Какво ни пречи да изведем обществения дебат на едно по-високо ниво?
Студио Градът с дискусия и анализ на тема „Революция или Еволюция? Пътят към бъдещото общество.“
Еволюция VS Революция: изходът от кризата Ниската търпимост към чуждото мнение хвърля обществото ни в лични пристрастия и го отдалечава от разумни, съгласувани решения. Проблем, който наблюдаваме в българското общество, е прехвърлянето на отговорността за собствените грешки и провали върху някой друг. Подобен тип егоизъм и липса на ангажираност към общото благо води до умело инжениране на конфликти и поляризация на обществената среда, а в подклаждането на страсти и стимулирането на обществени настроения лесно се губи добрата отправна точка за развитие. Търсенето на „вечния враг“ във всяка кризисна ситуация е метод, който успешно прикрива неспособността да се погледне отвъд личния интерес и да се търси общественополезен диалог. Затова е много важно в разгара на здравна, икономическа и политическа криза всеки български гражданин да си зададе въпроса „Защо се стигна до тук?“ като първа стъпка към поемането на лична отговорност за справяне с проблемите.
Идеологията на болшевизма и болшевишките революции са нагледен исторически пример заради пагубните последствия от липсата на какъвто и да е опит за градеж. Днес се сблъскваме със същото явление. Съвременните болшевики отхвърлят възможността за диалог, за разбиране на чуждото мнение и преодоляване на крайностите, за да се постигне консенсус. Стремежът на обществото за справедливост се канализира в революционни чувства на завист и омраза, които водят до разруха, а не до еволюция (Виж: Революциите: исторически поуки и съвременния болшевизъм)
Какъв е потенциалът в сблъсъка на противоположни визии за бъдещето? Има ли градивно решение на конфликтите?