Вече и слепият е видял, че се води война срещу месото. Изтъкват се различни причини за това. Някои хора вярват в добронамереността на правителствата и че всичко се прави от загриженост за човешкото здраве, за природата и т.н. В другата крайност са хората, които виждат борбата срещу животновъдството и земеделието като брънка от веригата за намаляване на човешката популация и налагането на нов световен ред, наричан от някои технологичен феодализъм, който ще замени капитализма. В момента е трудно да се дадат твърди доказателства и да се обяви една водеща причина, но поне едно се вижда ясно и обуславя сложността на отговора – че процесът наистина е свързана част от глобални промени в много области.
Да се спрат вредите ли е основна цел? Или се разместват пазари
Нека за момент да оставим въпроса защо (с времето всеки ще намери своя отговор) и видим какво и как се случва, и съответно какво да очакваме. Преди всичко трябва да си дадем сметка за две неща.
Първо, „решенията“ на проблема с хиперпроизводството и хиперконсумацията на месо не са спонтанни и индивидуализирани според нуждите на дадено общество, а са отдавна планирани на глобално ниво и ни се предлагат от същите институции, които преди време са създали този проблем. Яденето на месо не се е увеличило от само себе си. То е налагано чрез маркетингови стратегии и като част от цялостното създаване на консуматорското общество – хора, които да ядат все повече и да купуват все повече. Благодарение на това бизнесите и печалбите им, свързани с производство и търговия с месо, се разрастват толкова много, че в днешно време не се говори просто за намаляване на яденето на месо, а за заместването му с нещо друго. От всички възможни варианти за справяне с проблема – например намаляване на свръхпроизводството, ограничаване на консумацията чрез промяна в общественото мислене, цени или логистика, драстично намаляване на милиардите тонове изхвърлена храна и т.н., е избрано най-големите инвестиции и реклама да се направят именно на заместването на месото с други „източници на протеини“. Т.е. свръхпроизводството ще продължи, просто ще се премести в други форми и пазари, но печалбите няма да бъдат изгубени. Вие си направете сметката доколко може да приемате на доверие да ви лекува същият човек, който е причинил болестта ви.
Второ, още веднъж и по още един начин човечеството се вкарва в манипулираната реалност на заместителите. Културата на заместителите е едно от проклятията на века и ни я налагат във всяка област, винаги с рекламата, че заместителят е начин да продължим удоволствието си от използването на нещо, без да платим цената на вредата му. Ние няма просто да намалим или спрем захарта, а ще я заместим с фруктоза, декстроза или друго. Докато се окаже, че подсладителите са канцерогенни или имат други вредни ефекти. Някой ни е казал колко вредно е млякото, но ние няма просто да го спрем, а ще си правим ядково „мляко”. Докато се увеличат алергиите към ядки. Тестените изделия няма да ги спрем, но ще ги печем от всякакви ядкови, кокосови и какви ли не брашна. Докато се наложи да добавяме нещо трето с неизвестен ефект, което да ги слепи, защото без глутен не може да се получи тесто и хляб. Месото ще сменим със соя, насекоми или друго. И всичко става с илюзията, че избягваш вредата, а всъщност просто сменяш една вреда с друга.
Какви заместители на месото се появиха
През последните десетилетия се появиха няколко алтернативи на месото и някои от тях са леснодостъпни в европейските супермаркети. Най-разпространени са продуктите от соя. Те бяха посрещнати с резервираност от потребителите поради цената и безспорно неапетитния си вкус. После се оказа, че имат тежко въздействие върху околната среда, като допринасят за обезлесяването на тропическите гори, а разрастването на земята за отглеждане на соя доведе дори до приемане на мораториуми в някои страни.
В рамките на програмата „Хоризонт 2020“ Европейската комисия инвестира 70 милиона евро в 15 различни проекта, изследващи потенциала на източници на протеини от растения, насекоми, микроводорасли и микроби. Те са заложени и в програмата до 2030 г. Вече е измислен и термин за нежелаещите да приемат подобни храни – хранителна неофобия.
На наскоро подетата масирана кампания за налагане на храни от насекоми ще се спрем в друга статия, вече едва ли има човек, който да не е чул за това. Водораслите също бавно набират скорост, за което можем да съдим от зачестилите рекламни публикации на тази тема през последните година-две.
Но какво друго ни готвят?
Какво представлява микробният протеин
Освен насекомите, в списъка на „нови храни“ в ЕС е и т.нар. микробен протеин – протеиновата биомаса, получена от бактерии, дрожди, нишковидни гъби и микроскопични водорасли. Получава се чрез ферментация на хранени със захар микроби в големи, отопляеми промишлени биореактори. Това „месо“ може да бъде генетично проектирано да съдържа витамини и минерали, а и вкусът и текстурата му да се доближат до тези на червеното месо.
Концепцията за ядене на микробен протеин не е нова. От древността хората консумират продукти с ферментация от гъбички (бира и хляб) или бактерии (кисело мляко, сирене). Първият промишлен опит за производство на микробен протеин е направен през 70-те години на миналия век с Pruteen, богат на протеини продукт, произведен от метанол-оксидиращи бактерии и използван за храна на прасета. Pruteen е преустановен през 1979 г. поради цената си и някои съобщения за алергични реакции.
Друг продукт, произведен от гъби, е Quorn®. Той е изобретен през 1985 г. и все още се продава днес. Няколко продукта, които вече са на пазара, включват мляко, яйца, млечни продукти, „месо“ от мицел и дори аналози на морски дарове.
Микробният протеин ще бъде прокаран на пазарите в ЕС
„Месото” от микробен протеин явно също не е набрало популярност, след като масовият потребител не е и чувал за него. Но отново, както при соевите заместители, се оказва, че масовото производство на микробен протеин ще изисква големи, енергоемки генератори, като според съвременните изисквания те трябва да ползват „зелена“ енергия.
Възможността за използване на генетично модифицирани бактерии и гъби (GMM) за производство на микробен протеин наскоро привлече политическо внимание поради потенциални рискове за здравето. Въпреки това е спорно дали тези продукти ще попаднат в обхвата на Регламента за ГМО, тъй като потребителите биха яли получения протеин, а не организма, който го е произвел.
ЕС отчита, че пазарът на микробни протеини, както и на останалите „нови храни”, не може да се развие по естествен път в резултат на потребителско търсене. Затова са предвидени икономически мерки за налагането му под неутралното название „насърчаване на устойчиво и здравословно производство на храни“. Това означава, че на подобни фирми ще бъде улеснен достъпът до финансиране, достъпът до пазари и съответно, както вече виждаме да се прилага за храните от насекоми – ще бъдат отделени доста пари за маркетингова стратегия, агресивна широкообхватна реклама и действия по промяна на общественото мнение.
Какво представлява изкуственото (култивирано) месо
Холандският учен Марк Пост представя първия бургер с култивирано месо на живо по телевизията през 2013 г. Две години по-късно са основани първите четири компании за култивирано месо. Оттогава индустрията се е разраснала до повече от 60 компании на 6 континента, подкрепени от повече от 450 милиона долара в инвестиции. Появяват се и десетки компании, които да създават технологични решения по веригата на стойността.
Култивираното месо се произвежда, като набор от стволови клетки се отглежда до увеличаването им в биореактор (устройство за извършване на химически процеси). Типичната растежна среда съдържа източник на енергия като глюкоза, синтетични аминокиселини, антибиотици, фетален говежди серум, конски серум и екстракт от пилешки ембриони.
Изкуственото месо и ракът
От десетилетия компании като Pfizer Inc. и Johnson & Johnson са култивирали големи количества клетки за производство на ваксини, моноклонални антитела и др. Въпреки че няма доказателства, че тези клетки – които са или култивирани от ракови клетки, или създадени с генетична модификация – са опасни за консумация от човека, също така не са провеждани дългосрочни проучвания за въздействието на тези храни върху здравето. Колко познато звучи!
Наскоро Bloomberg повдигна и притеснителния за много хора въпрос, че използваните т.нар. „обезсмъртени“ клетъчни линии, за разлика от обикновените клетки, са способни непрекъснато да се делят и растат по начин, подобен на раковите клетки. Компаниите, разработващи лабораторно отглеждани меса, до голяма степен премълчават връзката между своя продукт и раковите клетки, вероятно в опит да предотвратят страха на потребителите.
В проучване от октомври 2021 г., публикувано в International Journal of Molecular Sciences, изследователи от MIT твърдят, че „Потвърждаването, че бъдещите продукти, произведени от обезсмъртени животински клетки, експресиращи онкогени, било чрез спонтанно обезсмъртяване, или чрез генно инженерство, биха били безопасни, представлява празнина в знанията в тази област.“
„Най-добрият начин за постоянно разрешаване на потенциалния проблем би бил дългосрочно проучване, в диапазона от 20 до 30 години, за да се определи дали потребителите на лабораторно отгледано месо са по-склонни да развият рак, отколкото другите“, казва изследователят от MIT Робърт Уайнбърг, чиято работа демонстрира генетичната основа на рака през 80-те години. Това обаче едва ли ще се случи и компаниите са по-склонни да успокоят обществените опасения чрез получаване на одобрение на продуктите си от държавните регулатори. Отново твърде познато!
Екологични и други проблеми, свързани с култивираното месо
На всичкото отгоре в процеса на производство на култивирано месо има доста технически предизвикателства, които поставят под въпрос екологичните му предимства. Той включва производство и пречистване на хранителна среда и добавки в големи количества, разширяване на животинските клетки в биореактор, преработка на получената тъкан в годен за консумация продукт, отстраняване и изхвърляне на използваната среда и поддържане на биореактора чист. Всеки етап сам по себе си е свързан със собствен набор от разходи, вложени ресурси и енергийни изисквания.
Екологичният отпечатък от началото до края – наречен оценка на жизнения цикъл (LCA) – на култивирано месо в голям мащаб не е наличен, тъй като никоя група все още не е постигнала това постижение. Следователно предварителните анализи на жизнения цикъл се основават на набор от предположения и варират драстично – от благоприятни до неблагоприятни сравнения с конвенционалното производство на месо.
Култивираното месо все още не е получило регулаторно одобрение в ЕС, и съдейки по неуспеха му да се наложи на пазара в САЩ и други държави през последните години (след първоначалния рекламен бум), за момента сякаш отстъпва на налагането на храни от насекоми. Като имаме предвид вложените инвестиции и създадените компании обаче, не бива да мислим, че то ще изчезне. Напротив, въпросните компании вече търсят начини да се заобиколят проблемите – например японците предпочитат да разработват линията на вземане на клетки от живи животни, а не да купуват клетъчните линии от Пфайзер и други.
Докато решаваме един проблем, създаваме друг
Едно проучване заключава, че „ин витро култивирането на биомаса може да изисква по-малки количества селскостопански суровини и земя, отколкото добитъка; тези ползи обаче биха могли да дойдат за сметка на по-интензивното използване на енергия, тъй като биологични функции като храносмилане и циркулация на хранителни вещества се заменят с промишлени еквиваленти“. С други думи, докато решаваме един проблем, създаваме друг.
Съвременното човечество не може да се откаже от идеята за „индустриална замяна на биологични функции“, макар повечето от опитите да се замени естествен природен продукт с индустриално създаден с времето показват само натрупване на недостатъци и вреди. В случая с месото някои шеговито, но вярно, казват, че природата вече е разработила напълно функционален биореактор за биологична ферментация за превръщането на неядливия целулозен материал, захранван със слънчева енергия (тревата), във висококачествен протеин. И този реактор се нарича крава. Преживните животни са еволюирали, заедно с голямото съдържание на микроби в стомаха си, за да усвояват целулозата, неразтворим въглехидрат, който е основната съставка на растителната клетка. Това е тяхната суперсила.
Тя наистина идва с компромиса, че метаногенните бактерии са необходими за извършване на това преобразуване и те произвеждат метан, парников газ, който впоследствие се оригва (еригира) от кравата.
Но дори емисиите на парникови газове от добитъка трябва да се погледнат в перспектива, а не изолирано, както ни се натрапва. Според EPA цялото селско стопанство е отговорно за 11 процента от емисиите на парникови газове в Съединените щати, а общо животновъдството е отговорно за малко по-малко от 4 процента. Пълното елиминиране на всички животни от селскостопанските производствени системи в САЩ би намалило емисиите на парникови газове само с 2,6 процента. За разлика от това, производството на енергия за електричество и транспорт са отговорни за 28 процента от парниковите газове в САЩ.
Взирайки се в отделното дърво, не виждаме гората
Но защо да гледаме на кравите само като на източници на метан?
В глобален мащаб 1,5 милиарда говеда на Земята се срещат в почти всички климатични зони. Те са адаптирани към топлина, студ, влажност, екстремна диета, недостиг на вода, планински терен, суха среда. Те произвеждат 66 милиона тона говеждо месо, 6,5 милиарда тона мляко, макро- и микроелементи, влакна, кожи, торове и гориво; и се използват за транспорт, тяга, източник на доходи и форма на банкиране за милиони дребни фермери в развиващите се страни. Дори в развитите страни продуктите и екосистемните услуги, произведени от говедата, се простират далеч отвъд млякото и годното за храна месо.
Постоянно слушаме как животновъдството използва много земя, но дори там е трудно да се обхване общата картина. Използването на земя за единица говеждо месо варира значително според региона. Изчислено е, че в световен мащаб само 2 процента от популацията на едър рогат добитък се произвежда в интензивни системи за отглеждане на животни, а останалите 98 процента се произвеждат в пасищни системи или системи за смесени култури и животновъдство. Тревата и пасищата съставляват 80 процента от 2,5 милиарда хектара земя, използвана за животновъдство, и по-голямата част от тази земя се счита за неподходяща да бъде превърната в обработваема земя.
Хипотетично премахването на преживните животни от тази необработваема земя би означавало, че 57 процента от земята, която в момента се използва за животновъдство, вече няма да допринася за глобалното производство на храни. Тук не се вземат предвид нежеланите въздействия от премахването на пасящи животни, които играят важна роля за поддържането на здрави почвени и пасищни екосистеми.
Дъждът, така наречената „зелена“ вода, за разлика от „синята“ повърхностна и подпочвена вода, все така ще пада върху пасища без добитък, но няма да генерира храна. И по ирония на съдбата именно тези зелени валежи представляват по-голямата част от водния отпечатък на говеждото месо. LCA за говеждо месо документира големи количества земя и вода, но не отразява, че дъждът, падащ върху необработваема земя, няма алтернативна употреба за производство на храни.
Определянето на изкуственото месо за „чисто“, като по този начин естественото месо се представя за „мръсно“, омаловажава важната роля, която играят преживните животни в глобалните екосистеми и продоволствената сигурност. Преувеличаването на ролята, която диетичният избор действително играе върху емисиите на парникови газове, отвлича вниманието от други дейности, които са много по-големи източници на парникови газове.
Натрапва ни се идеологията на имитациите
През цялата си хилядолетна история човечеството е виждало плюсовете и се е стараело да коригира недостатъците на дейностите си. Хората са знаели, че земеделието и животновъдството, освен че осигуряват храна, в същото време изтощават земята. Но във всяка епоха това е било регулирано по свой начин – още в древността това се е случвало чрез забрани за прекалено „опасване“ на земите, чрез мобилно животновъдство и смяна на пасищата, но и чрез ограничена консумация на месо. И във всички предишни епохи се е търсел начин да се подобри употребата на нещо съществуващо. Човек е схващал себе си като господар и управляващ над нещата, които са му дадени.
В наши дни обаче гордостта на човека избуя дотам да смята, че може да създаде нещо по-добро от това, което вече е природно създадено. Понеже човек вече може да влезе доста по-навътре в материята на нещата и да я разрови, той приравнява това на способност да създава и замества. Нещо по-полезно, нещо по-безвредно, в същото време неизразходващо много материали или енергия, неотделящо замърсители, ненатрупващо бъдещи вредни ефекти, и въобще притежаващо всички тези качества едновременно, а не едното за сметка на другото.
Вие за колко такива неща се сещате?
