„В краткосрочен план полагането на основите на нови енергийни системи е значително по-важно от опитите да се премахне използването на изкопаеми горива. Фокусът трябва да бъде върху разработването и тестването на нови енергийни технологии. Търсенето на изкопаеми горива ще продължи да съществува през следващите десетилетия. Страните, които ограничават производството на изкопаеми горива, не само ще си причинят икономически проблеми. Парадоксално е, че в близко бъдеще това всъщност ще забави енергийния преход, който сам по себе си изисква значителни количества енергия за изпълнение. Възприеманата „неотложност“ на такава колосална трансформация може да доведе не само до лоши решения, които вредят на икономиката и цялостното благосъстояние на човека, но и да забави напредъка към намаляване на въглеродните емисии“ – из интервю на д-р Дж. Къри от 18 януари 2023 г. за SkyNews.
Водещ климатолог за истинския научен дебат за климата, който е пълен с неизвестни
Д-р Джудит Къри е президент на Climate Forecast Applications Network и бивш ръководител на Училището по земни и атмосферни науки към Технологичния институт на Джорджия.
През по-голямата част от кариерата си Къри е известна с работата си върху ураганите, динамиката на ледовете в Арктика и други теми, свързани с климата. Но постепенно тя става по-известна с нещо, което дразни, дори вбесява много от нейните колеги учени. Къри се ангажира активно с общността на скептиците по изменението на климата и започва дебат в техните блогове – като Climate Audit, Air Vent и Blackboard. Въпреки че много от скептиците преповтарят отдавна опровергани факти, според нея други изтъкват валидни гледни точки. Уви, като смесват доброто с лошото, изследователите на климата не само пропускат шанса да подобрят своята наука, но и изглеждат високомерни.
Сагата на Къри започва с научна статия, в която тя е съавтор през 2005 г., която свързва увеличаването на мощните тропически циклони с глобалното затопляне. Това ѝ печели остри атаки в скептични климатични блогове. Тя не се съгласява с критиките, но вместо да ги отхвърли, както може би са направили много учени, тя започва да се ангажира с критиците.
Къри говори със скептиците относно климатичните промени
Постепенно Къри започва да развива уважение към „аутсайдерите“ относно дебата за климата – или поне към някои от тях. И това я кара да преразгледа своята безкритична защита на Междуправителствената комисия по изменение на климата (IPCC) през годините. За съжаление, за повечето учени по климата основните доклади, издавани от органа, спонсориран от Обединените нации, съставляват консенсус относно науката за климата!
Малко учени биха казали, че IPCC е перфектен, но Къри смята, че се нуждае от цялостна реформа. Тя го обвинява в корупция: „Осъзнавам, че самата аз съм се занимавала с групово мислене“ – не само по себе си в доклада за ураганите, а в по-широк смисъл в безспорното приемане на идеята, че докладите на IPCC представляват най-доброто налично мислене за изменението на климата.“
„Всъщност бях рецензент на Третия доклад за оценка на IPCC“ – казва Къри – „по темата за атмосферните аерозоли. Казах им, че тяхната перспектива е твърде опростена и че те дори не споменават въпроса за аерозолните въздействия върху образуването на ледени облаци. Така че не става въпрос толкова за откриване на неща, които са грешни, а по-скоро за невежество, което не е било разпознато, и увереност, която е била надценена.“
Липса на научност в науката
След като Къри се осмелява да влезе в блоговете на скептиците, въпросите, които тя вижда да идват от най-подкованите в техническо отношение външни лица – включително статистици, машинни инженери и компютърни моделисти от индустрията – помагат да се затвърди собственото ѝ безпокойство: „Да не кажа, че науката на IPCC греши, но вече не се чувствах задължена да замествам с IPCC собствената си лична преценка“.
Къри започва да намира други примери, в които смята, че IPCC „тормози науката“ по различни начини. Например, посочва тя, „старши ръководител в една от големите институции за моделиране на климата ми каза, че специалистите по моделиране на климата изглежда прекарват 80 процента от времето си в публикациите на IPCC и 20 процента от времето си в разработването на по-добри климатични модели.“ Тя също така твърди, че IPCC е нарушил собствените си правила, приемайки нерецензирани статии и доверявайки се на сравнително непроверени учени, които обаче потвърждават „разказа“ на организацията за предстояща гибел.
Тя дори не вярва, че имейлите на Climategate са доказателство за измама или че IPCC е някакъв вид голяма международна конспирация. Това, което тя наистина вярва, е, че официалната научна общност за климата е развила един тип крепостен манталитет, в който вътрешните лица са непогрешими, а на външни лица е забранено влизането.
Свещената крава, наречена „консенсус за климата“
Това, за което учените се тревожат, е, че Къри има силата да навреди на „консенсуса относно изменението на климата, който се изгражда през последните 20 години“. Те не виждат смисъл в опитите да спечелят скептиците, дори и да могат да бъдат спечелени.
За Къри обаче проблемите не идват от самите критики на скептиците, повечето от които са съмнителни, а от отговорите на научната общност към тях – точно както смъртните случаи от вирулентен грип идват не от вируса, а от бурната свръхреакция на имунната система. „Тя беше силно критикувана от общността на науката за климата – казва статистикът Макинтайър – за това, че не поддържа табуто [срещу разговорите с външни лица].“
Някои независими наблюдатели, като Александър Хаслам, експерт по организационна психология в Университета в Екситър, Англия, твърдят: „Климатичната общност е обхваната от класическия синдром на черната овца: членовете на една група може да бъдат раздразнени от публичната критика от външни хора, но запазват най-големия си гняв за вътрешни хора, които застават на страната на външните. Третирайки Къри като отстъпник, учените само засилват репутацията ѝ на човек, изпаднал в немилост, който говори истината на властта /…/ в известен смисъл това е следствие от неуспеха да се признае, че цялата тази наука има политическа динамика.“
Предвижданията на д-р Къри никак не са апокалиптични
Централният въпрос, който засяга Къри, се оказва и ключовият проблем при превръщането на науката за климата в политика за климата. Обществеността като цяло иска да знае дали климатът се затопля или не, с колко и кога и иска да знае колко лоши ще бъдат последиците.
Ще цитирам част от нейно интервю от 5 октомври 2022 г.: „Прединдустриалната епоха се представя като някаква златна епоха, към която трябва да се върнем. Ами [в] прединдустриални [времена] времето е било ужасно. Това е в края на малката ледникова епоха. Това е най-студеният период на хилядолетието. Имало е ужасен глад, екстремно време и крайно, ужасно студени зими и пролети и т.н. Това не е било хубаво време. Времето сега е много по-добро. Дори когато погледнете по-наскоро, поне в САЩ, където погледнах най-внимателно, времето е било много по-лошо през 30-те години на миналия век по всякакви показатели. Горски пожари, суши, горещи вълни, урагани, всичко, което можете да си представите в САЩ, е било много по-лошо през 30-те години на миналия век…
Повечето хора просто гледат данните от 1950 или 1970 година. 70-те и 80-те години на миналия век бяха сравнително благоприятен период по отношение на времето. И така, ако просто направите статистика от 1970 г. насам, „О, времето е по-лошо сега“. Е, да, но не е по-лошо от 1930-те или 40-те или дори 50-те…
Днес хората са много по-проспериращи. В световен мащаб бедността намалява. Продължителността на живота се увеличава… Голяма част от това се подхранва от петрол и въглища. Съществуват ли по-добри горива? Е, да се надяваме, че в бъдеще ще има напреднали ядрени и подобни неща, много обещаващо е развитието на геотермалните източници. Но точно сега, в тази минута, ако направим цялата ни енергийна инфраструктура да разчита на вятърни турбини и слънчева енергия, това ще причини много вреда на много хора, не само на цялостната икономика. Не можете да управлявате промишлена икономика чрез вятърна и слънчева енергия, поне не по начина, по който се предвижда в момента…
Още не е измислено решение за това и няма спешност! В икономически план се очаква всички ние да бъдем четири пъти по-добре в световен мащаб до края на 21-ви век. И малко от това може да бъде осуетено поради щетите от глобалното затопляне. Но животът на всички ще се подобрява през 21-ви век, освен ако не направим наистина глупави неща като унищожаване на енергийната ни инфраструктура, преди да имаме нещо по-добро, с което да я заменим. Това е най-голямата опасност. Най-големият климатичен риск в момента е така нареченият риск на прехода, рискът от бързо отказване от изкопаемите горива. Не съм фен на замърсяването и лудите скокове на цените и каквото и да е. Бих искала да видя евтина, по-чиста, надеждна, сигурна енергия, по-добра от това, което имаме сега. Но преминаването към 100% възобновяеми енергийни източници не е по-добро решение.“
Как може да реагираме на затоплянето
„Всеки има различна представа за това, което е добро. В САЩ хората мигрират на юг: Флорида, Тексас и Калифорния. Те отиват на юг, а не на север. Те не обичат студените зими. Единствената вреда от затоплянето е повишаването на морското равнище. И това е бавен пълзящ процес, освен ако не се случи нещо катастрофално, да речем, на ледената покривка на Западна Антарктида. И ако там се случи нещо катастрофално, това е толкова вероятно да бъде свързано с вулканите под леда, колкото и с глобалното затопляне. Така че единствената реална опасност е повишаването на морското равнище. Хората могат да управляват покачването на морското равнище и да се преместват по-далеч от бреговете.“
Управляващи, а не управлявани
Това са били човеците и в най-тежките времена на своята история. Уникалните тераси за отглеждане на ориз в планините, методите за напояване на пустините и все по-новите технологии на охлаждане и отопление на нашите жилища са само част от постиженията на човека в това да управлява стихиите и да се справя с несгодите.
Към момента е налице отчетливо политизиране на климатичните тенденции, прибързаното им обясняване изцяло с човешката дейност, което вече подмина мръсните производства и стигна до стомашните газове на кравите и въглеродния отпечатък на неродените бебета…
Ако очевидно ползването на модерни телефони и технологии още не значи „висок интелект”, време е да започнем и да мислим, вместо да оставим да бъдем поробени – без война, само на база нашия страх и невежество. Защото желаещи за такива лесни икономически роби никога няма да липсват.
