Цифрите са недвусмислени. А статистиците, учените, по неволя и политиците, са принудени да се замислят върху тях. Напоследък няколко държави скоростно намалиха карантината при заразяване или контакт с болни от Ковид, задрасквайки набързо месеците плашене и рестрикции единствено в интерес на все по-буксуващата си икономика. Следователно, политиците наистина би следвало да се замислят. Ако не за съсипания и рано прекъснат живот на много невинни хора, то поне за тяхната работоспособност, която ще рефлектира върху същата тази “многострадална” икономика.
След като смъртността в поредната чинно ваксинирана държава като Испания расте, вместо да намалява, и то не от Ковид, а от невидима пълзяща смърт, криеща се зад множество зловещи симптоми, коя е причината? Това е въпросът, зададен от Рафаел Каскон Порес, изследовател от Политехническия университет в Мадрид (UРМ).
Фактите
През ноември 2021 г. в Испания има 2994 смъртни случая повече от очакваното (този брой все още е условен), когато през същия този месец, според Министерството на здравеопазването, има около 640 смъртни случая от Koвид-19.
Статистически изчислено, това дава почти 80 смъртни случая в повече дневно(!), като от бройката са извадени починалите от Ковид.
Процесът върви отдавна
Според експертите не става дума за „пикове“ в отделни дни, а за нестихваща вълна от необяснимо много смъртни случаи. Има дни, в които средната годишна смъртност е надвишена с цели 200 души. Двеста лични живота, надежди, желания и обич – принесени в жертва на незнайно какво. За ден!
Лицето на бедата обаче е някак размазано. Д-р Хуан Гонсалес дел Кастильо, координатор на Групата по инфекциозни болести на Испанското дружество по спешна медицина (Sеmеs), твърди, че това увеличение на починалите не се забелязва в потока, минаващ през спешното отделение. Явно хората умират по разнообразни причини, тихо в дома си, или внезапно. Тук вече неминуемо си припомняме купищата видеа, които се въртят в социалните мрежи за „загинали на поста си“ журналисти или падащи по време на игра млади спортисти, от които някои не стават повече. Да, няма какво да ги търсим из спешното, починалите не стигат до него.
Отричане на очевидното
Някой ще каже „Ех, в Испания има аномалия, но къде са другите случаи в държавите с висок процент ваксинирани, все пак са се ваксинирали милиони”. Но нещата се потвърждават и на други места.
В САЩ застрахователите отчитат невиждана свръхсмъртност и инвалидизация, при това не поради ковид. С над 40% увеличение за последното тримесечие на 2021 г., което е в пъти повече от предвижданото при наличие на катастрофални събития.
В Германия, Националният статистически институт отчита корелация между ваксинацията и свръхсмъртността. Отклонението е +0.31, при положение, че трябва показателят да е отрицателен, ако действително ваксините спасяват животи, както се твърди голословно.
Кое пречи да се стигне до причината
Разбира се, както обикновено, причината не се търси там, където би се намерила. Не се правят засечки на видовете смъртност спрямо броя ваксинации, спрямо видовете ваксина, или спрямо дните след поредната доза. Или пък почти никога не се публикуват. Обикновените хора в цял свят или трупат изводите за себе си, или споделят болката си в социалните мрежи, декларирайки, че нито лекар, нито учен ги е попитал – ей така, за статистиката, нали сме още в последната фаза на експеримента – дали са имали страничен (д)ефект след инжекцията?
Защо тотално закъсахме с причините
Днес мнозина се питат каква бе причината за пандемията – изяденият злощастен прилеп или безумните медицински опити в Ухан? Каква бе причината да загубим свободата си – страхът на медиците или планът на политиците? Каква бе причината да се намразим един друг – облъчването през медиите или желанието да заглушим своята неувереност в бъдещето?
Истината е, че причините се крият по-назад във времето. И по-дълбоко в нашите избори, както и в изборите на нашите родители. За да стане възможен един такъв експеримент, едно подобно безхаберие към телесността на човека и към законите, по които тя функционира, погрешните избори са започнали доста, доста по-отдавна. За да стигне самоувереността на т.нар. „човечество“ до степен да не зачита Човека, мозъците ни са подготвяни с много идеологии десетилетия наред.
В момента рекламата на живот чрез виртуалната реалност, подхранвана от безбройните карантини, напредва с големи темпове. И докато не сме дотолкова закърнели, че да загубим способността и реално да страдаме, т.е. реално да се замисляме за резултатите, има надежда да се върнем и към причините.
