност“ поради изнасилване (което обстоятелство е наистина нежелано, но можем ли да обърнем гръб на човешкия живот? А и не трябва ли да се борим срещу първопричината, а не срещу резултата?)
Все хипотези на изключение, редки, процентово несъотносими спрямо мнозинството случаи. Но въпросът е, че повдигат „моралния въпрос“ и отварят „удобен“ дебат по темата.
От последния специфичен и рядък случай на нежелана бременност изведнъж се прави аналогия с всяка нежелана бременност – под претекста на свободния избор се оправдава убийството на неродени деца, а всъщност представлява опит за избягване на отговорността от сексуалната разюзданост в обществото. Оттам се ражда феминисткото движение – „My body, my choice“, с основния пропуск на факта, че детето (в случая ембрионът) съвсем не е просто част от тялото на жената, а е човек (личност, субект).
От мухата слон
От всички тези, антитези, аргументи и линии на дебат, които са предлагани през годините може да се направи обобщението, че изключително редки случаи на спорна „допустимост“ на аборта се използват, за да се „обърне каруцата“. Атакува се „буквата на закона“ с конкретни малобройни случаи, които се представят за обществено значими, за да се разклати моралният аргумент за защита на живота, който стои зад забраната на абортите.
А майките пък, които след няколко аборта на по-късна възраст вече не могат да заченат, стават идеалните спонсори на индустрията по сурогатно майчинство и прочее съмнителни индустрии, ведно с психотерапията на разбитите им и депресирани личности. Защото най-голямата пандемия в света, за която не се говори, са психичните разстройства. Това ли е бъдещето на обществото ни?
Какво се цели с пълната либерализация на абортите
Отговорът на този въпрос е „власт“. И макар този отговор да изглежда като конспиративна теория, всъщност виждаме събитие след събитие, „пробив“ след „пробив“ да се случва точно това.
Под лозунгите за „свобода” и „права на човека“ всъщност се прокарва контрол и ограничение на популацията, подмяна на ценностната система на християн-европейската цивилизация (включително Запада и Америките), въвежда се идентичността на новия „транс-човек” (от трансхуманизъм, отвъд човека).
С „освобождаването“ от отговорността на родител (чрез извършване на аборт) някои смятат, че може да „изтрият последствията“ от постъпките си (днес ги наричат сексуални подвизи). Което уви, не е вярно. Изглежда в бъдеще родителството ще е само планирано, а защо да не се премахне и болката на раждащата жена, та нали освен зачеване, има стремеж и децата един ден да се раждат „в епруветка“, вместо в утроба?
По този начин се поощрява егоизмът и консуматорството не просто като състояние, а като начин на живот. Пороците на човека се рекламират като блян за щастие, който обаче неусетно ограбва човека от истинските неща (потомството и радостта да имаш дете например).
Защо е нужно това, се питаме? Защото това е материалистичният модерен човек, за който няма място за други ценности. Неговата крайна цел достига „висотата“ на борбата за добрия икономически стандарт (както впрочем наскоро спомена един бивш министър за цивилизационния избор на България).
Защо тази ценностна система? Защото такъв човек (на финансовия интерес) много по-лесно се управлява и много по-лесно бива манипулиран. Защото основаните на вечните ценности семейство, родовете, а оттам и народ са единствената структурна единица, която е годна да даде отпор на опитите за овладяване на държавата и обществото и да бъде независима от силните на деня общност.
