Лаборатория в Уругвай провежда опити с технологията CRISPR за генно модифициране на мухи за борба с паразити, инфектиращи едрия рогат добитък.
Инфекцията с Cochliomyia hominivorax (винтови червей) е често срещано заболяване при животни, обитаващи тропическите страни. Женската синя муха Cochliomyia снася яйца, които след излюпване се превръщат в ларви, загнездват се в животното-приемник, хранят се с плът и увреждат кожата. Оставени без лечение, животните умират в мъчителна агония, а подобни епидемии костват на правителствата милиони долари.
Решението, което досега е работило дълги години
Установеният метод за борба с епидемията е разработен от министерство на земеделието на САЩ през 1950-те години и е познат като „техника за стерилни насекоми“ (SIT).
Той използва радиация за стерилизиране на уловени мъжки мухи, които се чифтосват неуспешно, причинявайки естествено намаляване на популацията. След като са увредени, насекомите се изпускат над инфектираните райони със самолети. Този подход е проработил в множество страни, включително части от Централна Америка.
Програмата за редуциране на популацията на Cochliomyia в САЩ подействала толкова добре, че през 1966 г. министерството на земеделието обявява популацията за изкоренена, фермерите спестяват над 900 милиона долара и здравето на животните се подобрява значително.
Подобни конвенционални методи изискват инвестиция и постоянство: САЩ и страните от Централна Америка все още поддържат буферна зона със стерилни мухи по границата с Панама и Колумбия, за да се предпазят от нови епидемии.
Недостатък, определен от учените, занимаващи се с генетични промени, е, че този метод е твърде бавен и неефективен на фона на новите генни технологии.
Новите генни технологии предлагали по-бързо решение
Алехо Менчака и екипът му разработват нови начини за борба с епидемията, използвайки системата CRISPR за промяна на генотипа на вида, за да произведат генетичен елемент, който манипулира репродуктивния процес. По този начин промените в структурата на ДНК се разпространяват във вида много по-бързо и ефективно.
Целта е да се промени генетичният материал на мъжките мухи, създавайки стерилно потомство, което не може да оплоди успешно женската. Това не само намалява популацията, но и не произвежда унищожителните ларви, а успешно заченатото потомство продължава да носи генетичната недостатъчност. През следващи поколения на вида все повече и повече женски наследяват копия на генния елемент, който ги прави стерилни, причинявайки срив на популацията.
Екипът е на път да премине към следващия етап на лабораторни опити в клетки. До момента те са получили безвъзмездна помощ на стойност 450 000 долара от Интер-американската банка за развитие (IDB) за изследването.
Кой има интерес от „новите“ ГМО?
Подобни проучвания представляват особен интерес за крупни корпоративни магнати, които имат нужда от тестово поле за развитие на новите геномни техники, независимо дали над растения, насекоми или други животни. Уругвай е апетитна страна поради крехката съдебна система и възможността ненаказано да се провеждат експерименти в естествена среда.
До момента всички опити са провеждани в лабораторни условия, но корпоративният натиск и отвлечената наука, проповядвана от подкупени учени, оказват влияние в посока провеждане на полеви тестове.
Проследяването на CRISPR-технологиите и финансирането им винаги води до малка група заинтересовани магнати с претенция за филантропи. Интерамериканската банка за развитие (IDB), която спонсорира уругвайския проект, е партньор на Световния икономически форум, а предишни проекти ги свързват с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
Впечатление правят опитите за разработка на подобни технологии в развиващи се страни от Централна Америка или Африка. Пример за това е “Target Malaria”, един от най-напредналите в технологично отношение проекти за разработка на генно инженерство за насекоми. Целта му е да унищожи комарите Anopheles gambiae, които разпространяват малария. Друг проект има за цел изтриването на вида Drosophila suzukii, който поврежда и инфектира плодове в ранните стадии на растеж. Разработва се също ген за унищожение на вида Aedes aegypti, който пренася вируса Зика.
Всички проекти, които изброихме, имат общи черти: имат нужда от полеви тестове (единствено възможни в страни от третия свят, тъй като законодателството на Запада за момента не би позволило подобно своеволие над природата); целта е унищожението на определен генетичен вид, а основен аргумент за развитието им е възможността за бързо справяне с проблема (който проблем вече има конвенционално, естествено решение, счетено за остаряло и неефективно от корпоративно назначените учени).
Случайни ли са събитията с развитието на ГМО технологиите?
Проблемът около изкуствената промяна на генотипа е свързан с насадените от години предразсъдъци за нуждата от действие веднага с цената на всичко (основно подклаждани от теорията за климатичните промени). Така група корпорации се възползва от настроенията в либералния Западен свят, за да разработва технологии за изменение на естествения ред на творението, под претекст че води към технологичен прогрес, разрушавайки разнообразието на околната среда и развитието на земеделието.
Натиск се оказва и върху страните от ЕС за приемане на регламенти със съмнителен научен и етичен довод, резултат от които е унищожаването на биоразнообразието и качеството на хранителните продукти, превръщайки Стария континент в лаборатория за тестване на геномни техники за поколения наред и създаването на риск от генетична епидемия при преминаването на гените от един вид на друг.
А етичният въпрос „Кой има правото да се намесва в естествения ред на природата, каквато е създадена от Твореца?“ остава неотговорен.
Съпротивата в лицето на новите граждански движения
В Европа се наблюдава реакция срещу насилените регламенти около Зелената сделка и новите ГМО технологии. Фермери от много страни от ЕС, включително и от България, протестират срещу необмислените предложения на зелените.
В България, от своя страна, Богари Медия заедно с Агролинк и още над 140 граждански и професионални организации проведоха конференция, за да обявят създаването на ново движение, което да даде първи отпор на този лобистки технологичен „прогресизъм“, който би имал безвъзвратни негативни последствия за българското биоземеделие.
