Питали ли сте се как започна ерата на новото нормално и как безпрепятствено изпълзяха всякакви малцинства, които до вчера са били на ръба на закона и отвъд. Днес те се надпреварват да се легитимират и да претендират за „социално включване“, „приобщаване“ и амбиция да „разнообразят“ обществото ни със своята „различност“. Черното придобива все по-бели оттенъци, а старото нормално е отживелица и пречка за целите на прогресивния нов либерален свят.
Глобалната икономика се нуждае от нов тип ценностна система
Нужен е нов тип човек за прокарване на новите икономически интереси. Експертите се обединяват около тезата, че икономическите промени са възможни само при промяна на типа човечество, с нов морал и ценности, а и с физически подобрения, възможни чрез конвергентните технологии. И Ювал Ноа Харари, „великият съветник“ от Световния икономически форум (WEF), директно заяви, че светът вече няма нужда от „огромното мнозинство от сегашното население на земята“ заради технологичния напредък, и че „обикновените хора“, определени като „негодни за работа“, са „безполезна класа“ и не могат да бъдат част от бъдещето на 21 век. Разбира се, той веднага предложи и изход от кризата с „икономически остарелите хора“, а именно – преразпределение на глобалното богатство.
Е, свидетели сме на прокарването на тези процеси от цял куп нови идеологии, борещи се за нови ценности. Печелившите, както винаги, са малката върхушка на „новите глобални лидери“, а тяхното любимо мото е: „Най-добрият начин да предскажем бъдещето е да го създадем“.
Екофеминизъм или „Добавете жени и климат и разбъркайте!“
Формулите за създаване на така мечтаните нов прогресивен свят и нов морал се множат и една от тях иронично гласи: „Добавете „жени“ и разбъркайте!“ А какво ще стане ако се добави и „климат“? Не, не е климактериум, а Екофеминизъм.
Сандрин Русо, депутатка от френската партия Европа Екология Зелените (EELV) и още две активистки имат амбицията да въведат и популяризират един неологизъм, несъществуващ още в речниците: Андроцена. Те провъзгласяват началото на нова ера, в която основните виновници за екологичната криза са мъжете.
Помолена да даде определение за Екофеминизъм, философът и автор на изследвания по темата, Жан Бюргар-Гутал обобщава, че става дума за борба, в която опазването на околната среда и еманципацията на жените налагат противопоставяне на общ враг. За екофеминизма има много тесни връзки между доминирането над жените и това над природата, и че става дума за една и съща експлоатация, безплатен труд, непрекъснато обезценяване и на двете. Главният подтисник е патриархалният капитализъм. И точно тук екофеминизмът се разграничава от останалите феминистки течения, като решава, че „не е достатъчно да се набеди патриархатът, става въпрос и за капиталистическата система, и тези две потисничества всъщност са съвместени“.
А дали просто не сме свидетели на още един, замаскиран под всякакви философствания, пореден удар срещу семейството, йерархията в рода и авторитетите, които толкова плашат строителите на новото „отворено общество“?
Танцът на Зеленото плашило и Майката земя
Днес, който иска да владее масите, трябва да владее кризите. Едни са яхнали икономическата криза и глада, други – войните и военните конфликти, трети – войната за ресурси, а хитът в кризите са измененията на климата и екологичната катастрофа.
От друга страна, хората са поляризирани на лагери по пол и цвят на кожата, консервативни и либерални, прогресисти и „икономически остарели“. И как се създава критична маса от последователи на една ексцентрична идеологическа формация, която все пак да придобие тежест: чрез омразата като „силно социално лепило“.
Моите приятели са враговете на моите врагове.
Това е формулата за прокарване на „новите ценности“, основана на омраза, противопоставяне и отхвърляне, но под лозунги за толерантност, приобщаване и равенство.
Екофеминизмът явно се опитва да завързва сложни възли от всички тези тенденции: хем ще насъсква жените против мъжете и стария патриархален ред, хем ще се героизира с каузи по спасяването на планетата. И така „Майката земя“ се оказа замесена в глобалната идеологическа война.
Тройният възел: пол, изменение на климата и сигурност
Секретарят на ООН Гутереш определи изменението на климата като утежняващ фактор с „мултиплициращ ефект за нестабилност, конфликти и тероризъм“.
Феминистката активистка Синтия Кокбърн пък заклеймява патриархалните отношения между половете като най-основна причина за милитаризма и войните, както и „капиталистическата патриархална динамика“, която подкопавала и устойчивостта на околната среда. В Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай (Sendai 2015-2030 Disaster Risk Reduction Framework) също се споменава повишената уязвимост на жените по време на бедствия и следователно необходимостта от засилено тяхно участие във вземането на решения в този контекст.
Като се насложат всички тези внушения, ясно се вижда как се отваря широк път за действие на движения от рода на екофеминизма.
Екофеминистите обвиняват
Въпреки това екофеминистите обвиняват експертите, занимаващи се с измененията на климата и политиките за сигурност, че не са интегрирали достатъчно джендър-перспективите в усилията си, защото имали „погрешно разбиране“ за концепцията пол.
Оттук започват и поредицата обвързвания, които те правят, за да обяснят, откъде идват техните проблеми. Първо, повечето експерти правели грешката да обвързват термините пол и жени и ги използвали взаимнозаменяемо, което от своя страна правело проблемите на пола директно проблеми на жените. От друга страна, тъй като проблемите на жените не са приоритет за мъжкия политически свят, проблемите на пола се омаловажавали и пренебрегвали.
Впрочем, с подобна констатация много бързо могат да се приобщят към групата на „симпатизанти с общ враг“ всички, които се чувстват пренебрегнати заради „проблемите с пола“.
Критикува се включването на жените в политиката като просто символичен акт. Отъждествяването на проблемите на жените с проблемите на децата водело до инфантилизация на жените и третирането им като пасивни жертви, които трябва да бъдат защитавани. От това се възползвали „токсично мъжествените“ патриархални структури в политиката и подсигурявали господството и властта на мъжете. Интересно какъв е коментарът на екофеминистите по отношение на тенденциите мъжете да сменят пола си и да се представят за жени, когато става дума за спорт, военна мобилизация, или поемане на отговорност в брак и бащинство.
Ако се върнем на идеята, че светът се променя чрез промяна на ценностната система и създаване на нов тип човек, то ненавистта на екофеминистите към патриархата, който е в основата на стария социален ред, чудесно устройва новите прогресистки идеолози. Щеше да е похвално, ако някой безкористно се заеме да реши действителните проблеми на жените, но екофеминизмът не е спасителният изход, това е просто нов клон на социалния инженеринг. Агресивността на налагането му убедително показва сходния му нрав с други малцинства, които се борят за уж съвсем различни каузи. За пореден път става явно, че говорим за един замисъл, поднесен в различни опаковки (за всекиго според вкуса му). Всички сме свидетели на нескритите атаки на политиците от неолибералните партии към семейството и рода. В случая с екофеминизма се атакува „капиталистическия патриархат“, унижаващ жените и природата, и така се отваря още един фронт срещу стария ред, основополагащ за устойчивостта на цивилизованото общество досега – редът на родовата йерархия и ценности.
„Поколението на климата“
Ако опитните и вещите в уроците на историята могат да проследят връзки и сходства, то младите, водени най-вече от бунтарски ентусиазъм, много лесно стават жертва и прокламатори на такива нови течения. Във Франция вече са под натиска на „войнстваща екология“ сред радикализирани млади висшисти. Те превръщат церемониите по дипломирането си в политически форуми, осъждащи големите компании в «greenwashing» (зелено измиване или използване на екологични аргументи с единствено с цел създаване на по-добър имидж). В свое есе почетен професор по философия от Сорбоната определя всички тези нови течения, събрани под общото наименование уокизъм (претендират за социална будност), като много повече от „отминаваща лудост“ или интелектуален снобизъм. Според него тук става дума за автентичен фанатизъм, чиито последователи са „дълбоко нетолерантни, дегизират мненията си като „наука“ и вярват, че са длъжни да индоктринират останалите“.
Какви демони са се събудили и какво бъдеще настъпва?
Според доклад от конференцията COP 26 в Глазгоу в края на 2021 г.: „Онези, които имат властта да вземат решения за това, колко ще се затопли светът през следващите десетилетия, са предимно възрастни и мъже. Тези, които са най-ядосани от скоростта на действията в областта на климата, са предимно млади и жени. В това отношение шведската активистка Грета Тунберг отразява демографията на глобалното движение за климата, за чието създаване е помогнала.“
Явно малки момиченца и радикализирани дъщери на „Майката Природа“ ще размахват пръст срещу „лошите старци“ и ще водят новия човек към светлото бъдеще. Някои няма да раждат деца, за да не замърсяват природата, а други ще пестят и ще ядат червеи в името на планетата. А и политиците ще ни жертват без капка угризение на олтара на новата религия „Климат“ и както се изрази германският министър на земеделието и храните Ралф Болман: „Гладът не е аргумент за правене на компромиси, когато става въпрос за биоразнообразието и опазването на климата.“
