Съвременните методи за детско лечение все повече се радикализират: хормонално лечение за потискане на пубертета; операция за смяна на пола; доброволна стерилизация; „грижи“ за бебетата с „вариации в половото си развитие, възникващи още в утробата“; а сега и метаболитна и бариатрична хирургия за лечение на затлъстяване при тийнейджърите.
Дава ли проблемът със затлъстяването повод за подем на „културните войни“ и на тази тема?
СЗО събира данни за затлъстяването при децата в България
Европейска инициатива на СЗО има за цел да създаде стандартизирана система за събиране на информация за хода на „епидемията от затлъстяване в страните от Европейския регион“. С получените данни ще се подпомага „планирането, реализирането и оценка на ефективността на различни интервенции за справяне с проблема свръхтегло и затлъстяване сред рисковата група деца.“
България е една от първите страни, провели проучване по Протокол на СЗО още през 2008 г. Впоследствие са проведени още няколко кръга за събиране на данни сред първокласниците в България и техните семейства.
Първоначалните стъпки към решаване на проблема с детското затлъстяване са програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, но дали няма да ни насочат към по-агресивните мерки, подобни на лансираните от американските педиатри преди няколко седмици „нови насоки“?
Най-новите методи: агресивно лечение с медикаменти и операции
Американската академия по педиатрия (The American Academy of Pediatrics) излезе с най-новите си научни изводи, базирани на десетилетия проучване, включително и от детската болница „Йейл Ню Хейвън“ (Yale New Haven), свързани с детското затлъстяване.
Те призовават за смяна на подхода и преминаване към „ранно и агресивно лечение“ като интензивна терапия за деца на 6 години, лекарства за отслабване за деца на 12 години и метаболитна и бариатрична хирургия за тийнейджъри на 13 години. Интензификацията на цялостното лечение може да включва допълнителни специалисти и методи като физическа терапия, психотерапия и продължително лечение в медицинско заведение.
Мери Савой, асоцииран директор по педиатрично затлъстяване в детската болница Yale New Haven, е една от създателите на поведенческа терапия, която се цитира в новите насоки. Относно медикаментозното лечение тя казва, че независимо, че няма консенсус за това колко дълго пациентите трябва да останат на лекарства, тя и колегите ѝ са много честни с хората и „искаме да знаят, че може да се наложи да приемат лекарствата много дълго време и може би завинаги“.
Хирургията за отслабване пък представлява процедура, наречена ръкавна гастректомия, при която се прави малък разрез, за да се отстранят около 85 процента от стомаха, намалявайки количеството храна, необходимо на човек, за да се почувства сит.
„Обръщането към хирургия и хапчета е типично американско“
Изявлението на Американската академия по педиатрия поляризира мненията в обществото. Едните се загрижиха за неравностойния достъп до такова лечение на социално слабите, а другите разкритикуваха предлаганите насоки като улеснен път към избор на нездравословен начин на живот.
Но хората и от двете страни изразиха безпокойство от възможните последици от продължителни медикаментозни терапии на децата или директното им поставяне „под ножа“, вместо да се търсят начини за предотвратяване на причините за затлъстяването (напр. нездравословни евтини храни за бедните).
Тревожна тенденция в прогресивния 21 век е как всички проблеми (най-вече здравословните) се яхват от различни активисти и се превръщат в повод за пропаганда на нови идеологии и политики или просто в златна мина за фармацевтичните гиганти.
Биоетикът от Медицинския факултет „Гросман“ на Нюйоркския университет – Артър Каплан, определи автоматичното прибягване до медикаменти и операции като „типично американско“ решение на проблемите. Той нарече затлъстяването „едно от най-големите морални предизвикателства“.
„Затлъстяването е извън контрола на човека“?
От Националния център по обществено здраве и анализи у нас казват, че затлъстяването е „резултат от фактори, които са извън контрола на човека“, и се изреждат „биологичните, генетичните и факторите на околната среда“ като такива с „най-огромна роля“. Казва се също, че „затлъстяването не е в резултат от дефицит на волята“. Определя се като „опасна“ стигматизацията на теглото и се алармира, че това може да доведе до нетърсене на медицинска помощ.
Дали такова формулиране на проблема със затлъстяването обаче е полезно и дали няма да тласне потърпевшите към друга „удобна“ крайност, замаскирана под лозунги за приемане и приобщаване, което вече се наблюдава в „развитите“ държави и прекрасно служи за прокарването и нормализирането на идеологии и пропаганди на други малцинства (джендър, феминистки, зелени, чайлдфри и т.н.).
Такова движение, целящо да премахне стигматизирането на затлъстяването, вече съществува и то не от скоро: Fat acceptance movement (социално движение за приемане на затлъстяването).
То е известно още като Fat pride, Fat empowerment и Fat activism. Това движение представлява субкултура и действа като социална група за своите членове. Критиците на това движение го осъждат като „апологет на нездравословния начин на живот“.
Дискриминацията заради теглото била расизъм
Болестите в днешно време много бързо водят до поляризиране на обществото и поводи за социално изключване. Видяхме какво се случи по време на последната пандемия и как хората бяха настройвани едни срещу други и лишавани от основни права.
В Съединените щати, където са най-засегнати от проблемите със затлъстяването, се наблюдава обвързване на свръхтеглото с бедността и расата.
Но крайностите добиват гротескни размери. В Twitter се появи пост, където се заявява директно, че „причината да мразят пълните хора, е че мразят черните хора“. Голям потенциал за такива крайности има и в обвързването на затлъстяването с екологичните проблеми. Вече видяхме до какво доведе обвързването на климата с раждаемостта, а именно до псевдо-научни изследвания за това как нераждането на деца ще спаси планетата.
