Асоциация на независимите български жени европейски либерали (АНЖЕЛ) участва в Конференция „Българското общество ПРОТИВ новите ГМО“, която се проведе на 08.02.2024 г. в БТА и беше организирана от Богари Медия и Сдружение АГРОЛИНК.
„Да опазим българската земя и храна“
В конференцията участваха над 140 български организации и се представиха експертни оценки от висококвалифицирани юристи, учени, представители на граждански и браншови организации, земеделци, пчелари, хуманни и ветеринарни лекари.
Участниците категорично заявиха общата си позиция относно бъдещето на българската земя и храна и правото на гражданите сами да избират храните, които да произвеждат и да слагат на трапезата. 97% от българите не желаят ГМО и тези продукти не отговарят на концепцията за традиционната българска храна.
Обявено беше и стартирането на ново гражданско Движение „Да опазим българската земя и храна“.
Майките в защита на свещеното право на чиста храна за децата и свобода на избор
Представителката на АНЖЕЛ (Асоциация на независимите български жени европейски либерали) арх. Анна Гайдарска прикани всички майки да се обединят около каузата за чиста храна за децата и свободата на избор. Като изразител на волята на широк кръг от жени с всякакви професионални реализации и възраст, посветени на грижата за достойно бъдеще на децата, тя се обяви против приемането на новия регламент за геномните техники, което би довело до отнемането на свещеното право и избор на майките да хранят децата си с чиста храна.
Тя акцентира върху това, че не само храната ще бъде засегната, но и лечението с билки. Рискът от заразяване на дивата природа, в следствие употребата на ГМО семена, води до отнемане и на избора за лекуване с алтернативна медицина и лабораторни средства на фито основа.
„Ако допуснем всичко това сега, как ще отговорим на въпросите, които децата ни ще зададат в бъдеще: Защо сме ги подложили на такъв риск и защо те ще плащат такава цена?“, отбеляза тя.
Представителката на АНЖЕЛ благодари на всички учени и експерти, които са заявили категоричната си позиция против новите геномни техники, което да помогне да се постъпи отговорно днес, а не когато ще бъде много късно и може би ще са настъпили необратими процеси.
Юристите предупреждават
Правният експерт, юрист от екипа на Богари Медия, Натанаил Георгиев напомни, че гражданите трябва да участват активно в нормотворчеството, но за тази цел политиците, от които зависи приемането на тези нови закони, са длъжни да информират добре обществото. Той напомни, че е изключително важно и експертите да изкажат своите становища, което и беше целта на конференцията. От изявленията на учените и специалистите, които присъстваха на събитието, стана ясно, че голяма част от научните среди в страната ни са категорични за негативните ефекти вследствие на новите геномни техники и не са съгласни да се затварят очите за скритите дълготрайни заплахи от недоказаните във времето вредни въздействия от тях. Правистът посочи също, че въпреки лозунгите за публичност и прозрачност всъщност се наблюдава голяма медийна мъгла по темата и липсва научен консенсус.
Натанаил Георгиев предупреди, че дерегулацията на новите геномни техники е в разрез с международни договори (като Протокола от Картахена) за биоразнообразието и излагането на хората на неизвестни рискове, в които Европейският съюз е страна. Той постави въпроса, кой ще носи отговорност за последиците върху общественото здраве. Георгиев напомни, че през юли 2022 г. ООН признава човешкото право на чиста, здравословна и устойчива околна среда, което като разширено тълкуване може да се определи и като право на чиста храна и чиста околно среда.
„Ние не сме против членството ни в Евросъюза, а по-скоро против начина на нормотворчество в него“, заяви той и посочи, че приемането на закони под натиска на големите корпорации и без обществен дебат създава „сложен правен пейзаж с огромни непълноти и правна несигурност“ и е една от причините за евроскептицизъм сред хората.
Проблемът е екзистенциален, морален и етичен
Другият правен експерт от Богари Медия Георги Георгиев осъди претупването на процедурата по обществено обсъждане и преминаването директно на политическо ниво по казус, който е и екзистенциален, морален, етичен, защото тук става дума за необратими последствия в дългосрочен план, за поколения напред.
Георги Георгиев акцентира и върху икономическия аспект на проблема с патентите. Посочи, че ако се патентоват новите геномни техники, това ще засегне малките и средни производители. Освен това се оказва, че повечето геномни техники са вече патентовани. Новите технологии неминуемо довеждат до заразяване на биологичното земеделие, може да се стигне дори до претенции от страна на големите корпорации спрямо малките конвенционални производители.
Друг въпрос, който според Георгиев не се коментира, е икономическият аспект от въвеждането на тези технологии, а тук има потенциал да се промени пазара на семената и земеделска продукция, което би убило класическото земеделие и може да се наложи скоро да говорим за изчезващи видове.
По отношение на потребителското право експертът изобличи и друга заблуда, че етикетирането ще реши проблемите. Той посочи, че потребителят не просто трябва да знае какви технологии са използвани при производството на даден продукт, но и да е информиран за икономическите, екологичните, социалните и етичните последствия, както и последствията за здравето.
Юристът подчерта, че научният прогрес бяга пред законодателството, или както се шегуват в правните среди – законодателството закъснява с 10 години спрямо научния прогрес, но това е така именно и точно заради оценката на този научен прогрес.
„Който контролира храната – контролира хората“
Д-р инж. Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК, един от организаторите на конференцията, предупреди, че където няма силно гражданско общество, нещата не се случват. Тя заяви, че дебатът по новото дерегулиране едва сега започва, а не както повечето медии го представят като вече решен въпрос. Тя изтъкна, че в Съвета на ЕС няма съгласие за новия регламент, така че всяка друга информация за това, че вече той е приет, е изопачена и невярна.
Д-р Николова изрази задоволството си от факта, че необоснованото бързане от страна на Европейската комисия да приеме регламента за 6 месеца, вместо за регламентираните 3 години, не се е получило.
Тя каза, че сега от ЕК са решили да се водят двустранни диалози с всяка страна само на политическо ниво, което прави този регламент ненаучно обоснован. Именно и затова на проведената конференция бяха поканени толкова широк кръг от учени и специалисти, които да изкажат компетентни мнения.
Всички становища ще бъдат предоставени и публикувани от Богари Медия и на страницата на новоучреденото Движение „Да опазим българската земя и храна“.
„Политиците трябва да се научат да отговарят на въпросите, които гражданите поставят“, каза Николова и обобщи, че всички срещи, които са имали с тях, не са били реална обществена дискусия, не са получили отговори на становищата, които са били предоставени на министъра на земеделието Кирил Вътев. Министерството на земеделието е организирало само една семинарска конференция в много тесен кръг, без широкото представителство на заинтересованите страни и организации, което не е дало никакъв градивен резултат.
Връщане на дебата в българското общество
Акад. Цветан Гайд каза, че тепърва предстоят решения в Европейския съюз и че е важен общественият натиск и отново да се върне дебатът в гражданското общество, а не да се спускат готови политически решения. Определи взетите досега решения в ЕК като присъда за българската храна и за българските деца, водещи до негативни перспективи за цели поколения напред.„България не е просто една територия от граници – България е конкретна земя. Земя, която ни храни – земя, завещана ни от предците ни и ние няма да им изневерим. Ние имаме дълг както към бъдещите поколения, така и към предците си. Ние нямаме интересите на големите компании. Ние нямаме нищо друго освен нашата родина, нашата земя, нашите деца, нашите семейства и това сме длъжни да опазим!“, завърши той.