Еволюцията на вещиците
Покрай преливащите от сензации медии, едва ли остана някой, който да не вярва в съществуването на духовен свят. От друга страна, слабите позиции на религиозните институции в Европа оставиха на хората сами да преценяват, дали да се впускат в „духовни преживявания“. Но когато търговците на духовност посягат и на децата, време е вече да се замислим.
Фокус Бокус – 1 филм
Историята започва с филма „Hocus Pocus“ на компанията „Дисни“ от 1993 година, където се разказва за съживяването на три вещици. Достатъчно е да споменем, че вещиците се подмладяват като пият кръв от деца, и за този вид „безсмъртие“ са продали душите си.
Още тогава неолибералите и феминистките изглежда си набелязват тематиката, където искат „да вземат реванш“. Към филма потичат обвинения, че е „християнска пропаганда“, понеже проповядвал против „влиятелните жени от миналото”(?!?). Според тях „Дисни” възпроизвеждат прекалено често идеята във филмите си („Снежанка“, „Спящата красавица“, „Рапунцел“), като лошите вещици там са жадни за власт, зли, често свръхсексуализирани жени (Жени! Как може, нали сме век на феминизма…).
Ужасяващо било, че тук „… имаме три жени, които отхвърлят Бог, макар и преди събитията от филма, и поради този избор, стават зли убийци на деца. Това е филм с доста традиционен морал, който потвърждава вековете на токсично разказване на истории в нашата култура.“
Явно за някои хора „Традиционен морал“ = „Токсично разказване на истории“. На такива трябва да се напомни, че според учените приказките препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Несъобразяването с архетипите, с „начина, по който се случват нещата“, с неизменните резултати (някога наричани „възмездие“) от изборите ни, води само до нови психични разстройства и провали за съвременния човек.
Приказките не се променят. Те са създадени в дълбока древност, защото има причина да бъдат такива. Ако някъде заплатата от даден избор е смърт, тя не може да се замени с „обществено порицание“ и вълкът от „Червената шапчица“ да иде в зоопарка например.
Фокус Бокус – 2 филм
За съжаление Дисни постепенно „прeдават фронта“ и прегръщат новите представи за добродетели. Стига се дотам, да оспорват правата на родителите да възпитават децата си, за което Богари медия вече писа.
Но тази тенденция не е само в Дисни, а обхванала индустрията. В “римейк”-овете или продължението на редица класически филми и истории виждаме промяна в сюжета, за да не би те да послужат като антидот на съвременния наратив. Примери са новия филм за Цар Лъв, сериалът продължение на емблематичния филм Willow, четвъртия филм на Матрицата и много други.
Но да се върнем на конкретния пример. През 2022 г. излиза продължение на първия филм на Фокус Бокус, който се различава с някакво сладникаво сестринско послание, и с въздържанието на вещиците да пият кръв от деца. Затова пък в антуража на филма са включени крос-дресинг и ”драг куин“ герои. Има много препратки към Сатана и фрази като „забавлявайте се със Сатана“ по време на филма.
Съвременната реалност на сбърканото „равенство“ действително принуждава някои родители да треперят от страх в какви клубове се записват децата им. Неслучайно последната глава на Hocus Pocus 2 разказва, че вещицата Уинифред всъщност е оцеляла, вселявайки се в тялото на изчезнал тийнейджър. Нещата, наричани днес „психични болести“, обикновено имат дълбоки духовни корени, отричането на които ги прави неизлечимо опасни.
В новия прочит на историята трите вещици като деца са били изгонени от местните жители за това, че са твърде нетрадиционни, отхвърляйки доминираната от мъже култура на времето, като отказват брак и намират утеха в гората при стара вещица, която ги учи как да бъдат независими. Определено нарочно акцент е поставен на свещеник, който разделя вещиците-сестри, та после те искат да отмъстят на потомството му. Така че, докато първият филм започва с трите вещици, които изсмукват живота от малко дете, този ги представя като радикални момичешки босове (по-късно те са наричани „изпреварили времето си“ и „неразбрани“).
Нещата не спират до там
Тази идеология е доста по-опасна от явното зло, в което се подвизават вещиците от първа част на филма. Сякаш за да затвърди еманципираните занимания на вечно неразбраните и непослушни деца, асоцииращи се с „вещиците като малки“, Дисни отпечатва и книга(!) – Hocus Pocus Spell Book.
Компанията „Уолт Дисни“ пусна нова книга „Магическо заклинание“ за този Хелоуин. Тя съдържа 240 страници магически заклинания и магически отвари за амбициозни вещици. Книгата дори учи децата, как да пеят на латински, за да призоват мъртвите и да общуват с тях. В заклинание, предназначено да връща мъртвите към живот. Децата са инструктирани да кажат следната фраза три пъти на латински: „Чумата на тъмнината, скакалецът и червеят“.
В навечерието на Рождество Възкресителят, който Сам е Възкресението – Спасителят Христос, се заменя с някакво умение, идващо от гнусно място, неизискващо от изпълнителя си покаяние или освещение. „Знание, само знание е достатъчно, за да ти се покори този свят“ – това е посланието в такъв тип книга. Уви, вече изтръпваме, като се каже „наука“ или „знание“. Политиците доказаха, че след като направиха науката нова религия, могат и да купят нейния бог…
В Hocus Pocus Spell Book се почита и „Майката на вещиците“, която уж ни гледа отвисоко всеки път, когато се взираме в луната. (Не е трудно да се види „замяната” на едно могъщо същество с друго, но от полюса на злото. Повечето деца на християни са учени да почитат светата Дева и да вярват в нейното небесно застъпничество.)
За капак, книгата включва „Клетва за секретност“, в която се посочва, че читателят ще посвети живота си на магьосничество. Приемането на това обещание също е описано като „най-високата чест“. Само че „бялата магия“ или иначе казано – мъдростта на Живота, включва Правила и Принципи, които далеч не са познати на днешните неолиберали и подкупени феминистки. Напротив, поетапното разрушаване на изначалния модел на човешкото същество и съзнание е в пълен ход по целия свят, като отчетливо това се забелязва през последните няколко години.
Реакцията на християните
За всеобщо учудване, на тази тема почти нищо няма да се открие в търсачките. Мнението, което се развя като знаме над вярващите по отношение тази Дисни-поредица е от една обикновена майка, събрало огромен брой гледания и препоствания в социалните мрежи.
Kelli Covil Duncan написа: „… има филми, които могат да отворят децата за „блясъка“ на окултното. Може да изглежда невероятно да си вещица. Той показва безобидни сеанси и забавни нощи над дъска за вещерство. Но аз съм тук, за да кажа, че окултното е РЕАЛНО. Магьосничеството е реално. Светът иска да изглежда, че е само във филмите, но мога да ви гарантирам, че светът идва твърдо и бързо за вашите деца. /…/ Като християнски родител вие не искате да гледате как детето ви поема по пътя на окултното. Служила съм на възрастни, измъчвани от мъчителни духове, защото са отворили тази врата. Не е „сладко“ да се обличаш като вещица или сатана. Просто не е така, както си мислите, че е. Холивуд ви е направил безчувствени!“
Може да напомним че на фона на безпрепятственото разпространяване на вещерска литература, съдът бе нападнал депутатка, която си позволи да цитира Библията. Очевидно е, от какво се страхуват новите кръгове, които се опитват да превземат света. Някой ще каже: „Защо толкова шум за една книга-игра?” Затова и започнах с пропагандата, която буквално вие на умряло, ако някой каже лошо за вещиците, или ако „Дисни“ прави филм по стари традиционни приказки. Същата пропаганда вади вода от девет кладенци, за да отрече връзката между „следва Христос“ и „благоденства в живота си“. Явно книгата нито е игра, нито е шега. Въпросът е, кому да принадлежат душите на следващото поколение.
