Наскоро в медиите се появиха статии за създаване на „виртуални деца“. Виртуалният свят на Metaverse е новият пропаганден рай на всякакви „експерти“, служещи на политиките за контрол на числеността и поведението на населението. Най-после е създадена техническа база, чрез която повечето човешки дейности ще могат да се премахнат от реалния свят и да се превърнат в илюзорни.
Виртуалните деца
Катриона Кембъл, експерт по изкуствен интелект и психолог, използва очакваните аргументи, че виртуалните деца веднага ще решат няколко световни проблема – първо, отглеждането им ще струва около 25 долара на месец, което ще е страхотна алтернатива за по-бедни двойки, особено при предвижданото поскъпване на живота и увеличаване на бедността. Второ, те ще решат проблема с пренаселеността и с изразходването на земните ресурси. И разбира се, те ще са чудесна възможност за нарастващата бройка еднополови двойки. Идиличната картина включва очила за добавена реалност и специални ръкавици, чрез които виртуалните бебета ще могат да бъдат виждани и докосвани. „Децата“ ще „говорят“ със симулирани емоционални реакции, ще имат цифрова памет и ще растат в реално време.
Под всичко това, ако се тегли чертата и се махнат цветните краски на рекламата, ясно се вижда един резултат: намаляване на числеността на населението. Дотам водят и останалите лайтмотиви на съвременната пропаганда – смяната на пола, насърчаването на хомосексуалността, издигането на аборта като конституционно право едва ли не с ранг над другите човешки права, призивите да не се раждат деца, за да се спаси екологията на земята. Накъдето се обърне човек, му се казва да няма деца или че децата са зло и вреда.
За кого са заместителите?
Зад приказките за загриженост за физическото и икономическото благосъстояние на обществото или на планетата прозира може би най-съществената характеристика на използването на заместители – те не са за всички. Лесно може да се ориентирате доколко едно предложение наистина е за добро на човечеството, като видите дали то е едностранно и касае само една група от обществото.
Дали условното деление на групи ще е по линията на мнозинство-малцинство, бедни-богати, управлявани-управляващи или по някакъв друг признак, то обаче винаги облагодетелства едната страна, при това обикновено по-малобройната. Мнозинството ще яде новите изкуствени заместители на храни, малцинството ще яде все по-изчезващата истинска храна. Мнозинството ще бъде изолирано от природата и ще живее във виртуална реалност, а малцинството ще има достъп до по-чиста природа. При мнозинството ще бъдат разкъсани родови и традиционни връзки, но малцинството ще се подсигури с непрекъсната кръвна линия, поколение и запазване на традициите и т.н.
Кратка история на идеята за контрол на населението
Идеята за контрол на населението, макар и много стара, официално се свързва с английския духовник Томас Робърт Малтус, който през 1798 г. публикува „Есе за принципа на населението“, предупреждавайки, че растежът на населението ще изчерпи природните ресурси. За да предотврати глада, той смята, че е морално допустимо да се върне чумната зараза, като бедните бъдат накарани да живеят в лоши хигиенни условия в блатата и им се забранят „специфични лекарства за опустошителни болести“.
Всички знаем за възраждането на тези идеи и прилагането им през първата половина на 20 век в Европа под формата на принудителни стерилизации, хитлеристка евгеника, избиване на нежелано население. Като че ли смятаме, че тази страница е затворена с края на Втората световна война и не обръщаме толкова внимание на последвалото пълзящо прилагане на същите идеи, вече с друг, по-малко ужасяващо звучащ етикет.
През 1966 г. например президентът на САЩ Линдън Джонсън обвързва външната помощ, давана на чужди държави, с условието да приложат „контрол върху населението“, с други думи – да го намалят. През 1969 г. президентът Ричард Никсън създава отделна служба за населението в рамките на USAID и ѝ дава годишен бюджет от 50 милиона долара. През 1977 г. ръководителят на кабинета д-р Раймерт Рейвънхолт казва, че се надява да стерилизира една четвърт от жените в света.
От 60-те години на миналия век Световната банка, ООН и множество американски фондации, като тези на Форд и Рокфелер, започват да се фокусират върху нарастващата численост на Третия свят. Непрекъснато се повтаря, че пренаселеността е основната причина за влошаване на околната среда, икономическо изоставане и политическа нестабилност. Огромното население в Третия свят се разглежда като заплаха за западния капитализъм и достъпа до ресурси. Основният документ на Международната конференция по семейно планиране открито говори, че: „Когато предоставянето на информация и услуги за контрацепция не понижава нивото на плодовитост достатъчно бързо, за да помогнат за ускоряване на развитието, правителствата може да решат да ограничат свободата на избор на настоящото поколение.“
Фрапиращи са случаите с Индия и Китай. Премиерът на Индия Индира Ганди обявява извънредно положение (1975–1977 г.), като преустановява гражданските свободи и налага около 11 милиона стерилизации. Китайската политика за едно дете (1979–2015 г.) докладва за над 100 милиона стерилизации и над 300 милиона аборта, много от които принудителни. Макар всичко това да ни звучи ужасяващо, то всъщност е възнаградено от политиците, като през 1983 г. UNFPA връчва първата награда за населението на Индира Ганди и на Циан Синджонг, който тогава отговаря за политиката на Китай за едно дете.
През 20-и век движението за евгеника се разраства в Канада, използвайки насилствената стерилизация като метод за контрол на местното индианско население. От 60-те до 80-те години на миналия век раждаемостта сред аборигените спада от 47% на 28%, а законите за стерилизация започват да се отменят в края на 70-те години. В скандинавските страни евгениката е също много популярна. В Дания има програма за принудителна стерилизация на 60 000 души през 1935-76 г. В Швеция програмата за евгеника е приета през 1934 г. и е официално премахната през 1976 г.
Но тъй като евгениката предизвиква протести сред мнозина, от 80-те години нататък усилията се съсредоточават върху създаването на нов имидж на аборта като най-хуманно средство за намаляване на раждаемостта, грижа за женското здраве и благополучие и т.н. Тази кампания за промяна на общественото мнение се оказва най-успешна от всички досега.
Един позабравен спор между учени
Всички радетели за намаляване на световното население използват за най-голям аргумент и „плашило“ пренаселеността.
През 1968 г. американският биолог Пол Ерлих предизвиква вълнение с бестселъра си „Бомбата на населението“, където твърди, че вече е твърде късно да се спасят някои страни от ужасните последици от пренаселеността, която ще доведе до екологична катастрофа и смърт на стотици милиони хора през 70-те години.
От дистанцията на времето се вижда, как идеолозите на намаляването на световното население са грешали. Основната предпоставка на Малтус например се оказва погрешна. През 19-ти век има бърз напредък в селското стопанство и постоянните нововъведения и изобретения увеличават производството на храни в крак с нарастващото население. Предричанията на Ерлих за екологична катастрофа и милиони смърти през 70-те години също не се сбъдват – нито през 70-те, нито през 80-те, нито изобщо досега.
На идеите на Ерлих се противопоставя икономистът от Университета на Мериленд Джулиан Саймън. Той отбелязва, че всъщност увеличаващото се население произвежда повече идеи. Повече идеи водят до повече иновации, а повече иновации подобряват производителността. А по-високата производителност води до по-добър стандарт на живот.
След като двамата учени водят интелектуални спорове помежду си в печатните издания през по-голямата част от 70-те години на миналия век, Саймън най-накрая предизвиква Ерлих на своеобразен облог за изчерпването на ресурсите. Ерлих се съгласява да избере „кошница“ с природни ресурси, за които очаква да намалеят и да станат по-скъпи през следващите години. В края на избрания период ще бъде изчислена коригираната спрямо инфлацията цена на тези материали. Ако „реалната“ цена на кошницата е по-висока в края на периода, отколкото в началото, това би означавало, че материалите са станали по-ценни и Ерлих ще спечели облога; ако цената е по-ниска, Саймън ще спечели.
Ерлих избира мед, хром, никел, калай и волфрам. Облогът е сключен за периода от 29 септември 1980 г. до 29 септември 1990 г. Въпреки увеличението на населението от 873 милиона през тези 10 години, Ерлих губи облога. И петте избрани от него стоки са поевтинели средно с 57,6 на сто.
След приключването на облога поддръжниците на Ерлих твърдят, че Саймън просто е извадил късмет: ако басът е бил през друго десетилетие, изходът би могъл да е различен. Дебатът продължава и до днес. През 2016 г. икономистите Майкъл Кокс и Ричард Алм преразглеждат облога Саймън-Ерлих и установяват, че металите на Ерлих са били с 22,4 процента по-евтини през 2015 г., отколкото през 1980 г.
Наистина ли се изчерпват ресурсите?
Учени като Саймън смятат природните ресурси за безкрайни, но не в смисъл, че има безкрайно физическо количество от тях, а че човечеството постоянно измисля нови начини за използването им.
Макар да сме с илюзията, че всичко на нашата земя е вече изучено, всъщност пълният обхват на нашите ресурси не е известен. Могат да станат достъпни нови запаси или чрез откриване, или чрез разработване на нови техники за добив. Съществуващите резерви могат да бъдат използвани по-ефективно. Могат да бъдат разработени нови еквиваленти, например в телекомуникациите започват да се използват оптични влакна вместо мед.
Една случка от недалечното минало е добра илюстрация, как човечеството се справя в ситуация на криза с природни ресурси.
През септември 2010 г. китайски риболовен траулер и японски кораб на бреговата охрана се сблъскват във води, спорни за двете страни. Японците задържат капитана на китайския кораб, в отговор на което Китай спира всички доставки на редки земни минерали за Япония. Не само Япония използва вносни метали в редица високотехнологични индустрии, но по времето на това ембарго Китай държи 97 процента от добива на тези редки метали и голяма част от преработвателния им бизнес в световен мащаб. Очаквано последва световна паника.
Как обаче не се достига до криза и недостиг? Първо, някои китайски износители заобикалят ембаргото, използвайки законови вратички, като например продажбата на редки земни метали след комбинирането им с други сплави. Други просто изнасят контрабандно артикулите от Китай. Някои компании намират начини да направят своите продукти, използвайки по-малки количества от металите. Подобна ситуация се развива в момента във връзка със санкциите срещу износа на руски газ и нефт.
Но към тези традиционни начини за справяне с проблема чрез заобиколни вратички, се добавя нещо по-голямо и важно. През 2018 г. екип от 21 японски учени открива петно от 16 милиона тона богата на минерали дълбоководна кал близо бреговете на Япония. Находището изглежда съдържа изобилие от редки земни елементи, включително итрий, достатъчен за използване за 780 години напред, европий за 620 години, тербий за 420 години и диспрозий за 730 години. Тази находка според учените има потенциала да доставя въпросните елементи почти до безкрайност. Оказва се, че редките земни елементи може да не са толкова „редки“ в крайна сметка.
Освен това, нашите ресурси не са фиксирани. Резервите от прясна вода например намаляват от десетилетия, което кара мнозина да предупреждават за бъдещ недостиг на вода. Но 71 процента от повърхността на Земята е покрита с вода, предимно солена морска вода. Това, което е необходимо в районите, които са най-засегнати от сушата, като Северна Африка и Близкия изток, е достъпен процес на обезсоляване, който отделя солните частици от водните молекули. Израел е пионер в метода за обезсоляване, който прави прясната вода, консумирана от израелските домакинства, с 48 процента по-евтина от тази, консумирана от хората в Лос Анджелис.
Десетки и стотици подобни истории могат да се разкажат за всякакви човешки начинания. В крайна сметка това, което има значение, не е общият брой атоми на Земята, а безкрайният брой начини, по които тези атоми могат да бъдат комбинирани и рекомбинирани. Както пише професорът по икономика от Нюйоркския университет, носител на Нобелова награда Пол Ромер: „Всяко поколение е осъзнавало границите на растежа, които ограничените ресурси и нежеланите странични ефекти биха поставили, ако не бяха открити нови рецепти или идеи. И всяко поколение е подценявало потенциала за намиране на нови рецепти и идеи. Постоянно се проваляме в това да разберем колко идеи остават да бъдат открити.“
Човекът е върховният ресурс
Да се върнем на Саймън, който предвижда увеличаване на изобилието от ресурси и прогнозира, че по-евтините стоки ще доведат до по-висок стандарт на живот. Наистина, доходите нарастват и стоките стават по-евтини между 1980 г. и 2017 г. Но Саймън също допуска, че много хора няма да забележат положителните промени около себе си. В едно от последните си интервюта, преди да почине, той отбелязва: „Това е моята дългосрочна прогноза накратко: материалните условия на живот ще продължат да се подобряват за повечето хора, в повечето страни, през повечето време, за неопределено време… Предполагам обаче, че много хора ще продължат да мислят и да казват, че условията на живот се влошават.“
Действителността потвърждава предвижданията му, макар черногледството на повечето хора и незабелязването на постоянно увеличаващото се благосъстояние и ресурси да се дължат не толкова на естествен мироглед, а са съзнателно насаждани и подсилвани от поколения политици и медии. Ако за момент спрете да слушате за мрачното бъдеще, което ви вещаят всякакви световни кръгове и организации от типа на Римския клуб, Билдербергите, ООН, СИФ, СЗО и т.н., и погледнете със собствените си очи, какво ще видите? Вашият живот е многократно по-дълъг и лесен от този на предците ви, притежавате многократно повече неща. Световният глад и бедността не са изчезнали, но не поради липса на ресурси, а поради изцяло политически решения.
Пространство също има за всички. Специалисти посочват, че населението на Земята от приблизително 6,8 милиарда души може удобно да се настани на площ, сравнима по размер с щата Тексас в Съединените щати (около 269 000 квадратни мили или 696 706,80 квадратни километра).
Следващия път, когато чуете да ви се внушава, как не е добре да се раждат много деца, не приемайте тези твърдения по инерция и на доверие. Защо да нямате деца? Кому вредят вашите деца? Сами си отговорете. „Няма физическа или икономическа причина, поради която човешката находчивост и предприемчивостта не могат завинаги да продължат да отговарят на предстоящия недостиг и съществуващи проблеми с нови средства, които след период на приспособяване ни оставят в по-добро положение, отколкото преди възникването на проблема… Добавянето на повече хора ще причини [краткосрочни] проблеми, но в същото време ще има повече хора, които да решават тези проблеми и да ни оставят бонуса от по-ниски разходи и по-малко недостиг в дългосрочен план… Върховният ресурс са хората – квалифицирани, одухотворени и обнадеждени хора, които ще напрегнат волята и въображението си за собствената си полза и така, неизбежно, за ползата на всички нас.“