Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Социалните ще решават без съд за отнемане на деца?

В летния сезон тихомълком се промъкват промени в Семейния кодекс. В медиите се набляга основно на разширяване възможността на осиновените да познават биологичните си родители, както и на известно ограничаване основанията за прекратяване на осиновяването. 

„Под радара“ обаче минават промени, отварящи зловеща възможност за отнемане на деца без право на родителя да се намеси, за коeто години наред родителските организации бяха упреквани в „неоснователна конспирация и сеене на паника“. 

Да, „закон за отнемане на деца“ в България няма. Но именно в Семейния кодекс се уреждат ситуациите за „осиновяване без съгласие на родител“, което очевидно е същото.

Кога родител може да получи обратно детето си, настанено в институция

Според юристи към момента чл.93 от Семейния кодекс предвижда осиновяване без съгласие на родителя да се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа (отнето е от родителя от социалните) и в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред родителят официално не е поискал да му бъде върнато, като това искане може да стане и в съдебно дело по оспорване на настаняването или когато детето е записано в регистъра за осиновяване.

Тъй като няма законови правила, дори към момента голяма част от родителите не са уведомени черно на бяло (с входящи номера и подпис) за възможността и срока да си поискат обратно децата. 

Новите правила вадят съда от уравнението

С приетите на първо четене промени в действащия Семеен кодекс депутатите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС гласуваха да няма възможност искането за реинтеграция в семейната среда на родителя или негови близки да стане в съдебна зала. Така молбата на родителя се подава единствено пред социалните служби.

А когато въпреки изявено желание за връщане на детето социалният работник е преценил, че са налице следните обстоятелства – родителите и настойниците се намират в трайна невъзможност да го отглеждат или детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, осиновяването ще се разрешава без съгласието на родител. 

Разбира се, това има своите основания в дадени случаи на крайна родителска безотговорност. Но същевременно съкратените срокове (6 месеца) и делегирането на базови права относно живота и бъдещето на човешко същество единствено чрез системата на социалните грижи създава огромни основания за притеснение. Толкова повече че отдавна сред населението е разпространена информация за корупция и беззаконие в тези среди. 

Част от становището на НПО Движение “Българско семейство“ гласи: 

„Една от предложените промени в §11 предвижда промяна в чл.93, ал.2 и ал.3, като с нея се цели коренна промяна в съществуващото законодателство на страната, която би довела до съществена и необоснована промяна в обществените отношения.

На първо място, предвижда се осиновяване на дете без съгласие на неговия родител да става в случаите, когато то е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, чиито родители в срок от 6 месеца без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката с настаняване на детето в семейство на близки и роднини. /§11 – чл.93 ал.2/

Съставителите на тези текстове обаче не са предложили обективно разяснение на термина „основателна причина“, което предпоставя едно субективно тълкуване на закона от административния орган и създава недопустима възможност за злоупотреба с власт. Едноличното решение, което се предвижда, а именно единствено административно разпореждане за вписване към регистъра за осиновяване, без за това действие да бъде проверено и потвърдено от съдебен орган и без родителят дори да бъде уведомен за това административно решение, предпоставя както възможността за субективни грешки от страна административния орган, така и концентрира недопустима власт на държавна принуда в ръцете на едноличен орган.“

Правата на децата също са накърнени

Един от основните мотиви за промяна на Семейния кодекс е да се облекчи процедурата по разкриване биологичните родители по желание на осиновения след 18-годишна възраст.

Правата на децата да бъдат третирани като субекти се споменават и в Закона за закрила на детето (ЗЗД), като в някои „прогресивни“ законодателства на европейски страни тези права стигат твърде далеч в посока своеволие и полово самоопределение в крехка възраст

Въпреки тези тенденции, когато става дума за улеснено осиновяване, правата на децата рязко се ограничават. Отново цитирам становището на Движение “Българско семейство“:

„Част от децата, които биват отнемани от родителите си, са на възраст, на която имат изградени силни емоционални връзки с родителите си и не е в техен интерес те да бъдат разкъсвани. Ето защо считаме за недопустимо децата и особено тези, които са над 10-годишна възраст, да бъдат вписвани за осиновяване, без да е поискано и тяхното изрично съгласие за това. 

В съвременното общество децата отдавна играят ролята на субект, а не на обект в обществените отношения и е недопустимо да не бъде взето тяхното мнение за толкова драстична крачка, способна да промени изцяло техния живот. В този смисъл е и духът на Закона за закрила на детето, в който на всяко дете се гледа като на субект на правото със своите права и законни интереси, и му се дава възможност и право на съзнателен избор във всички важни за живота му решения.

Следва да отбележим също, че определеният срок от 6 месеца е изключително малък, за да бъдат така категорично разкъсани семейните връзки, създадени на биологична основа, чрез използването на административна принуда, още повече че не са налице правни норми, които да задължават административния орган да положи усилия за заздравяването на тези семейства.

В много случаи родителят, изпаднал в затруднение, се нуждае от по-голяма помощ и повече време, за да стъпи на крака и да осигури финансова и материална основа за децата си. Недопустимо е вместо да помогне на тези родители, държавата да унищожава цели семейства, тъй като така накърнява устоите на обществото. Ако тези текстове бъдат приети в този вид, ще станем свидетели на административни действия, които вместо да бъдат в помощ на родителите, ще ги наказват за неблагополучията, които са им се случили.“

Наблюдаващи законопроекта юристи посочват също, че услугата „Повишаване на родителския капацитет“, предлагана от Центровете за обществена подкрепа, трае около една година във времето. Това никак не кореспондира със спешните срокове от 6 месеца, в които детето вече да бъде включено в регистър за осиновяване, докато държавата уж полага усилия да заздрави семейната му среда. Някои противници на новия законопроект споменават, че над 6 месеца продължава ремонт на едно непригодно жилище, и при всички случаи над 6 месеца продължава възстановяването след злополука и намирането на работа на родител. 

Предвид предимно ниския образователен статус на „несправящите се“ (а често любящи) родители, в законопроекта, както и в досегашния Семеен кодекс, не е предвидено никакво задължение на държавата да окаже правна помощ, разяснения и съвети относно сроковете родителят да си поиска обратно детето или да поиска то да бъде интегрирано сред роднини и близки. 

Във връзка с правата на децата немалко родителски организации апелират да бъде създаден и регистър на лицата, които са имали прояви на педофилия, което да бъде отчетено в случай на тяхна претенция за осиновяване на дете. При липса на такъв регистър облекчаване условията на осиновяване и утежняване условията за прекратяване на осиновяването навяват мисли за подкрепа на особен вид сенчест бизнес.

Елиминирано е изслушването на родителите в съда

Само това да беше промяната в Семейния кодекс (СК), е много притеснително. 

„На първо място, родителите са изключени от съдебните производства съгласно чл. 93 ал.4 от СК, а не както чл. 133 от настоящия СК им гарантира изслушването в съда.

На второ място, мерките съгласно чл. 25 от ЗЗД се прилагат не само при виновно поведение на родителя, а при всякакви трудни житейски ситуации като пожар, смърт на единия родител, болест или злополука, които са предизвикали намесата на държавата, налагайки в общия случай спешно извеждане на дете от семейството, включително докато родителите си стъпят на краката.

Основанията за лишаване от родителски права са различни от основанията за извеждане на дете извън семейството, а чл. 84 ги приравнява и то по един императивен и репресивен начин“, пише в становището си НПО „Единение на семейството и децата“. И продължава:

„Недоумение буди и фактът, че в новите текстове отпада обследването на най-добрия интерес на детето, което присъства в настоящия кодекс.

Всички случаи се третират еднакво и в кратки срокове, макар че могат да бъдат много различни и да произтичат от различни житейски ситуации, без оглед на това дали става въпрос за недобросъвестност на родителите или злополучно течене на обстоятелствата, в резултат на материални и други затруднения.“ 

„Липсата на достъп от страна на родителите до документите по социалния случай утежнява ситуацията, като се създават възможности за злоупотреби, тъй като протоколите за посещенията се изработват в един екземпляр, нямат номерация и подлежат лесно на корекции.“

„Това, че един ден родителите могат да установят, че децата им са осиновени без тяхното знание, без да е имало съдебно дело за отнемане на родителските права и без да са имали възможност да се защитят, както и без да са отчетени конкретните житейски ситуации и конкретният интерес на детето, не е само хипотеза.“

Извиване на ръце чрез анонимни сигнали

Наблюдаващи промените адвокати споделят в социалните мрежи за случаи дори на политици, притискани в други държави да променят обществените си позиции в замяна на това, да не им бъдат отнети децата. Разбира се, чрез фината машинация, наричана от древността „да вършиш зло чрез закон“. 

Малцина знаят, че в законодателството не е предвидена отговорност за подаване на фалшиви сигнали. В този смисъл са възможни злоупотреби при извеждане на деца от семейството в резултат на подаден анонимен сигнал срещу родителите. По този начин се отварят възможности за изнудване, отмъщение или осигуряване на допълнителна заетост в социалните услуги за деца.

Това отваря врата не само „ударени от живота обеднели хора“, а дори длъжностни лица и държавни служители да бъдат изнудвани чрез децата им. Реално всеки може да подаде фалшив сигнал за насилие над дете, да бъде стартирана процедура по закрила на база на силно субективните понятия за „дете в риск“, след което детето да бъде изведено от семейството, а в срок от шест месеца – да бъде включено в Национална електронна система за пълно осиновяване без съгласието на родителите. 

Последно качени