През изминалите близо две години от началото на ковид пандемията имаше много неясноти относно вируса, начините на предаването му, симптомите и боледуването. През цялото време учените и лекарите откриваха неща в движение и коригираха някои от първоначалните си схващания. Едно от нещата обаче, които не се промениха през двете години, е единодушното признание, че вирусът е почти безопасен за деца. Не само статистиките и фактите говореха за това, но междувременно бяха направени немалко научни изследвания, които го потвърдиха.
Политическо решение, наложено с медийна манипулация
Не така стоят нещата обаче в сферата на политическите решения. От средата на тази година стана съвсем ясно, че в политическите среди очевидно има някакъв план за поетапна ваксинация, независимо от мненията на научния свят. Процесът много добре може да се проследи в медиите, които от лятото започнаха да споменават планираното за септември одобрение на ваксини за младежи, след това за по-малки деца, а както вече се пише, и за кърмачета. Малко преди одобрението започна масирана кампания за това как всъщност се увеличили случаите при малки деца, като медиите винаги следваха модела да казват как случаите се удвоили и утроили, но без да споменават конкретни цифри. При елементарна проверка в статистиките на някои държави и болници, се виждаше, че бройката на децата в болници и спешни отделения е все още несравнимо малка спрямо възрастните, и удвояване има, но спрямо бройката на децата от миналата година. Така там, където миналата година е имало 20 случая, сега има 40, примерно казано, но наистина манипулацията на общественото съзнание е голяма, защото когато не се споменават конкретни цифри, удвояването и утрояването изглеждат страшни, създава се усещането за хиляди.
Учените протестират
Мнозина учени надигнаха глас, че ваксинацията на деца не е обоснована и не само е ненужна, но и при липсата на достатъчно знания за ефектите от ваксината, рисковете е много вероятно да надвишат ползите.
Авторите на едно изследване от август неслучайно започват публикацията си с цитиране на законовото определение за ваксина, което я дефинира като “всяко вещество, предназначено да се прилага на човек за превенция на едно или повече заболявания”. Те посочват как например патентна заявка от януари 2000 г., която дефинира ваксините като „състави или смеси, които при въвеждане в кръвоносната система на животно ще предизвикат защитен отговор към патоген“ е отхвърлена от Патентното ведомство на САЩ със следния аргумент: „Имунният отговор, произведен от ваксината, трябва да бъде повече от просто някакъв имунен отговор, той трябва да бъде защитен. (…), науката признава термина „ваксина“ като съединение, което предотвратява инфекцията“. По тази причина в цялата статия авторите използват термина „инокулиран“, а не ваксиниран, тъй като инжектираният материал в настоящите инокулации за COVID-19 не предотвратява нито вирусната инфекция, нито предаването й. Тъй като основната функция на практика изглежда е потискане на симптомите, по-подходящ оперативен термин за тези препарати е „лечение“.
Тъй като статията е писана преди август 2021, авторите е нямало как да знаят, че CDC (Центъра за предотвратяване на заразите в САЩ) ще промени определението за ваксина, за да може иРНК препаратите да влизат в нея. Това се наложи от множеството критики от учени и най-вече от настроенията в обществото, което в един момент разбра, че рекламираните като ваксини препарати всъщност нямат почти нищо общо с ваксините, а по-скоро спадат към по-широката класификация на генната терапия.
Отново проблеми с клиничните изпитвания на Pfizer
Авторите на публикацията са най-разтревожени от проблемите с науката – индикаторите за ранно предупреждение, свързани с изпитванията на Pfizer. Стандартната практика за определяне и разбиране на въздействието на всяка нова технология включва измерване на състоянието и променливите на системата преди прилагането на новата технология, след прилагането, и идентифициране на видовете и величините на промените в състоянието, дължащи се на интервенцията. Това би било в допълнение към оценката на показателите за ефективност преди и след интервенцията.
Въпреки това, симптомите (заболяванията) обикновено са крайни точки на процеси, които могат да отнемат месеци, години или десетилетия, за да изплуват. По време на този период на развитие на симптомите (заболяването) много индикатори за ранно предупреждение са склонни да показват нарастващи аномалии, които отразяват нарастващата предразположеност към евентуалния симптом (заболяване). По този начин се очаква сериозни симптоми (заболявания), които обикновено отнемат дълги периоди да се развият, да бъдат редки събития, ако се появят скоро след инокулацията. А клиничните изпитвания, проведени от Pfizer и Moderna, се фокусират само върху ефикасността и само до идентифицирането на непосредствени странични ефекти.
Нужни са много повече данни за безопасността
За да имаме достоверни научни данни за безопасността, би бил необходим много по-обширен подход и проследяване на голямо разнообразие от показатели, които биха могли да служат като индикатори за ранно предупреждение за потенциално сериозни симптоми/заболяване. Единственото споменаване на тези други показатели е в описанието на фаза I на изпитването на Pfizer: „Процент на участниците от фаза 1 с анормални лабораторни стойности за хематология и химия“, който трябва да се генерира седем дни след доза 1 и доза 2.
Авторите на изследването наричат това ниво на докладване “лоша наука”. Преди да започнат клиничните изпитвания, много публикувани статии съобщават за сериозни ефекти, свързани с наличието на вируса SARS-CoV-2, като хипервъзпаление, хиперкоагулация, хипоксия и т.н. Не беше известно каква част от щетите са свързани с шиповия протеин (т.нар. спайк протеин) – белтъчния компонент на SARS-CoV-2. Достоверен висококачествен научен експеримент за безопасност би изисквал измервания на състоянието на специфични биомаркери, свързани с всеки от тези анормални общи биомаркери преди и след инокулациите, като d-димери за доказателство за повишена коагулация/съсирване; CRP за доказателство за повишено възпаление; тропонини за доказателство за сърдечно увреждане; оклудин и клаудин за доказателство за повишена пропускливост на бариера; нива на кислород в кръвта за доказателство за повишена хипоксия; амилоид-бета и фосфорилиран тау за доказателство за повишена предразположеност към болестта на Алцхаймер; Серум HMGB1, CXCL13, Dickkopf-1 за доказателство за повишена склонност към автоимунно заболяване и т.н.
Достоверен висококачествен научен експеримент за безопасност би изисквал измервания на потока на продуктите, произтичащи от взаимодействията на иРНК, от взаимодействията на LNP обвивката, от спящи вируси, които може да са били стимулирани от генерирания от иРНК шипов протеин и др., излъчван през потните жлези, изпражненията, слюнката, издишването и т.н.
Това обаче изцяло липсва в клиничните изпитвания
Вместо това са разгледани само краткосрочни неблагоприятни ефекти и смъртни случаи. Този фокус върху симптомите маскира истинските рискове за интервенцията на иРНК. Но неяснотите се увеличават с прилагането на нови дози от препаратите. Отново клиничните изпитвания са съсредоточени върху положителните аспекти като образуването на антитела в мускулните клетки и лимфната система. Но многократното прилагане на иРНК технологията може да засили и отрицателните имунни отговори. Докато положителните ефекти са обратими (нивата на антителата намаляват с времето), нежеланите ефекти могат да бъдат кумулативни и необратими и следователно нараняванията и смъртността могат да се увеличат с всяка допълнителна инокулация.
Индикации за проблеми при ваксинирани младежи
От данните за странични ефекти, докладвани във VAERS до средата на юни 2021 г., във възрастовата група 0-17 г. са регистрирани следните проблеми:
- Сърдечно-съдови (повишена кръвна креатин фосфокиназа, абнормална процедура за изобразяване на сърцето, абнормална ехокардиограма, абнормална електрокардиограма, повишен сърдечен ритъм, миокардит, сърцебиене, перикардит, тахикардия, повишен тропонин I, повишен тропонин, повишен фибринов D-димер, намален брой на тромбоцитите, брадикардия, повишен мозъчен натриуретичен пептид, намалена фракция на изтласкване, мигрена)
- Стомашно-чревни (коремна болка, диария, повръщане, повишена аланин аминотрансфераза, повишена аспартат аминотрансфераза.)
- Неврологични (нарушение на походката, намалена подвижност, мускулни спазми, мускулни потрепвания, припадъци, тремор, парализа на Бел, дискинезия)
- Имунни (повишен C-реактивен протеин, повишена скорост на утаяване на червените кръвни клетки, повишен брой на белите кръвни клетки, възпаление, анафилактична реакция, сърбеж, обрив, лимфаденопатия)
- Ендокринни (тежко менструално кървене, нарушение на менструалния цикъл)
За съжаление многото въпроси относно ковид ваксинацията на деца остават неотговорени на този етап и политическата машина смачка всеки опит за дебат и протест. Самият факт, че дори след като официално се призна колко бързо намаляват антителата и ефекта на ваксините при възрастни, все пак никой не отговори на въпроса защо на деца ще се слага половин доза, уж с цел безопасност, но всъщност какъв е смисълът изобщо от поставяне на половин доза от нещо, което дори в пълната си доза има кратко действие? Едно е ясно – зад това бързане за ваксинирането на деца не стои наука.
