Вероятно всеки вече е чувал за „реч на омразата“. В доста западни държави тази реч е предмет на наказателно преследване. А както е казано: „Когато гори къщата на съседа, бягай да спасяваш своята“.
Имайки предвид, че дори тотално заклеймена от нашия „препатил“ народ практика като доносничеството пред ДС е на път да бъде законово възстановена в България, обществото ни няма право да проспи нито една сериозна индикация за нови вмешателства в личния живот и правата на гражданите.
В тази статия ще говорим за устройство, което „подслушва“ разговорите между учениците и студентите, и се опитва да въздава справедливост.
Нива на омразата
Ако искаме да узнаем истинската сила на омразата, не трябва да се взираме в това кой си изтървал нервите и напсувал друг по форумите, а да погледнем реалистично на мерките и ограниченията, които на вълни заливат света.
Първата вълна е необоснованото от никакви научни доводи толериране на ваксинираните спрямо неваксинираните, които или са преболедували, или с основание изчакват да се проследи ефектът на сегашните генни терапии.
Именно това толериране на ваксинираните, които се разболяват често и пренасят заразата, непочиващо на абсолютно никаква логика, е възможно единствено и само на база надъхване на обществото във взаимна омраза. За да не защитят своите събратя, ваксинираните са облъчвани с десетки репортажи всеки час; обикновеният човек, уморен от грижи и жадуващ „почивка пред телевизора“ вечер действително не прави много, за да се информира, и накрая пренасочва гнева си към определена група хора: неваксинираните.
Именно тогава, и само тогава „държавната машина“ е в състояние да ограничи правата на част от обществото, имайки абсолютната подкрепа на останалите. Всички видове полицейско насилие над хората, над децата им и над правото им на труд са възможни само поради мълчаливата и пълна подкрепа на „останалите, които не ги засяга, понеже имат сертификат“.
Но следващата вълна на безправие е вълната на „зелената сделка“, която започнахме да усещаме по цените на тока и други продукти. Много политици подписаха съглашения, непочиващи на никакви категорични факти, чрез които енергийната /и съответно, политическа/ автономия на държавите, притежаващи въглища и петрол ще бъде силно ограничена. Това непременно се отразява в ограничение на свободата на самите граждани, като свобода на пътуванията, право на личен транспорт, а в плановете на някои политици – и правото на жилище и други лични притежания се счита за излишно.
Не всички забелязват зад Ковид-завесата /така удобно и навременно спусната/ колко от елементарните вековни права на човека вече са ограничени в много считани все още от нас за „проспериращи“ държави. Изказването на лично политическо мнение отдавна е табу в американските университети, не само за студентите, а и за техните преподаватели. Не само това. Правото да изричат значими и дълбоки по своето съдържание думи като „майка“, „баща“, „брат“ или „сестра“ е вече отнето на депутатите в американския конгрес. Подобни забрани навлизат и в Обединеното кралство, Шотландия и много други страни.
Обяснението на подобна ужасяваща идея е едно: „За някои хора е обидно“. Тоест, да намекнеш на мъж, претърпял операции по смяна на пола, че не може да роди, като споменеш в негово присъствие думата „майка“, „раждам“ или дори „кърмя“ се счита за дълбока обида към неговите мечти и копнежи. Ако и да е самата истина, че той /“тя“/ физически не може да има потомство.
Дали на политиците всъщност им пука за транссексуалните, чернокожите или малцинствата?
Отново – не. Както е видно от протестите на родители на деца с хомосексуална ориентация, самата им общност вече е ужасена от насоката, която взема цялата тази истерия. Доста интелигентни хора осъзнават, че децата им са взети за заложници от Big Pharma и измъкването от законодателните клещи става все по-трудно. Самите родители са изолирани и отблъсквани от Системата да не могат да потърсят най-доброто за своите деца.
И все пак, налагането на рестрикции в доскоро демократичните държави относно „реч на омразата“ /дефиниция, лесно преливаща в „реч на политкоректност“/ е най-лесно, когато се извърши на крилете на гражданската наивна любов и активизъм. В случая с новата технологична придобивка се прибягва до родителската грижа да не би децата да претърпят училищен тормоз.
Нова джаджа следи „думи на омразата“ в училищата
На ежегодния фестивал в Дубай Dubai Design Week е представено устройството Themis. Разработчиците му съобщават, че чрез използването на сензори за разпознаване на реч и звук са го програмирали за откриване на обидни термини на расова и друга основа.
В момента, когато устройството долови такава фраза, започва силна дразнеща аларма в продължение на две минути, след което Themis се изключва, „позволявайки открита, разбираща дискусия между хората“ и евентуален анализ на причината, поради която се е задействало устройството.
Джаджата, предназначена за „умерен“ дебат в класните стаи и университетите и „явна политическа коректност“, предизвика големи противоречия. Според доста от посетителите на форума революционната технология е предназначена за задушаване на дискусията и споделянето на мнения в епоха, когато свободното слово намалява по-бързо от всякога.
Мнозина виждат в това устройство директна връзка с пророческия дистопичен роман на Джордж Оруел, „1984 г.“, който описва опасностите от правителствената цензура, масовото наблюдение и репресивния контрол над човешкото поведение.
Докато Themis в момента е планирано за употреба в класните стаи и университетите, разработчиците му се надяват, че то ще насърчи и „самокритиката по време на събития като вечерни партита и семейни събирания“. Който е запознат с черните времена на т.нар. „Културна революция“ в Китай, когато маса интелектуалци са избити, изселени и разделени от своите деца, „самокритиката“ пред близкия служебен или родов кръг е била обичайна практика за самоунижение, и за оцеляване с цената на грозна лъжа относно тия, които вътрешно обичаш и цениш. За съжаление „който не помни историята, е осъден да я повтори“! В много държави подобни законодателни кошмари са вече факт. Например в Шотландия нямаш право да изречеш нито омразата, нито възмущението в собствения си дом, понеже присъстващите имат право да те докладват на властите за „омразна реч“.
Може ли всъщност Themis да предпази учениците от тормоз?
Разбира се, разработчиците разчитат именно на това, че в наши дни милостта и съпричастността между учениците са почти отживелица. Доста от децата възприемат другите само като онлайн партньор за електронни игри. И все по-често изливат болката от разбития си семеен модел към по-слабите и различните съученици.
Но с какво би помогнало едно, да го кажем направо – подслушвателно устройство, като „арбитър“ в споровете на учениците?
Всеки родител е поел тежкия кръст да научи детето си да се справя в света. И то, да се справя без него. Макар и с различна скорост и различна трудност, тази задача се решава от всяко семейство. Някои с право избират децата им да получат домашно образование. Други ги учат да наблюдават и оценяват средата така, че да не стават жертви на тенденции и реклами.
Според детските психолози, след задължителния троичен модел на домашното възпитание /майка, баща и дете/ следва троичен модел в основното училище. Тоест, децата се учат да общуват с връстник, опосредствани от учител. И едва след това започват да общуват директно със своите съученици, когато са изградили представи за правила и справедливост, предадени им от доверения възрастен, техен учител.
Една алармираща джаджа не може по никакъв начин да замени закрилата и тактичността на живия учител. Но за сметка на това вкарването на устройство там, където трябва да бъде Човекът е поредният ход на идеологията на Трансхуманизма, която отдавна е подминала чисто медицинските ползи от изкуствен крайник, и се стреми да принизи човешката емоция и дълбочина до една полезна за определени сили машина.
––––––
Ново устройство за предупреждение за „задействане“, което се изпробва в класните стаи и университетите (milnenews.com)