Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Ще сведат ли покойниците до тор за почвата?

Всеки може да стане почва в нов погребален процес. От 2027 г. Калифорния ще позволи компостирането на мъртвите. Известен официално като „естествена органична редукция“, този нов окончателен процес на изхвърляне трансформира тялото на починалия в почва, която да се разпръсне в градините или в която да се засадят цветя или дърво. Опит за разклащане на Християнската традиция ли е това?

Англиканската църква ще проучи теологията за нови начини за изхвърляне на трупове

Изразът „пръст в пръстта“ от англиканския погребален ритуал скоро може да придобие буквално значение. Англиканската църква трябва да проучи „компостирането“ на тела и на свещеник е възложена задачата да провери дали практиката може да е подходяща за християнски погребения (дано само не прочете божественото послание така, както „дяволът чете Евангелието“). Прогресивен ли ще е прочитът на клириците, остава да разберем.

Какво разбираме под компостиране? При човешкото компостиране, известно като terramation, тялото се поставя в стоманена капсула за многократна употреба и се заобикаля от дървени стърготини, слама и люцерна. Това ускорява естественото разграждане и естествено срещащите се микроби намаляват тялото до пръст с обем две колички за 30 до 60 дни.

Втечняването е друг все по-популярен начин за “обезвреждане” на тялото. Алкалната хидролиза втечнява меките тъкани на тялото за период от около 12 часа, след което стерилната течност се излива в канализацията или може би се използва като тор. След това остават само костите и зъбите, които се стриват на прах. Втечняването вече е законно в 21 американски щата, а скоро ще бъде и в повече.

Очевидни са връзките с трансхуманистичното разбиране, че човекът е просто една биомашина и след смъртта му тялото му е просто една материя. Чрез подобно разбиране в Египет наскоро от здравното министерство търсиха да поощрят завещаване на органи след смъртта, включително продажба, с цел да се оставят финанси в наследство на децата. Даже се апелира, че това е национално отгворно, иначе се губи “материалът” на органите. Според това възприятие за човешката природа тезата “е, добре, защо тогава тялото да не е за нещо полезно?” или т.нар. краен утилитаризъм.

Откъде тръгва изобщо идеята (идеологията)?

Всъщност двете алтернативи на традиционното погребение се рекламират като „зелени“, което е обещание за по-малко генерирани въглеродни емисии на глобално затопляне, спестяване на токсичните химикали, използвани при балсамирането, и никакво заемане на място в гробището, което място може да се използва от живите. Последното е особено “удобно”, защото и България знаем, че има проблем с препълването на гробищата. 

Твърдят, че икономичното „разлагане“ може да бъде много по-евтино от традиционните услуги на моргата, което със сигурност е фактор за нарастващото им приемане.

Но достатъчно ли е това да се подмени хилядолетната традиция на християнската вяра? Както „Богари медия“ отдавна алармира, думата „зелен“ в множество човекоубийствени идеологии явно е ароматната подправка за наивници. Затова нека прозираме зад удобството, какво ни взимат в замяна, и дали всъщност не продаваме наследството си „за една купа леща?“

Какво послание предаваме чрез отношението си към мъртвите?

В своя силно емоционална статия Уесли Дж. Смит казва: „От една страна, предполагам, че може да се каже “какво значение има”? Пепел към пепел, прах към прах, мръсотия към мръсотия, канализация към канализация: Телата трябва да бъдат обработени.

Но от друга страна, има нещо крайно унизително в идеята за „дядо в саксия“! Наистина ми се струва, че тези методи за безцеремонно изкореняване на тялото предават мощно символично послание, че по същество не сме нищо повече от въглеродни атоми, събрани временно в рационална и оживена форма.

И продължава: „Човешкото достойнство има значение дори след като умрем. Ето защо законът и традицията изискват към труповете да се отнасяме с уважение. 

Например оскверняването на телата на вражески бойци е против Женевската конвенция. Сексът с труп е сериозно престъпление. Вандализирането на гробове и гробища е незаконно и се разглежда като нарушаване на нещо свещено. Ние покриваме останките на хора, които току-що са починали, за да запазим поверителността им въпреки че мъртвите са доста извън съзнанието, че са изложени. По тези и безброй други начини ние отдаваме уважение към нашите починали, което не се отдава на телата на животни! Това е начин да почетем живота им и нашата споделена човечност.

Като краен пример вижте колко важни бяха помпозността и церемонията на погребението на кралица Елизабет II за милиони хора по света. Представете си различното усещане, което би било предадено, ако останките ѝ просто бяха изсипани в системата за пречистване на водата в Лондон. Колко унизително би било това спрямо същността на това, което тя представляваше?“.

Тази статия на Уесли Смит показва как разбирането за отвърдния живот и достойнството на човешкото тяло е отразено дори в юридическата ни традиция. А подмяната й означава срив и деградация на правните основания, от които черпим и “Духът на закона”. Но статията има и своята слабост, защото показва почитта към починалите като обикновено почитане на паметта им, докато всъщност зад помпозността в погребението на кралица Елизабет II не стои само дълбокото уважение към паметта на конкретния човек, било той монарх. А стои разбирането за отвъдния живот и Възкресението в последния ден – за възкресението на мъртвите и второто пришествие на Иисус Христос.

Разбиване на връзката с предците

Джоузеф Ботъм пише относно нарастващата популярност на това, което той нарича „анонимна смърт“: „Съвременният провал на погребенията служи както като причина, така и като симптом на разбиване на културата, първо в ядрото на семейството, след това в атомизираните индивиди и накрая в нищото, където мъртвите са изоставени без церемонии в умишлено немаркирани гробове или техните трупове са кремирани с пепелта, разпръсната в големи и безразлични пространства. /…/ Със загубата на гробове и ниши за урни и със сигурност, чрез изливане на останки в канализацията ние се лишаваме от връзка с цялото човечество, не само с миналото за нас, но и за тези, които ще живеят в бъдещето, с нас.

В разбирането на старите българи значимите хора в рода са били и негови закрилници. Според големия български етнограф Димитър Маринов още преди появата на църковния календар всеки род е празнувал деня на своя Стопан – виден свещеник, воин, благодетел, учител или певец… хора на Духа, които в разбиранията на потомците са обединявали рода и са му давали своето Име. Това са и древните тракийски Хероси, чиито оброчни плочи намираме из цяла България.

Всъщност подриването на това разбиране и дълбока вяра в умовете и сърцата на съвременните поколения, уж “в името на човека”, зад лозунга “за доброто на планетата”, има целенасочена активност да се лишат младите поколения от вярата в светите предци. От вярата в светците, които действат от отвъдното и са закрилници и днес, в нашето съвремие. От паметта за предците и онова наследство, което им предават – свещеното. Лишават ги от смисъла човек да живее за идните поколения. Вместо това се възпитава разбирането, че човек живее за себе си, собственото си удоволствие и насищане.

Е, разбирате, че това е далеч от християнската нравственост, а даже бих заявила, че директно й се противопоставя. Отделен въпрос, за отделна статия, е темата, че такова разбиране довежда и хората да не инвестират времето и ресурсите си в неща, които са отвъд тяхното житейско време, а това ги прави късогледи, егоистични и с живот, ограничен от материята – тоест безсмислен. А после се чудим, защо хората не искат да имат деца…

Безименен гроб

Именно такива са гробовете на компостираните, втечнените, разпилените по вятъра покойници. Това обаче отразява една идеология, че целта на живота на човека е нещо временно, за момента. Че след смъртта няма нищо, само животът за мига има значение. Идеологията да изчезнеш максимално добре, за да не пречиш, е изразена с отвратителните нови неолиберални закони, в които пълзящо се налага правото не само на тежко болни, ами и на депресирани хора да сложат по медицински път край на живота си. Това обаче не е евтаназия, а насърчено от държавата самоубийство.

„Мъртвите отварят очите на живите“

Този дълбок и донякъде загадъчен архетип не може да бъде заобиколен. Връзката с опита на предците, свидетелството им за Светлината, връзката с любовта им и посланието на това, че са ни дали живот и са се борили за богопознание, земя, технологии и справедливи закони, в които днес да живеем, може да ни даде (и дава!) сили да продължим напред.

От друга страна, според думите на У. Дж. Смит: „Ако останките ни започнат да се възприемат просто като толкова много отпадъци, които трябва да бъдат изхвърлени възможно най-бързо и ефикасно, ако практиките ни за изхвърляне отразяват широко разпространеното вярване, че сме просто интелигентно месо, ако наистина започнем да виждаме себе си като недостойни за нещо по-голямо от анонимна смърт, ние ще бъдем изкушени в живота да се отнасяме един към друг по същия начин.

Свети мощи

Доста е учудващо, че и много хора, които се считат за вярващи в Бог и вечен живот на душите, под натиска на „зелените“ и прочее идеологии се опитват да смесят и помирят старите и новите си „божества“. Това обаче не е възможно, ако вярващият сериозно се загрижи за замисъла на своя Творец. А за това свидетелстват самите свети предци, с това, че в дълголетната история са пазили свети мощи на особени личности, които приживе са явявали онази сила и послание от Божественото измерение, което е свидетелство за смисъла на живота ни на земята и надеждата за вечния живот там отвъд.

Уви, никога няма да бъде същото, ако днешните праведници, хората с позиция, хората, защитници на човешкото, бъдат анонимно заглушени, затворени или умъртвени и НИКОЙ НЕ ПОПИТА за останките им…, за да ги почете, именува, запомни.

Това наистина е страховит символ за ниво на деградация на човечеството, което ниво, повярвайте, не бихме искали да достигнем.

Затова ще завърша с още една мисъл на Дж. Ботъм: „Значението на живота произтича от присъствието на бъдещето, докато богатството на живота произтича от присъствието на миналото.

Тъмбнейл Подкаст Град на Високо

Подкаст: Град на Високо

Виж повече

Последно качени