В отговор на недоверието и критиките към ваксините в световен мащаб, СЗО излиза със специален Наръчник с инструкции за справяне с проблема.
Сляпото следване на спуснати отвън директиви относно ковид ваксинацията доведе до спад на доверието и при българите, като това е валидно вече и спрямо традиционните ваксини.
Догматизмът в науката и политиката днес плаши хората и ги кара да се съмняват в добронамереността и неподкупността на официалните здравни институции. У нас не сработват лозунги от рода на изказването на германския министър на здравеопазването през 2021 г.: „ваксинирани, оздравели или мъртви“.
Мнителността на българина – предимство или недостатък
В разработената Национална здравна стратегия България 2030 в раздела с политиките, свързани с подобряването на имунизационния обхват, се казва, че България е била сред страните с най-висок имунизационен обхват в ЕС, но през последните години се отчита спад, като през 2021 г. покритието е под 90%.
А по имунизационен обхват по отношение на ковид България е на последно място в ЕС. Инстинктът ни явно не ни е подвел, като се има предвид ниската заболеваемост от ковид към днешна дата и излизащите нови данни за неблагоприятните странични ефекти от ковид ваксините.
„Повишаване доверието на населението към имунизациите“ – приоритетна цел на ЕС и СЗО
В съответствие с целите на Европейския имунизационен план 2030 на СЗО препоръките на ЕС с „приоритетна цел“ са:
- повишаване доверието на населението към имунизациите;
- създаването на национална електронна имунизационна система и включването ѝ към Е-здравеопазването;
- анализи и ефективно насочване към интервенции и ресурси за постигане на висок имунизационен обхват.
За това как да се действа за повишаване на доверието към имунизациите е създаден Наръчник, в който СЗО предлага примерни стратегии за справяне с критиките към ваксините.
Целта е въвеждане на механизми за реагиране при „свързани с ваксината събития”, които имат потенциал да еволюират в кризисни ситуации. Дават се насоки „стъпка по стъпка“ и се насърчават „държавите да използват това ръководство като вдъхновение за създаване на техни собствени, специфични за страната и контекста комуникационни планове.“
СЗО-техниките за комуникация с обществото
В прикачения към наръчника „Речник на термините“ – „Криза с ваксините“ се дефинира като: „Събитие, което най-вероятно ще или вече е довело до ерозиране на общественото доверие във ваксините и/или ваксинацията и органите, които ги доставят, и може да създаде несигурност.“ Казва се, че такова събитие налага незабавни действия и отговор за ограничаване на отрицателното въздействие.
Най-важна стъпка в борбата срещу ерозиралото доверие на хората във ваксините е комуникацията с обществото. Препоръчват се следните стъпки към представителите на правителствата, които ще се занимават с наблюдението и реакцията при такива „събития“:
- Разбирането на тревогите и нуждите на обществото е от решаващо значение;
- Помолете здравните работници да ви докладват за въпроси, зададени от родители, болногледачи, пациенти; особено ако се задават нови въпроси и изглежда, че се налагат нови погрешни схващания. Помолете ги да ви информират, ако чуят за циркулиращи слухове;
- Ангажирайте активни и пасивни влиятели;
- Извършвайте наблюдение в социалните мрежи;
- Опитайте се първи да съобщавате новини. Това ви позволява да влияете на това как се представя събитието преди някой друг да оформи разказа;
- Добрите отношения с ключови журналисти и медии ще ви помогнат във време на криза;
- Търсете и широко използвайте подкрепа от надеждни трети страни (влиятели, академични среди, технически експерти и други).
Натрапва се ключовата идея в препоръките: „да се влияе“. Тук логично изниква въпросът как СЗО ще гради доверие чрез инструментите на внушението?
Доверие се печели, а не се налага чрез „влиятели“ и следене на „циркулиращи слухове“ и „погрешни схващания“.
В Приложение 2 от наръчника, където са изредени примерни въпроси за оценка на проведени вече кампании по справяне с недоверието към ваксините, фигурира следният примерен въпрос: „Бяха ли наблюдавани опасенията и страховете на обществеността през всички фази на процеса?“
Тук отново ни озадачава методът за „печелене на доверие“, чрез яхване на страховете на хората.
Кризи със „средно и силно въздействие“
В Приложение 1 са дадени примерни случаи за кризи със „средно и силно въздействие“. В инструкцията при случай на излъчване на документален филм по най-големия телевизионен канал с участието на влиятелен блогър, противник на ваксинацията, като най-голяма опасност се посочва невъзможността да се предскаже как това ще се подеме от другите медийни платформи и канали и какво влияние ще има. За целта персоналът, участващ в управлението на кризи, e насочван първо да гледа въпросния филм. Да се наблюдава реакцията на обществеността към филма. Да се направят „ключови послания“ и да бъдат активирани медиите. Да се уведоми незабавно регионалния офис на СЗО за Европа.
И ако добавим препоръката, която беше вече спомената по-нагоре: „Търсете и широко използвайте подкрепа от надеждни трети страни (влиятели, академични среди, технически експерти и други)“ – получаваме сценарий, който поразително повтаря детайлите на едно друго реално събитие от българския културен живот, което отново роди криза с „доверието“ в науката и по-точно към Института ИЕФЕМ към БАН, макар и да не става дума за ваксини.
Дали сме свидетели на един метод на действие с общ „мозък на операциите“, характерен за съвременните начини на действие на неолибералните структури?
Заслужава ли доверие ЕК по въпроса с договарянето и доставките на ковид-ваксини в ЕС?
В началото на декември на редовно заседание в Брюксел на Съвета на ЕС по здравеопазване министрите на здравеопазването на държавите членки дебатираха по темата за мерките, които ЕК трябва спешно да предприеме във връзка с актуалните неизгодни споразумения за закупуване на ковид-ваксини за 2023 г.
В своето обръщение българският министър на здравеопазването Асен Меджидиев алармира: „Ситуацията със свръхизлишъка от COVID-19 ваксини вече е изключително сериозна. От месеци алармираме и очакваме помощ от Европейската комисия. Предложения за решения са изпращани в множество писма, две от които – на министрите на здравеопазването на десет държави членки на Европейския съюз, сред които е и България. Нека подчертая: касае се за публичен ресурс, който следва да бъде разходван отговорно и рационално. Още по-наложително е това, като се имат предвид извънредните обстоятелства в настоящата тежка социално-икономическа ситуация: военният конфликт в Украйна, енергийната криза и инфлацията.“
Опасност от обществено напрежение и негативен репутационен риск за имиджа на ЕК
Министър Меджидиев предупреди също, че: говорим за ваксини (за COVID-19), които подлежат на бракуване от момента на доставка. Това е много сериозен репутационен и финансов риск, който ще трябва да се сподели от Европейската комисия – упълномощен преговарящ от името на държавите членки.
В своето изявление той се противопостави на натиска върху правителствата от страна ЕС, свързан с неоправдана бюджетна тежест: „да продължават да закупуват ваксини за COVID-19 и през следващите няколко години, (това) ще генерира обществено напрежение и ще рефлектира негативно върху имиджа на всички: Европейската комисия, производителите, здравните министри.“
В контекста на посочената по-нагоре „приоритетна цел“ на ЕС и СЗО за „повишаване доверието на населението“ към здравната система, дали вместо издаването на наръчници, не е по-добре да се действа по по-успешна комуникация с правителствата и министрите на здравеопазването в страните членки, ако ЕС ще е „упълномощен преговарящ“ от тяхно име. Защото е видно, че недоверието не е само от страна на населението, но и от управляващите в държавите членки на ЕС и даже провокира предложение: „Занапред доставките на лекарствени продукти следва да се организират самостоятелно от всяка държава членка.“Още през юни Богари Медия информира за неуспешните опити за „открит диалог“ на България с ЕК, във връзка с договорените предварително над 7 милиона дози ковид ваксини за 2023 г.
