Откакто темата за глобалното затопляне е модерна, настъпателната пропаганда около нея набира все повече сила под всякакви форми, като се упражняват всевъзможни манипулации. Колкото да са насочени масово към обвиняването на човека за всичко зло, което се случва със Земята, повечето причини, които се изтъкват, не почиват на никакви правдоподобни доводи, нито на задълбочени изследвания. Те служат по-скоро за средство за политическо влияние и прокарване на частни интереси. Bogari Media вече писа за много от тях.
Тежкото положение на полярната мечка е част от дебата за изменението на климата вече повече от десетилетие. Наред с пингвините, мечките са масово асоциирани с климатичните изменения, топенето на ледовете и тяхното вече неизбежно намаляване като вид поради разрушаване на хабитата им. Така ли е наистина и какви свидетелства се изтъкват като доводи за измирането на този животински вид?
Менюто на полярната мечка е строго ограничено според някои журналисти
В поредния провал на посредствената журналистика десетки медии по света разпространяваха твърдението, че видеоклип на бяла мечка, която ловува, хваща и изяжда северен елен, е доказателство за изменението на климата. Така например в. „India Times“ излезе със следното заглавие: „Климатичната криза може да накара полярните мечки да убиват северни елени, за да оцелеят“, представяйки кадри, в които се развива съответната ситуация.
В друг абсурден пример, публикуван в Агенция Франс Прес (AFP), Филип Андрю Чърм пише: „Редки кадри на бяла мечка, която преследва северен елен във водата и го убива, могат да бъдат още един ярък признак за изменението на климата.“
Антъни Уотс, старши сътрудник по околната среда и климата в The Heartland Institute, отправя критика към подобни изявления, като обяснява, че полярните мечки поначало са всеядни и се хранят с всичко, което им е достъпно. В случая северният елен е направил тактическа грешка, докато е бил преследван, и е попаднал в единствената среда, в която полярната мечка (Ursus maritimus) е добре адаптирана. Тоест поради превъзхождащата си бързина, северните елени не биха могли да бъдат хванати на сушата.
И това не е ново поведение, документирано е още през 1968 г. и вероятно е продължило векове преди да пристигнем в Арктика. Така че не е вероятно да е индикация за климатични промени за дълъг период от време.
Зоологът д-р Сюзън Крокфорд също забелязва видеото от Шпицберген и потвърждава незначителния принос за вината на климатичните промени. Възможността бяла мечка някъде в Арктика понякога да успее да преследва и убие северен елен (наричан още карибу) не би трябвало да изненадва никого, камо ли биолог от Шпицберген. Но наличието на видеозапис на събитието веднага го прави достойно за новина, особено когато нейната цел е не с научна, а рекламна кампания.
Крокфорд също посочва, че броят на популациите на белите мечки и северните елени в началото на 70-те години на ХХ век е бил толкова нисък, че са били въведени защитни мерки и изненадващо(!) днес броят на двата вида е много по-висок. Повече мечки и повече северни елени означават повече възможни срещи и повече потенциални убийства. Също така се увеличава и броят на хората с камери.
Полярните мечки не биха били успешни върхови хищници в една от най-суровите среди на Земята, ако не бяха толкова умни и приспособими. Това обаче не означава, че същите се хранят като цяло с „по-сухоземна храна“ поради намалелия летен морски лед, както предполагат авторите на статията (много малко мечки го правят; повечето не).
Драматично умираща бяла мечка заради… климата
Заснето от National Geographic видео, обикалящо успешно медийното пространство, придружено със сълзливи и обвинителни възгласи също подлежи на преразглеждане.
Видеото съвсем умишлено цели да се заиграва с емоциите на зрителя – действително е наскърбително човек да гледа каквато и да е агония на живо същество. Какво обаче ни казва заглавието от публикацията на видеото: „Така изглеждат климатичните промени“. Дали? Не, така изглежда умираща от глад мечка, две коренно различни явления.
Основният аргумент на National Geographic явно е изведен от логиката, че поради сушата вследствие на глобалното затопляне загива популацията на тюлените, които се считат за основна част от менюто на мечките. Това обаче не е вярно, а по-скоро е част от алармисткия дневен ред – твърди институтът Heartland, един от водещите световни тинк-танкове за свободен пазар.
В интерес на истината, наблюдавайки таблицата със статистически данни по-долу можем да отбележим, че: на първо място популацията на полярни мечки се увеличава драстично със затоплянето на планетата; второ – очакваната популация на бели мечки четирикратно се е увеличила, считано от 1950 г.
Фигура 1, източник: Глава 10 от „Катастрофата с полярната мечка, която никога не се случи“ (д-р Сюзън Крокфорд, 2019 г.).
Полярните мечки също така са оцелявали и размножавали в условията на значително по-високи температури. Спекулациите, че същите са изправени пред неминуема гибел, противоречат на еволюционните тенденции, историята на биологичния им вид и сегашното състояние на популацията им.
Междувременно към 2021 г. количеството лед в Северния ледовит океан никак не съдейства на наратива за белите мечки. Действителните данни, показани на фигура 2 за същата година, изглежда са в границите на естествените предположения. Траекторията на графиката по-долу предполага, че през 2021 г. може да има най-ранния отчетен минимум и втория най-висок минимум от 2006 г. насам.
Фигура 2: Графика от Националния център за данни за снега и леда, показваща степента на леда в Арктика на 9 септември 2021 г. Синята линия е текущата степен, черната линия е средната стойност, а сивата зона е нормалното, известно още като стандартно отклонение.
Д-р Кроуфорд обобщава добре шума около проучването, като пише: „Това е консервационна биология в стил Световния фонд за дива природа (WWF): загубата на генетично разнообразие звучи зле за хората, които не са запознати, но реалните доказателства показват, че не е така.“
„В стила на WWF“ означава, че ако превърнете предполагаемото тежко положение на белите мечки във водеща новина, е по-лесно да поддържате потока от парите за дарения. През 2020 г. WWF събра 276 млн. долара, а със страшни медийни истории като тази, които помагат, е сигурно, че през 2021 г. са събрали още повече.
Всичко това дава основания да се замислим дали следващото чувствително съдържание, на което попаднем, не крие други цели, различни от загрижеността за благосъстоянието на природата.
