Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Как министър Вътев обоснова позицията „въздържал се“ с нагласи категорично ПРОТИВ новите ГМО?

По въпроса каква е и защо е такава позицията на България относно приетото на първо гласуване в Европейския парламент (ЕП) предложение за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ/NGT), и храните и фуражите, произведени от тях, министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обясни, че за формирането на националната позиция „въздържал се“ е било стартирано обществено обсъждане.

Какво включва към днешна дата общественото обсъждане според изброеното от министъра?

Дискусионен форум с “всички заинтересовани страни” бил проведен на 19.09.2023 г.

В представеното на споменатия форум становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) се посочва, че:

  • растенията, получени с нови геномни техники, по своята същност са генно модифицирани организми (ГМО) и трябва да продължат да бъдат обект на строго регулиране и законодателството не следва да се изменя в полза на улесняване на тяхното освобождаване на пазара, а следва да запази принципа на предпазливостта и високото ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда
  • либерализирането на пазара на НГТ се явява преждевременно и нарушава принципа на предпазливостта, като създава непредвидими, неконтролируеми и неуправляеми рискове за здравето на потребителите, биоразнообразието и околната среда
  • „липсват достатъчно данни за дългосрочните неблагоприятни ефекти“
  • Самата ЕК признава, че особено НГТ растенията от категория 2 трябва да останат подчинени на законодателството за ГМО
  • Недопустимо е да се либерализира освобождаването на НГТ растения от категория 1 в такава степен, че те да се третират като конвенционални продукти още повече не е възможно да се предотврати кръстосването им със съседни площи от конвенционално отглеждани или биологично производство растения
  • липсва неотложна необходимост и аргументацията е недостатъчна за такова бързо съзнателно освобождаване и пускане на пазара на НГТ растения и техните храни и фуражи“
  • „Не е избран най-подходящият правен инструмент – Регламент – и това ще създаде силно противоречие с възприетата политика в България по отношение на ГМО“
  • ползите от въвеждане на НГТ растения остават хипотетични
  • „секторът на пазара за биологични продукти и продукти без ГМО докладва, че те могат да бъдат изправени пред заплахи от съвместното съществуване с НГТ растения и следователно всяко разглеждане на продукти от НГТ извън обхвата на настоящата регулаторна рамка за ГМО би причинило сериозен удар и би навредило за доверието на потребителите в техния сектор“
  • „В проекто-регламента не са ясно зададени и дефинирани термините и понятията“
  • Изземат се правомощия от компетентните органи на ДЧ
  • Не е отговорно да се бърза с освобождаване на тези растителни култури („НГТ растения“) в околната среда
  • „Генно редактираните растения могат да насърчат неочаквани или нежелани еволюционни ефекти
  • Необходимо е да продължи забраната за използването на ГМО и НГТ в биологичното производство както е било и до сега в ЕС“
  • „Препоръчително е не законодателството да се адаптира спрямо новите геномни техники и растенията, постигнати чрез тях, а обратно – да се разгледа обективно всяка налична информация и документация и данни от изпитвания, да се претеглят положителните и отрицателните страни от употребата на тези НГТ растения и тогава да се прибегне до адаптиране на законодателството за ГМО към законодателство за НГТ“
  • „би следвало да се извърши обстойна и критична оценка на риска, погледната от абсолютно всички аспекти и да се вземат предвид и гледните точки, и становищата или пък предоставените данни от независими проучвания на други организации, мнението и нагласите на обществеността, и становищата на официалните заинтересовани органи по цялата агрохранителна верига
  • Има риск, ако бъдат въведени новите НГТ растения, уникалните български сортове култури да изчезнат напълно
  • отваря се „пазара за НГТ продукти под формата на един голям експеримент, като информацията за нежеланите ефекти и безопасността ще се събират в хода на самия експеримент, а не както принципите на предпазливостта и разума изискват да се пусне нещо на пазара едва когато е доказало своята безопасност.“

Тези и много други проблеми относно новите ГМО се посочват в рамките на пълния текст на становището на ЦОРХВ, представено на дискусионния форум в Министерство на земеделието и храните на 19.09.2023 г. с всички заинтересовани страни по агрохранителната верига.

Така, в обосновката на представената от Кирил Вътев национална позиция „въздържал се“ се съдържа становище категорично против либерализирането на тези нови ГМО (НГТ растения) и произведените от тях храни и фуражи.

Конференция на тема „Новите геномни технологии – бъдещето на модерното земеделие“ на 26.10.2023

Конференция "Новите геномни техники - бъдещето на модерното земеделие", източник: bgsia.eu

Конференция „Новите геномни техники – бъдещето на модерното земеделие“, източник: bgsia.eu

Конференция „Новите геномни техники – бъдещето на модерното земеделие“, организирана от Асоциацията на семенарската индустрия в България (АСИБ) в сътрудничество с Европейската асоциация за семена (Euroseeds), се твърди, че е събрала на 26.10.2023 г. представители на държавните институции и представители на научни институти към Селскостопанска академия (ССА). Освен това се споменават и ключови земеделски производители, представители на различни браншови организации и медии (от последните две групи няма посочени конкретни браншови организации, нито медии). Специален гост е бил министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

Това означава, че 2 от 5-те поканени групи (без да броим и Кирил Вътев, който открива конференцията) са пряко обвързани с МЗХ. Третата група на посочените като „ключови земеделски производители“ означава, че някои не толкова „ключови“ земеделски производители не са били поканени. Четвъртата и петата група, браншови организации и медии, не са публично оповестени от организаторите, но на базата на допълнително проучване може да се установи, че конкретно сред медиите не фигурира нито една от трите обществени медии в България.

За провеждането на конференцията МЗХ оповестява на 25.10.2023 г., т.е. един ден преди тя да се случи, като форматът ѝ е на научна конференция с 30-минутна панелна дискусия между присъстващите по 4-те панела:

  1. ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА СЕЛЕКЦИЯ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
  2. НОВИТЕ ГЕНОМНИ ТЕХНИКИ – НЕОБХОДИМО И НЕОТЛОЖНО РАЗШИРЕНИЕ НА МОДЕРНАТА РАСТИТЕЛНА СЕЛЕКЦИЯ
  3. НОВИТЕ ГЕНОМНИ ТЕХНИКИ: ЕСТЕСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАДИЦИОННАТА РАСТИТЕЛНА СЕЛЕКЦИЯ
  4. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА НОВИТЕ ГЕНОМНИ ТЕХНИКИ: QUO VADIS EU ОТ СЕГАШНАТА МУ ТЕЖКА ПРАВНА СИТУАЦИЯ ЗА ИНОВАТИВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯ?

По този начин научна конференция, която (1) по дефиниция не е предназначена за широката общественост, (2) очевидно не отразява пълния научен консенсус, но само отчасти една от страните в научния дебат, по цялата сложност на темата около новите ГМО технологии, която не може да се изчерпа с едва 4 панела и (3) не отразява обществените нагласи по нито една обществена медия, бива спомената като един от три елемента на общественото обсъждане за формиране на позицията на Република България по горепосочения въпрос от национално значение.

Заседание на консултативната комисия по ГМО на 30.11.2023 г.

В рамките на четвъртото заседание за настоящия четвърти мандат (2022-2026) на Консултативната комисия по ГМО (ККГМО) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), проведено на 30.11.2023 г., в т. 2 и 3 от дневния ред е бил включен регламентът за НГТ растенията.

На това заседание на ККГМО по тези две точки от дневния ред тя е взела решение да изготви два броя становища: до министъра на околната среда и водите и до министъра на земеделието и храните по въпроси от компетенциите на двете ведомства, във връзка с разглеждането на проекта на Регламент за НГТ.

Какви са становищата, не е оповестено публично от страна на МОСВ, а и министър Вътев на заседанието на парламентарната комисия не споменава нищо по становището, изпратено лично до него от ККГМО, като в момента Богари Медия е с входящ номер на МОСВ в процес на изчакване на тази важна информация, която да даде допълнително представа за позицията на обществото от така или иначе скромното, оформено около едва 3 събития от министър Вътев „обществено обсъждане“, което по такъв въпрос би трябвало да се изрази в максимално широк обществен дебат. В тази връзка очаквайте в Богари Медия допълнителна информация по двете становища на ККГМО, както и какви обществени нагласи отразяват те.

Това, което Кирил Вътев не спомена

След научни и други дискусии, конференции и кръгли маси – като проведеното на 05.01.2024 г. от Сдружение „Агролинк“ обсъждане, на 08.02.2024 г. в БТА (националния информационен институт на Република България) се проведе една мащабна конференция на тема „Българското общество ПРОТИВ новите ГМО“, организирана съвместно от Богари Медия и Агролинк. Тя беше отразена от общественото радио (БНР), от БТА и други медии. На конференцията заявиха общата си позиция относно бъдещето на българската земя и храна над 140 български организации от най-широк спектър на обществото, сред които Българската аграрна камара, граждански и браншови организации, медии, земеделци, пчелари, хуманни и ветеринарни лекари, общественици, работещи за развитието и запазването на българското земеделие, идентичността на България, културата и науката, и  беше обявено стартирането на Движение „Да опазим българската земя и храна“. Пълен списък с участващите организации, позициите им, както и още допълнителна информация по темата може да очаквате на страницата на движението.

Как личното мнение взе превес над общественото при формирането на националната позиция?

На юридическите въпроси и такива относно позицията на България като държава, които също ще бъдат налични на страницата на движението и които предварително бяха зададени от представителите на Богари Медия, министърът Кирил Вътев избегна да даде отговори.

Не се отговори и на въпроси на народните представители по време на заседанието на парламентарната комисия, като например това дали е направена оценка на риска с оглед на дългосрочните последици от въпросните НГТ растения и храните и фуражите, произведени от тях, дали е направено социологическо проучване, което да отрази обществените нагласи относно новите ГМО технологии и какво прави министерството за правилното и коректно поднасяне на нужната за формиране на мнение информация на гражданите преди подобно проучване (което става ясно, че не е проведено). В споменатото по-горе становище на ЦОРХВ се посочват и изследвания на Евробарометър, подчертаващи ниската осведоменост за новите геномни техники сред гражданите на ЕС, както и че малкото осведомени за това европейски граждани поставят този въпрос като едно от петте си основни опасения за безопасността на храните, докато повече от две трети желаят да бъдат по-осведомени относно възможните рискове.

За сметка на това министърът изрази личното си мнение и пристрастие към една от научните гледни точки, която лично споделя, а именно тази в подкрепа на новите геномни техники, представяни според тази гледна точка като бъдещето на модерното земеделие. По думите на Кирил Вътев чрез тези техники можем да преодолеем най-големия проблем на българското земеделие, а именно напояването, както и да се възползваме от достиженията на тази наука, „която прави чудеса“, лекувайки 7000 нелечими заболявания чрез НГТ, поддържайки кръвно 120/80 чрез генно модифицирани домати и лекувайки по този начин и наследствени болести като диабет. По този начин той изрази и личната си позиция в подкрепа на генното инженерство изобщо (т.е. и върху хора). Предвид факта, че всичко това излиза от дневния ред на заседанието, се наложи председателят на комисията многократно да уточни, че не трябва да се навлиза в подобна степен на „технически и научни подробности“. Въпреки това самият председател също на свой ред заяви подкрепата си за НГТ, споделяйки личната позиция на Вътев и отбелязвайки, че заседанието все пак не е „научен консилиум“.

И така, личното мнение, представено за „национална позиция“, базирана на „обществено обсъждане“, заключено в едва 3 събития и въпреки това отразяващо нагласи по-скоро против нови и всякакви ГМО технологии, взе превес над общественото, смекчавайки позицията на България по един належащ въпрос, таящ множество дългосрочни рискове, опасности и непредвидимости, от „против“ към „въздържал се“.

Последно качени