/И С КАКВО ОПИТЪТ НИ ОТ СОЦА МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ СРЕЩУ ИНДОКТРИНИРАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ/
Мечтата ни за дясно благоденствие
Мотивите на повечето българи да избират партии, различни от БКП/БСП и техните клонинги след 10 ноември, са свързани с мечтата да се прекрати порочната практика на уравниловката (където често ленивите доносници отнемаха благата на умните образовани хора) и чрез добро управление на икономиката и обществото да постигнем и надминем стандарта на западните държави.
Мечтата ни за справедлива демокрация също така включваше никой повече да не пренаписва историята, никой повече да не предефинира неоспоримите истини, никой повече да не заличава автори и учени от обществения живот на България, нито да си позволява да лишава деца от образование, понеже родителите им са „врагове на партията и народа“.
И на трето място, тази мечта включваше желание държавата повече да не пипа с мръсна ръка онези съкровени за българина неща – възпитанието и идеологията на децата му и частната собственост.
Как днес ни се прокарва „старата песен на нов глас“?
Може би помните деянията на убедените комунисти, стигащи дори до терор, разказите за атентати и въоръжени отряди в името на уж човеколюбиви идеи. В нашето съзнание най-първичната реакция за противоположност на кървавочервеното е, разбира се, зеленото на нежната природа. Но именно в това са излъгани младите хора, които са чували откъслечно за социализма и комунистическите идеи. Уви, младите на Запад не са имали и родители очевидци, които да им разкажат.
Благородната идея да пазим природата, понеже тя трябва да служи и на бъдещите поколения, а и да се възобновява максимално красива и чиста, както е създадена, запалва всяка млада душа. Обаче тази идея става въдицата, с която се улавя енергията на изключително много хора (статистически повече са жените, все пак те са грижовни по природа) да послужат на цели, за които отначало не предполагат.
Проливането на червената кръв на идеологическия враг (често виновен само в това, че има завод, фабрика, нива) без особена трудност прелива в „зелена символика“ под маската, че се прави нещо за Природата, за Естеството, т.е. за Доброто. Дали това е така, когато се заличават основни човешки категории, ще опитаме да отговорим в тази статия.
Още философът Ханс Йонас (род. 1903), казва, че човекът е единственото познато ни същество, което може да носи отговорност и затова трябва да поеме отговорността за Природата. От друга страна той опитва да разшири дотогавашните разбирания за етика, като смята, че новият морал трябва да надскочи антропоцентричния модел и да защити въобще живота като такъв.
Добре звучащи думи, но приложението им след много завои на „зелената идея“ днес стига до това някои течения агресивно да настояват за неупотреба на всякакви животински продукти, включително мляко и мед. Други считат, че човек трябва да се чувства виновен, че въобще „опитомява“ природата и създава своите местообитания, пътища и удобства. Трети, и те са все по-настъпателни, напоследък вменяват на човечеството вина, че изобщо диша, отоплява се, пътува и отделя СО2. А оттам и идеите за индивидуален “въглероден лимит”.
Къде зелените се срещат с червените
През 1962 Рейчъл Карсън пише книгата си „Безмълвна пролет“, където се описва ужасното въздействие на пестициди като ДДТ (дихлордифенилтрихлоретан) върху птиците и околната среда. Тук „дивият капитализъм“ във формата си на безогледно печалбарство е дал своите плодове. (В наши дни нещо подобно е нашествието на ГМО културите в някои държави, съсипващи биоразнообразието).
Книги като тази изнасят действително ужасяващи факти и стават причина в САЩ да се забрани ДДТ и да се създаде Агенция за защита на околната среда. Повърхностното търсене на „виновника“ обаче задвижва мнозина от еколозите да припознаят единствено капитализма и корпорациите като свой враг, и в това да протегнат ръка на червените партийни формации.
В резултат, учудващо за мнозина, в новата европейската история вече има цели 9 червено-зелени коалиционни правителства, 2 червено-зелени коалиции, и 5 радикални червено-зелени съюза. Има много примери за свободни преобразувания на червеното в зелено, като един от примерите е италианската партия Лява екологична свобода (Sinistra Ecologia Libertà), чиято основна маса през 2010 г. е сформирана от бивши членове на Комунистическата партия.
Личен пример или личен срам
На фона на стотиците самоотвержени еколози, любители на природата и животните заслужават внимание радикалните идеи и постъпки на някои от утвърдените днес „зелени лидери“. Защото се оказва, че зад думата „зелени“ може да се побере неподозирано съдържание, а зад почитта към нашата Земя, да се наместят недопустими за нормалните хора движения и идеи.
Един от тях е известният политик Йошка Фишер. През 1971 г. той опитва да организира колегите си в автомобилния завод на Опел за предстояща комунистическа революция. Изучава произведенията на Маркс, Мао и Хегел и става член на бойната група Revolutionärer Kampf (Революционна борба). Фишер е лидер в улични битки с участието на радикалите Putzgruppe („Пролетарски съюз за терор и унищожение“), който напада полицаи. През 1981 г. министърът на търговията на Хесен Хайнц-Херберт Кари е убит с огнестрелно оръжие, откраднато от американска военна база, превозено с цяла открадната партида в колата на Фишер. След десет години Фишер отхвърля обединението с Източна Германия и отказва да празнува падането на Берлинската стена.
Малко преди да влезе в партията на Зелените през 1982 г. Фишер заедно с Даниел Кон-Бендит създава Работен кръг „Реална политика“. С какво е известен обаче Даниел Кон-Бендит?
Около 1966 г. той оглавява анархистко движение за сексуални свободи, което започва с опит да влязат свободно в женското общежитие. Основава анархокомунистическо движение. През 1968 г. в Париж започват големи студентски вълнения, като лозунгите на студентите са предимно анархистки, троцкистки и маоистки, а Даниел Кон-Бенди е един от лидерите на бунта. Във Франкфурт той става съосновател на горепосочената бойна група „Революционна борба“.
След депортация в Германия, Даниел кон-Бенедит става възпитател в детска градина и през 1975 г. пише шокиращи мемоари: „Фантастично е усещането, когато едно момиченце на пет или на пет и половина годинки започне да те съблича. Фантастично е, защото е игра, една еротично-маниакална игра…“. През 2004–2014 година Даниел Кон-Бендит е съпредседател на парламентарната група на „Зелените – Европейски свободен алианс“.
Педофилията и зелените
Напоследък приемаме естествено зелените партии да грижат освен за дърветата, птиците и животните, също и за някои малцинствени групи като хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Дали обаче Даниел Кон-Бендит е частен случай, или под широкото зелено крило поначало са намерили място и педофилите?
Още през 1980 година на един от партийните си форуми Зелените предлагат легализиране на педофилията, чрез промени в параграфи 174 и 176 от Наказателния кодекс, които без изключение забраняват практикуването на сексуални действия между възрастни и малолетни под 14 години. Един от водещите кандидати на Зелените за Бундестаг Юрген Тритин през 1981 г. също защитава ненасилствения секс между деца и възрастни!
Коя е вратата, през която подобни идеи могат да навлизат при зелените партии?
Зелените са възникнали като партия най-вече, за да разбиват консервативните структури. Според зелената активистка от 80-те Ева Квисторп те искат най-вече сексуално и политическо освобождение и отричат авторитетите. Нека си спомним обаче, че „авторитет“ в добрата си версия означава „изпитана мъдрост и опит“. Заиграването с естествените нагони на човека за сметка на вековния опит няма как да доведе до нещо добро.
Според Маркус Шнапка, дългогодишен член на Зеленото движение, отначало Зелените се смятали за платформа за всички мнения, които не са чути никъде другаде. Тогава свое представителство там се опитват да направят общества и на педофили. Според политолога Лотар Пробст: „Зелените искаха да освободят сексуалността и очевидно отидоха твърде далеч. Това не беше просто наивна идея, но беше направо опасно от някои части на движението да се смята, че естественият начин за справяне със сексуалността трябва да обхваща и сексуални действия между деца и възрастни.“
Червените, Зелените, сексът и полът
Напоследък отново се публикуват данни, които бяха „добре забравени“ в обществото, а именно че началото на т.нар. сексуална революция е поставено в СССР.
„По улиците възторжено крачат нахакани девойки и младежи, както майка ги е родила, и достолепни дами само по елегантни обувки с високи токове и луксозни чанти, кокетно преметнати през голата гръд. По трамваи, кафенета, ресторанти, кина, театри, навсякъде се мотаят голи хора с червени ленти, на които пише „Долу срама”. Те носят лозунги „Смърт на еснафите и поповете”, ”Не ни трябват дрехи, ние сме деца на слънцето и въздуха”. Така в Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол движението „Долу срама” приветства победилата Октомврийска революция.
„Семейството като буржоазна институция е пълна отживелица. Сексуалният гнет е главното средство за поробване на човека. Докато той съществува, и дума не може да става за свобода” пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: ”И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети. Има какво да научим от суфражетките в тази област. Трябва да дадем свобода и на еднополовата любов”.
Зелените дълго догонват, но в крайна сметка успяха да надминат своите червени вдъхновители. В списъка с поставени цели на австралийските зелени например са вписани безплатни (т.е. от джоба на данъкоплатеца) “потвърждаващи социалния пол” медицински грижи, включително достъп до хирургични процедури, предписани хормони, продукти и услуги за постигане на “автентична полова идентичност и изразяване”.
През април 2021 Робърт Уинтемут, професор по право на правата на човека в Kings College London, обяви своето възмущение от намерението на Шотландските зелени да отменят записването на пола и пола в актовете за раждане, което може да доведе до това, че жените „ще престанат да съществуват като правна категория“.
Доколко радикални могат да бъдат зелените днес?
Текат вътрешните избори за кандидат-президент на Зелените във Франция. Реален шанс има еко феминистката Сандрин Русо. Някои от предложенията ѝ включват:
- Въвеждане на право на природата
- Счетоводство и квоти за въглеродни емисии за бизнеса, администрацията и домакинствата
- Въвеждане на минимален доход за съществуване от 850 евро за навършилите 18 години без доходи
- Увеличаване прогресивността на данъчната система
- Легализиране на канабиса и облагането му с данъци
- Въвеждане на безплатен гарантиран достъп до услуги от първа необходимост – първите м3 вода и киловат часа електроенергия (а вероятно и интернет, телефон също) да са безплатни, като количеството да е в зависимост от домакинството и други фактори
- Премахване на финансирането на здравния сектор чрез клинични пътеки и въвеждане на друг, който има в основата си качеството на грижата
Това напомня ли ви на нещо? „Да вземем от богатите, за да дадем на бедните.” И на напълно мързеливите, бихме добавили. Тази агресивна и фалшива добродетелност обаче не е характерна за българина, и би трябвало да опазим ценностите и практиките, които са ни държали като трудолюбива и преуспяваща нация, каквато сме били преди 9 септември!
Отделно в горепосочените клаузи може да се почувства новият пълзящ терор относно собствеността, друг стожер на нашия народ, който събира и предава наследство на децата си. Относно личната собственост, в своето есе „Добре дошли в 2030“ шведската министърка на околната среда Ида Аукен описва тенденциите на близкото бъдеще:
„Не притежавам нищо. Не притежавам кола. Не притежавам къща. Не притежавам уреди или дрехи. Може да ви се стори странно, но е напълно логично за нас в този град. Всичко, което считахте за продукт, сега се превърна в услуга. Имаме достъп до транспорт, настаняване, храна и всички неща, от които се нуждаем в ежедневието си. В нашия град не плащаме никакъв наем, защото някой друг използва свободното ни пространство, когато нямаме нужда от него. Холът ми се използва за бизнес срещи, когато не съм там.“ Нищо чудно, че световния икономически форум в Давос публикува подобни прогнози.
Дали усещаме колко удобно ще бъде на новите диктатури (било то и „зелени“) чрез обвинения в прекомерни въглеродни емисии да ограничат правото ни на свободно пътуване (помните ли откритите листове от соца?) и чрез „изпреварваща грижа за здравето“ ни да следят къде се намираме, какво ядем и с каква дейност се занимаваме във всеки момент?
Движението на екосоциалистите директно желае демонтирането на капитализма, като пледират за обща собственост над средства за производство чрез свободно асоциирани производители и възстановяване на общи неща. Този път обаче ние през соца сме го минали. Освен за облагодетелстване на една партийна върхушка, той не послужи за развитие на благотворителността, благородството и предприемачеството.
Има ли прошка за наивността?
В личен план всеки политик търпи развитие, някои от тях молят за прошка и дори са я получавали. Но за наивността ни като избиратели няма да има прошка, а ще имаме плодове. Защото да повериш властта на тичащи след страстите си деца (не само по години, но и по ум) според древните мъдреци е най-голямата проклетия за една държава.
Докато природата, екологията и околната среда са поверени на човека, за да ги управлява той като добър стопанин, то нека не забравяме това и да не допускаме поклонничество пред творението, а вместо пред Твореца.