На 5.10.2022 г. Европейският Съвет постигна споразумение (на етап общ подход) по предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (EPBD). А на 09.02.23 Комисията към ЕП по промишленост, изследвания и енергетика прие позиция относно предложеното преразглеждане на тази Директива. Основните цели са от 2030 г. всички нови сгради да бъдат сгради с нулеви емисии, а до 2050 г. съществуващите сгради да се преобразуват в сгради с нулеви емисии. Стремежът е също до 2050 г. строителният сектор на ЕС да се превърне в неутрален по отношение на климата. Предложението е внесено от Европейската Комисия на 15 декември 2021 г., като то е част от пакета „Подготвени за цел 55“.
„Подготвени за цел 55“ – за какво става дума
Пакетът „Подготвени за цел 55“ цели ЕС да поеме по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата превръща в правно задължение постигането на целта на ЕС в областта на климата за намаляване на емисиите на ЕС с най-малко 55% до 2030 г.
Страните от ЕС работят по ново законодателство, за да постигнат тази цел и до 2050 г. да направят ЕС климатично неутрален. Забележете – тази цел чрез законодателен акт вече е правно задължение на всички страни членки. И този пакет включва много и важни аспекти от живота на обществата и отделния човек, като строителство и сграден фонд, транспорт – обществен и личен, производство и потребление на енергия, земеползване и горско стопанство и т.н.
И всичко това е основано на „научното“ и „безспорно“ мнение за изменението на климата, породено най-вече от човека и неговите начин на живот и дейности. Дали обаче това наистина е толкова безспорно, колкото се твърди и агресивно налага от идеолози и медии?
Какви са сегашните последствия от налагането от такова законодателство
Ефектите от налагането на законодателство в тази посока вече са факт и стават все по-явни за гражданите на ЕС, част от които е и България. Всички усещат, най-малко по джоба си, натиска да бъде намалено, а до края на 2025 г. и да бъде спряно производството на електроенергия от въглищни централи – ангажимент, който България е поела, а в момента се опитва да предоговори и отложи.
В някои държави, като Холандия, фермерите са засегнати сериозно, а страната е един от най-големите производители и износители на селскостопански продукти в света. В Bogari.bg вече има различни и задълбочени статии по теми, свързани с климата, въглеродните емисии и идеологията, стояща зад тях.
В случая ще продължим конкретно с въпроса за сградите и тяхното бъдеще според промените в посочената по-горе директива.
Защо всъщност се предлага въпросната промяна в Директивата относно енергийните характеристики на сградите
Малка ретроспекция – въпросната директива (2010/31/ЕС) е приета на 19.05.2010 г. Основната ѝ цел е да се подобрят енергийните характеристики на сградите в Европейския съюз (ЕС), като се вземат под внимание различните климатични и местни условия. В нея се определят и минималните изисквания и обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики. Държавите от ЕС трябва да определят оптимални минимални изисквания за енергийните характеристики. Те следва да се преразглеждат на всеки 5 години.
Интересно – тогава тя отговаря на името си и засяга най-вече енергийните характеристики на сградите, без да се споменава това те да бъдат с нулеви емисии. С други думи нещо, което само по себе си е полезно за хората – техните жилища, както и обществените сгради да са енергийно ефективни, което, от една страна, ще спести енергия, а от друга – ще намали разходите за нея.
В този първи вариант се вземат под внимание и – забележете – местните условия. Осем години по-късно обаче тази директива се изменя с Директива (ЕС) 2018/844, която има доста по-амбициозни цели. С нея от държавите членки на ЕС се изисква да разработят дългосрочни стратегии, които да подпомагат обновяването както на жилищни, така и на нежилищни сгради с цел постигане на сграден фонд с висока енергийна ефективност и декарбонизация до 2050 г.
Стратегиите трябва да определят пътна карта с мерки и измерими показатели за напредъка с оглед на дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2050 г. с 80-95% в сравнение с 1990 г. Освен че вече се говори за декарбонизация, разликата с първоначалните планове за намаляване на общите емисии на парникови газове до 2020 г. с най-малко 20% спрямо равнищата през 1990 г. е много по-голяма, що се касае за периода до 2050 г. Но явно и промяната на директивата от 2018 г. вече е сметната за недостатъчно строга, за да се стигне до решението от 5.10.2022 г.
Основни моменти и цели на споразумението
Вие преценете колко полезни и реалистични са те:
Основните цели – от 2030 г. всички нови сгради да бъдат сгради с нулеви емисии, а до 2050 г. съществуващите сгради да се преобразуват в сгради с нулеви емисии.
Относно новите сгради:
- от 2026 г. нататък новите сгради, притежавани от публични органи, да бъдат сгради с нулеви емисии;
- от 2028 г. нататък всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии.
(Комисията предложи съответно 2027 г. и 2030 г.)
За някои сгради ще са възможни изключения, например исторически сгради, храмове и сгради, използвани за целите на отбраната.
Относно съществуващите нежилищни сгради – определят се максимални прагове за енергийните характеристики въз основа на потреблението на първична енергия. Първият праг ще бъде линия, която е под потреблението на първична енергия на онези 15% от нежилищните сгради в дадена държава членка, които имат най-лоши характеристики. Вторият праг ще бъде под 25%.
Всички нежилищни сгради трябва да минат под прага от 15% до 2030 г. и под прага от 25% до 2034 г.
За съществуващите жилищни сгради държавите трябва да определят минимални стандарти за енергийните характеристики въз основа на национална крива в съответствие с постепенното саниране на своя сграден фонд, така че до 2050 г. да има сграден фонд с нулеви емисии, както е посочено в националните планове за саниране на сгради.
Националната крива ще съответства на намаляването на средното потребление на първична енергия в целия жилищен сграден фонд през периода 2025-2050 г. с два контролни момента, за да се следи постигнатото от държавите членки. Те ще гарантират, че средното потребление на първична енергия на целия жилищен сграден фонд е най-малко еквивалентно на:
- до 2030 г. – нивото на клас на енергийни характеристики Е;
- до 2033 г. – нивото на клас на енергийни характеристики D.
Нежилищните и обществените сгради ще трябва да постигнат същите класове съответно до 2027 г. и 2030 г.
И след забрана на отоплителни системи с изкопаеми горива в сградите до 2035 г., всички нови сгради трябва да бъдат оборудвани със слънчеви технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, докато жилищните сгради, които са в процес на основен ремонт, имат срок до 2032 г. да се съобразят с изискванията.
Грижа за хората или принуда под диктата на климатичния алармизъм
В документа са залегнали мерки спрямо т.нар. енергийна бедност и подпомагане на уязвимите домакинства. Имайки предвид досегашния опит в България в тази насока и все по-големите затруднения на голям брой домакинства да плащат сметките си за отопление, оставям изводите на читателя. В изменението от 30 май 2018 г. се набляга и на финансови механизми, стимули и мобилизиране на финансови институции за саниране на сградите с цел подобряване на енергийната ефективност.
Сред тези мерки е и насърчаване на енергийно ефективни ипотечни кредити за сертифицирано енергийно ефективно саниране на сгради. Като се има предвид все по-голямата задлъжнялост на българските домакинства, стимулирането им да взимат още кредити едва ли е добро предложение. Възниква и въпросът какво да правят тези собственици на вече съществуващи сгради, за които ще бъде непосилно финансово до 2033 г. да достигнат ниво клас D на енергийните характеристики, а до 2050 г. дори нулеви емисии?
Дали хората не стават все повече заложници на една теория, която въпреки натиска да се представи за безспорна, съвсем не е такава. А ефектите от почти религиозното ѝ поклонение и съобразяване на всички аспекти от живота на хората с нея карат все повече свободомислещи хора да преоценят ултимативно налаганите от правителства и медии внушения.