Facebook в крайна сметка прави признанието, че „проверките на фактите“ (fact check), които социалните медии използват, за да контролират достъпа до съдържанието, което американците четат и гледат, е на практика „мнение“.
Как се стигна до това?
Това е благодарение на дело, заведено от известния журналист Джон Стосел, което разкри предполагаемата битка на левицата срещу „дезинформацията“ като фарс.
Стосел публикува два видеоклипа, които засягат “третата колона” на либералните политики – изменението на климата. В двата видеоклипа фактически никой не поставя под въпрос това дали изменението на климата е реално или не, но всеки говори за други проблеми, а именно управлението на горите или използването на технологии за адаптиране например. И все пак третата страна, с която Facebook сключва договор за преглед на тези части, Science Feedback, ги отбеляза като „фалшиви“ с любимите ни етикети – „липсващ контекст“.
Защо? Science Feedback не хареса „тона“ на Стосел, т.е. не можете да пишете нищо за изменението на климата, освен ако не кажете, че това е най-лошото бедствие в историята на човечеството и трябва да похарчим трилиони, за да се борим с него. За това Facebook забранява или минимизира отчитането на Стосел, като го лишава от читатели и приходи.
След това, когато бъде подаден иск, Facebook вдига ръце и казва: „Това не е наш проблем“. Истинският им проблем е със Science Feedback, с които и си измиват ръцете.
Какво остава за етикета „проверка на фактите“, който е поставен на статията ви? В отговора си до Стосел Facebook твърди, че това е защитено мнение съгласно Първата поправка и цензурата му е неправомерна.
Проверка на фактите или цензура?
Медията New York Post се е изправяла пред този противник твърде много пъти. През февруари 2020 г. публикували рубрика на Стивън У. Мошър, в която той пита дали COVID-19 е изтекъл от лабораторията в Ухан. Тя беше определена като „невярна“ от проверяващите фактите във Facebook.
Разбира се, тези предполагаеми „независими“ научни рецензенти са разчитали на група експерти, които са имали личен интерес да отхвърлят тази теория – включително EcoHealth, която е финансирала лабораторията в Ухан.
Когато Twitter „провери фактите“ и блокира историите на The New York Post за лаптопа на Хънтър Байдън като „хакнати материали“, какво беше основанието? Никакво. Той не е бил хакнат; служителите на компанията просто са искали оправдание. Предполагаемо, отново тонът им не им е харесал.
И в двата случая „проверките на фактите“ на New York Post са отменени, но едва след като вече нямат значение.
Кои са тези факт-чекъри?
“В крайна сметка индустрията за проверка на фактите се финансира от либерални магнати като Джордж Сорос, от финансирани от правителството нестопански организации и от самите технологични гиганти. Проверяващите не са безпристрастни арбитри на истината – те са полезни средства за отвличане на вниманието, които Facebook може да използва, за да се освободи от отговорност.”, твърдят от The New York Post.
Ако това изглежда за някои просто като анекдотична конспирация от типа “Бай Сорос, 5жи или Бил Гейц”, то нека обърнем внимание на фактът, че всички т.нар. факт-чекъри всъщност са сертифицирани от Института Пойнтър (Poynter Institute), който пък от своя страна е финансиран от Джордж Сорос и други Фондации към Отворено Общество за изграждането на т.нар. международна факт-чекърска мрежа (IFCN). Всъщност не е и изненада, когато погледнем и НПО-тата, финансиращи Института Пойнтър и техните цели, обслужващи точно конкретна идеология.
Ироничното обаче е, че представители на същия Институт Пойнтър, който се “бори срещу дезинформацията”, участват в национални семинари и обучения на журналисти, в които обучават журналистите “да не бъдат обективни”, да възприемат влиянието си като сила “да влияем на хората” (повече за това виж тук: Доколко са обективни големите медии?).
Забележителен факт е, че точно компанията Tegna, която притежава множество регионални медии в САЩ, както и конкретната медия, в която са се провели описаните по-горе обучения на журналисти, е един от спонсорите на Института Пойнтер.
Проблемът с факт-чекърите далеч не е само по повод климатичните промени
В същата връзка стана известен и друг случай по повод статия на The BMJ, едно от най-старите и най-влиятелни общомедицински списания в света. Материалът е относно изследовател, който подава сигнал за проблеми с целостта на данните при изпитване на ваксина на Pfizer, за който писахме тогава и в Богари Медия.
През септември 2021 г. бивш служител на Ventavia, която е изследователска компания, наета, за да подпомогне провеждането на основното проучване на ваксината Pfizer COVID-19, започва да предоставя на The BMJ десетки вътрешни документи на компанията, снимки, аудиозаписи и имейли. Тези материали разкриват множество лоши практики за изследване на клинични изпитвания, които се извършват във Ventavia и които биха могли да повлияят на целостта на данните и безопасността на пациентите. Също така, редакторите откриват, че въпреки, че е получила директна жалба за тези проблеми преди повече от година, FDA не е проверила местата за провеждане на изпитвания на Ventavia.
BMJ поръчва на разследващ репортер да напише историята, в следствие на което статията е била публикувана на 2 ноември след правен преглед, външна рецензия, редакционен надзор и преглед на високо ниво. Но тогава започват да се появяват различни проблеми с разпространяването на статията, породени от факт-чекърите на фейсбук.
Членовете на редакцията считат, че тази „проверка на фактите“ е неточна, некомпетентна и безотговорна. Затова и главните директори се обръщат с открито писмо до Марк Зукърбърг за предприемане на мерки, излагайки следните аргументи:
Отворено писмо от The BMJ до Марк Зукърбърг
“Уважаеми Марк Зукърбърг,
Ние сме Фиона Годли и Камран Абаси, редактори на The BMJ, едно от най-старите и най-влиятелни общомедицински списания в света. Пишем Ви, за да изразим сериозна загриженост относно „проверката на фактите“, която се извършва от трети страни доставчици от името на Facebook/Meta.
През септември бивш служител на Ventavia, договорна изследователска компания, която помага за провеждането на основното проучване на ваксината Pfizer COVID-19, започна да предоставя на The BMJ десетки вътрешни документи на компанията, снимки, аудиозаписи и имейли. Тези материали разкриват множество лоши практики за изследване на клинични изпитвания, които се извършват във Ventavia и които биха могли да повлияят на целостта на данните и безопасността на пациентите. Открихме също така, че въпреки че е получила директна жалба за тези проблеми преди повече от година, FDA не е проверила местата за провеждане на изпитвания на Ventavia.
BMJ поръча на разследващ репортер да напише историята за нашето списание. Статията беше публикувана на 2 ноември след правен преглед, външна рецензия и след обичайния за The BMJ редакционен надзор и преглед на високо ниво.
Но от 10 ноември читателите започнаха да съобщават за различни проблеми при опитите си да споделят въпросната статия. Някои съобщават, че не могат да я споделят; други – че публикациите им са били отбелязани с предупреждение за „липсващ контекст”. Така определените като независими проверители на факти твърдят, че тази информация може да “подведе хората“.
Онези, които се опитват да публикуват статията, са били информирани от Facebook, че публикациите на хората, които многократно споделят „невярна информация“, може да бъдат преместени по-ниско в лентата с новини на Facebook. Администраторите на групите, в които е била споделена статията, са получили съобщения от Facebook, с които са били информирани, че подобни публикации са „частично неверни“.
Читателите бяха насочени към „проверка на фактите“, извършена от изпълнител на Facebook с името Lead Stories.
Считаме, че „проверката на фактите“, извършена от Lead Stories, е неточна, некомпетентна и безотговорна.
Тя не предоставя никакви твърдения за факти, които статията на The BMJ е сгрешила.
Заглавието ѝ е безсмислено: „Проверка на фактите: Британският медицински журнал НЕ е разкрил дисквалифициращи и игнорирани доклади за недостатъци в изпитванията на ваксината COVID-19 на Pfizer“.
Първият параграф неточно определя BMJ като „новинарски блог“.
Съдържа скрийншот на нашата статия с печат над нея, гласящ „Flaws Reviewed“ (Разгледани недостатъци), въпреки че в статията на Lead Stories не е посочено нищо невярно или неистинско от статията на The BMJ.
Публикува статията на своя уебсайт под URL адрес, който съдържа фразата „hoax-alert“.
Свързахме се с Lead Stories, но те отказват да променят каквото и да било в статията си или в действията, довели до маркирането на нашата статия от Facebook.
Свързахме се и директно с Facebook с искане за незабавно премахване на етикета „проверка на фактите“ и всякаква връзка към статията на Lead Stories, като по този начин ще позволим на нашите читатели свободно да споделят статията във Вашата платформа.
Искаме да повдигнем и друг, по-всеобхватен въпрос, който поражда опасения. Наясно сме, че The BMJ не е единственият доставчик на висококачествена информация, който е бил засегнат от некомпетентността на режима за проверка на фактите на Meta. За да дадем още един пример, бихме искали да подчертаем отношението на Instagram (също собственост на Meta) към Cochrane, международния доставчик на висококачествени систематични прегледи на медицинските доказателства.
Вместо да инвестирате част от значителните печалби на Meta, за да помогнете да се гарантира точността на медицинската информация, споделяна чрез социалните медии, вие очевидно сте делегирали отговорността на хора, некомпетентни в изпълнението на тази важна задача. От десетилетия проверката на фактите е основна част от добрата журналистика. Това, което се е случило в този случай, трябва да тревожи всеки, който цени и разчита на източници като The BMJ.
Надяваме се, че ще действате бързо: конкретно за коригиране на грешката, свързана със статията на The BMJ, и за преразглеждане на процесите, довели до грешката; и като цяло за преразглеждане на инвестициите и подхода ви към проверката на фактите като цяло.
С най-добри пожелания,
Фиона Годли, главен редактор
Камран Абаси, бъдещ главен редактор
The BMJ”.
