Днес споделяме публикация от д-р Питър Хейс, старши преподавател по политика в университета в Съндърланд, който посочва, че когато става дума за ваксиниране на здрави 12-15 годишни, правителството вече не може да твърди, че следва научните изводи.
Правителството на Великобритания не зачете препоръката на медици
На 3 септември Съвместният комитет по ваксинация и имунизация (JCVI) в качеството си на научен орган излезе с позиция да не се започва ваксинирането на иначе здрави 12-15 годишни деца. Правителството на Обединеното Кралство обаче въпреки това е на път да започне ваксинациите.
В писмото си до главните медицински служители, министърът на здравеопазването Саджид Джавид казва, че JCVI е против ваксинацията на 12-15 годишни деца, тъй като границата между полза срещу вреда е „твърде тънка“ и мълчаливо подсказва, че служителите измислят нещо, което да му даде възможност да заобиколи тази препоръка.
Въпреки това отношението на Джавид към съветите на комисията е подвеждащо. Не само незначителните ползи от ваксината, но и неизвестната степен на вредите от нея са накарали JCVI да се обяви против нея:
- Съвместният комитет по ваксинация и имунизация заявява, че като съветва дали да се ваксинират децата и подрастващите, се фокусира върху „ползата за самите деца и млади хора, съпоставена с всякакви потенциални вреди от ваксинацията“, като изключва всякакви други мотиви като цени и разходи.
- Съвместният комитет по ваксинация и имунизация посочва, че като цяло „ползите от ваксинацията са незначително по-големи от потенциалните известни вреди“. Ако ползите са по-големи, макар и незначително, може би да изглежда логично JCVI да одобри разширяването на програмата за ваксинация. Но това не е направено, понеже има несигурност относно вредите, които ваксината може да има в средносрочен до дългосрочен план.
Надвишава ли ползата риска от ваксинация за деца
Максималната полза е малка, защото дори и да се приеме, че предпазва всяко здраво дете на 12-15 години от сериозно заболяване, много малко се разболяват сериозно. Въпросът за максималната вреда е по-отворен. По-специално, JCVI изразява загриженост относно много редкия страничен ефект на миокардит. В краткосрочен план, според JCVI, пациентите се възстановяват, но в средносрочен до дългосрочен план има „възможност за персистиране на увреждане на тъканите в резултат на възпаление“.
Следователно аргументът на JCVI не е просто че пределните ползи са твърде малки, за да се препоръча ваксинация. То е, че ползите в най-добрия случай са малки и че докато известните вреди са незначително по-малки, неизвестните могат да променят този баланс към по-лошо.
JCVI също така коментира, че макар ефектът от ваксината върху процента на предаване на заразата да е несигурен, според тях всяко въздействие „може да бъде сравнително малко“. Това е важно, когато става дума за усилията да се оправдае ваксинацията на 12-15 годишни по социални и образователни причини.
Нищо чудно, че правителството беше неприятно изненадано от отказа на Съвместния комитет по ваксинация и имунизация да одобри разширение на ваксинацията за 12-15 годишни.
Може би скоро и на комисията ще бъде „подсказана“ нова директива за „правилно мислене“. Но по-важното е, че оставаме с въпроса за новата посока, предприета от правителството. Ако правителствата вече не следват изводите на „науката“, кого следват?