Неотдавнашно проучване опровергава твърденията на пропагандистите по изменението на климата, че ниско разположените острови потъват в морето. Д-р Алберто Борети твърди в медиите, че морското равнище в Тихия и Индийския океан се покачва много бавно.
Някои острови всъщност се увеличават по размер
Анализ в световен мащаб от 2019 г. на 709 острова в Тихия и Индийския океан разкри, че 89 процента от островните територии или са стабилни, или растат, и че нито един остров, по-голям от 10 хектара (24.7 дка), не е намалял по размер от 80-те години на 20-ти век.
„Глобална оценка за промените на очертанията на атоловите острови през последните десетилетия
През последните десетилетия на фона на покачващото се морско равнище атоловите острови не показват широкоразпространени признаци на физическо дестабилизиране. Повторен анализ на наличните данни, които обхващат 30 атолови острова в Тихия и Индийския океан, както и 709 острова, разкрива, че нито един от атоловите острови не е загубил площта си, както и че 88,6% от островите са или стабилни, или са увеличили площта си, докато само 11,4% са се свили.
Атолови острови, засегнати от бързо покачване на морското равнище, не проявяват отчетливо различно поведение от това на острови на други атоли. Поведението на островите се съотнася с размера им и нито един остров, по-голям от 10 хектара, не е намалял по размер и само 4 от 334 острова, по-големи от 5 хектара (т.е. 1,2%), са намалили площта си. Още повече, при тези острови са налице ограничени промени по отношение на площта им (от +3% до +10%)
Следователно атоловата и островната ареална стабилност може да се счита за глобална тенденция. Особено важно, острови, намиращи се в океански региони, засегнати от бързо покачване на морското равнище, не показват нито свиване, нито е отчетено оттегляне на бреговата линия, което свидетелства, че те не са засегнати все още от вероятен негативен, т.е. ерозивен, ефект, причинен от покачване на морското равнище.“
Източник: Duvat, 2019
Както се вижда, фактите противоречат на мнението на някои експерти, които преди време прогнозираха, че островите, заобиколени от Тихия и Индийския океан, ще бъдат потопени под морското равнище като следствие от така нареченото изменение на климата.
Защо ниските острови в Тихия и Индийския океан стават по-големи?
„Скорошни проучвания показват, че ниските острови в Тихия и Индийския океан нарастват, вместо да се смаляват.
В тази статия обясняваме защо се случва това на база дългосрочни измервания на приливите, коригирани за потъване спрямо наблюденията на глобалната система за позициониране (GPS). Забелязва се, че абсолютните морски равнища се покачват много по-бавно от предвидените такива в климатичния модел. Относителното ниво на покачване е силно вариращо, но средно е скромните +0,46 мм на година, подлежащо на почти нищожно ускоряване от +0,0091 мм/година².
Нивото на водата, която покрива приблизително 70% от повърхността на Земята, се повишава вследствие на глобалното затопляне. Част от повишаването се отразява на морското равнище. Двете основни причини за това повишаване, последващо глобалното затопляне, са затоплянето на океанските води и притокът на вода от топящата се ледена покривка и ледниците (Eslamian et al 2018).
От края на 80-те години на миналия век сме предупреждавани, че поради покачването на морското равнище всички нации, чиито територии са ниски спрямо морското равнище, ще бъдат изтрити от лицето на Земята, ако глобалното затопляне не се насочи в обратна посока. След около 35 години всички ниски острови са все още в добро състояние, като площта им се увеличава вместо да намалява.
Три скорошни проучвания (Holdaway et al. 2021; Sengupta et al. 2021a,b) потвърждават по-скоро тенденция на уголемяване, отколкото на смаляване на ниските острови. Един анализ на 221 острова в тропиците на Тихия океан и Индийския океан говори за „доминиращо стабилна или акреционна (на увеличаване) тенденция в зоните на атоловите острови по целия свят“ (Holdaway et al. 2021).
Анализът след 2000 година посочва стабилност в разширяването на бреговите линии на стотици острови в Тихия и Индийския океан. Над половината от чистото нарастване (39 кв. км от 62 кв. км) се случва от 2013 до 2017 г. По-конкретно, Малдивските острови с площ 300 кв.км, очаквани да изчезнат до края на века, ако светът не действа бързо и обединено, за да се бори с климатичните промени, са нараснали с 37,5 кв.км от 2000 до 2017 г. (Holdaway et al. 2021). Токелау и Тувалу нарастват с около 7%, а Маршалските острови, Френска Полинезия, Кирибати, Палау, Чагос и Федералните щати Микронезия увеличават площта си с около 3% (Holdaway et al. 2021).
До подобни резултати достига Sengupta et al. (2021a,b) посредством въздушни снимки от 40-те години на миналия век (и 60-те и 70-те години на миналия век) на 104 и 71 рифови острова в екваториалния Тихи океан (Микронезия, островите Гилбърт). По отношение на този регион замерват чисто увеличаване на бреговата линия с 3% и 2,45% през последните 50-70 години.
Тази статия има за цел да обясни конкретната наблюдавана тенденция, която е несъвместима с твърдението за бързо покачващо се ниво на морското равнище, популяризирано от климатичните модели. Ниските острови, които се разглеждат, са кораловите острови, характеризиращи се с растеж на коралите и ерозия. Предвид това, че коралите са живи организми, които растат, кораловите острови не са просто измервателна линийка в океана. Докато пълното нарастване на тези острови не се анализира чрез по-задълбочени конкретни проучвания остров по остров, което е извън обсега на тази статия, наблюдаваната обща тенденция е сравнима само със световното морско равнище, което се покачва, само че бавно.“
Източник: Boretti, 2021
Континентите абсорбират голяма част от водата на океаните
Това не е първото проучване, което посочва бавното покачване на морското равнище. През 2016 г. учените заявиха, че пресъхналата земя абсорбира трилиони тонове вода от топящите се ледници, спирайки я да се озове в океаните.
Двойка спътници на Американската национална администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), изстреляни през 2002 г., известни като Експеримент за възстановяване и климат на гравитацията (GRACE), измерват промените в гравитацията между 2002 и 2014 г.
Изследователите от НАСА и други, участващи в проучването, заявиха, че континентите са се напоили и съхраняват над 3,2 трилиона тона вода в почви, езера и подземни водоносни полета. Сателитните измервания, събрани през последното десетилетие, показаха също, че темпът на покачване на морското равнище се е забавил с 22 процента.
Водещият автор на изследването, Дж. Т. Рийгър от лабораторията на НАСА за реактивно движение в Пасадена, Калифорния, заяви, че те винаги са предполагали, че повишеното разчитане на подземни води за напояване и консумация води до нетно прехвърляне на вода от земята към океана.
„Това, което досега не осъзнавахме, е че през последното десетилетие промените в световния воден цикъл повече от успешно компенсират загубите, настъпили от изпомпването на подземните води, карайки земята да действа като гъба“, каза Рийгър.
Световният воден цикъл включва изпаряване на водни капчици над океаните до валежи, които изтичат в реки, които водят обратно в океана.
Покачването на морското равнище, което се сочи като причина за безпокойство във връзка с евентуалното трайно глобално затопляне, не е еднакво навсякъде. Има три фактора, които могат да повлияят на промяната в морското равнище в местните райони: температура, ветрове и океански течения.
Топлата вода е по-обемна от студената вода – затова морското равнище може да се повиши повече в тропиците. Ветровете в различните региони също могат да повлияят на формата на моретата и океанските течения, които могат да окажат пряко въздействие върху местното покачване на морското равнище.
Формата на бреговата ивица и тектоничните плочи също могат да повлияят на това как дадено местоположение може да отговори на промяната.
Може ли тогава науката да управлява света
Въпреки очевидното намерение на властови кръгове, действащи например чрез СЗО и други подобни „неполитически“ организации, учените не бива да управляват света, измествайки демокрацията. Особено по време на пандемията от Ковид-19 и за обикновените хора става ясно, че всъщност политиците управляват учените.
Изкривявайки данните от едни изследвания, прикривайки данните от други изследвания и директното гонене от медиите на авторитети като Робърт Малоун, та дори и покойния Люк Монтание, политиците явно показаха, че не са дозрели да имат истинска грижа за човечеството.
Напротив, в световен план се развихри изкривяване на демокрации, което ги доведе до почти фашистки тип диктатура. Неадекватните насилствени ваксинации и ограничението правата на хората стигнаха до размер, граничещ с безумие.
Толкова по-ясно стана на хората, че насилствените подмени на енергийни източници и неадекватните енергийни политики, умело направлявани и чрез настоящия военен конфликт в Европа, имат за цел само преразпределение на печалбите и властта.
Природата явно има механизми за саморегулация, които сме подценявали, както трагично бе подценяван и естественият имунитет на човешкото тяло. Време е да се замислим и да не се доверяваме на платени учени и финансирани от световните олигарси научни институти.
