Дажбите в стил Втората световна война могат да бъдат ефективен начин за намаляване на въглеродните емисии, според ново проучване на университета в Лийдс.
Богатите можели да си купуват въглеродни емисии
В статия на списанието Ethics, Policy and Environment академичните среди твърдят, че дажбите могат да помогнат на държавите да намалят емисиите на парникови газове бързо и справедливо.
Политиците са обмислили други схеми за намаляване на емисиите, включително въглеродни данъци и лични схеми за търговия с въглеродни емисии, но изследователите казват, че те благоприятстват богатите, които биха могли да купят правото да замърсяват, ако търговията бъде разрешена.
Авторите твърдят, че въглеродното разпределение вместо това ще позволи на хората да получат справедлива част от ресурсите въз основа на техните нужди, като по този начин споделят усилията за защита на планетата.
Единият водещ автор, д-р Нейтън Ууд, който сега е постдокторант в Консорциума за справедлива енергия на университета в Утрехт, твърди: „Концепцията за дажби може да помогне не само за смекчаване на изменението на климата, но и във връзка с различни други социални и политически въпроси – като настоящата енергийна криза.“
Уроци от миналото: разпределението на храните
Записите от Втората световна война показват, че задължителното разпределение на храните е по-приемливо за обществеността в Обединеното кралство, отколкото доброволните промени в диетата, когато ресурсите стават оскъдни. Политиката имала за цел да разпределя стоките и тежестите по-равномерно, независимо от богатството, което е било важна част от нейната популярност и успех.
Историческите политики за дажби също така въвели контрол на цените на стоките, за да поддържат ключови ресурси достъпни за повечето хора. В резултат на това нивата на недохранване по време на Втората световна война намалели, въпреки недостига.
Дажбите и енергийната криза според новата етика
Ключова разлика между дажбите от Втората световна война и климатичната криза е общественото възприятие, казват изследователите. Наличието на хиляди дрехи, джаджи и стоки с едно натискане на бутон може да създаде илюзията, че ресурсите са налични в изобилие, но реалността е коренно различна.
Д-р Роб Лоулър, съвместен водещ автор и преподавател в Центъра за прилагане на интердисциплинарна етика в Лийдс, заявява: „Има ограничение за това, колко въглеродни емисии можем да излъчваме, ако искаме да намалим катастрофалните последици от изменението на климата. В този смисъл недостигът е много реален.“
Д-р Ууд казва: „Кризата с разходите за живот показа какво се случва, когато недостигът повиши цените, като цените на енергията рязко се качиха и оставиха уязвимите групи неспособни да плащат сметките си. Понастоящем тези, които живеят в енергийна бедност, не могат да използват дори количества близки до справедливо полагащия се дял от енергийните доставки, докато най-богатите в обществото са свободни да използват толкова енергия, колкото могат да си позволят.“
Ще бъде ли въведен планиран недостиг на храни и други продукти
Изследователите предполагат, че дажбите вероятно няма да бъдат първата стъпка. Вместо това промените в политиката биха могли да започнат с по-строги регулации и съпътстваща информационна кампания за съобщаване на ползите от дажбите.
Първоначално правителствата биха могли да регулират най-големите замърсители, като петрол, газ и бензин, полети на дълги разстояния и интензивно земеделие, създавайки недостиг на продукти, които вредят на планетата. След това дажбите могат да бъдат въведени постепенно, за да се овладее произтичащият от това недостиг с цел да се отговори на основните нужди на всички.
Академиците предлагат два варианта за дажба. Политиците биха могли да въведат всеобхватна надбавка за въглерод, като раздават „въглеродни карти“ като банкови карти за проследяване и ограничаване на използването. Алтернативно, правителствата биха могли да разпределят специално подбрани стоки, като полети, бензин, енергия за домакинствата или дори месо или дрехи.
Д-р Лоулър казва: „Мнозина са предлагали квоти за въглерод и въглеродни карти преди. Това, което е ново (или старо, черпейки вдъхновение от Втората световна война), е идеята, че квотите не трябва да бъдат търгуеми. Друга особеност на дажбите в стил Втората световна война е, че контролът върху цените на стоките с дажби би предотвратил нарастването на цените с повишено търсене, облагодетелствайки тези с най-малко пари.“
Според изследователите е вероятно дажбите да ускорят прехода от изкопаеми горива към по-чиста енергия и по-устойчив начин на живот. Д-р Ууд казва: „Например разпределянето на бензина може да насърчи по-голямото използване и инвестиции в нисковъглеродния обществен транспорт, като железопътни линии и местни трамваи.“
Изследователите се надяват, че документът ще вдъхнови политиците да обмислят дажбите като сериозна възможност за борба с изменението на климата.
Предвиждат се и дажби за електричество
Министърът на икономиката на Германия Хабек и неговият висш енергиен мениджър Клаус Мюлер вече се опасяват, че мрежите ще бъдат претоварени. Следователно от януари 2024 г. трябва да е възможно електричеството за термопомпи и електрически автомобили да се разпределя. Това се казва в документ на мрежовата агенция.
Коментарите препращат към режима на тока, познат при социалистическите системи. „Не държавата, а мрежовите оператори ще решат кои домакинства ще имат нормирана електроенергия“, казва проф. Мануел Фрондел от RWI Institute: „Това е истинска планова икономика.“ Фрондел настоява да има компенсация за дажбирането в бъдеще. Щефан Мюлер, политик от Christian Social Union in Bavaria казва пред BILD: „Тази енергийна политика ще направи Германия развиваща се страна.“
Дали наистина грижата е за бедните
Както е известно, светът като цяло се управлява от корпорации. Демократичният процес е силно притискан и манипулиран от реклами, идеи и забрани, генерирани от прекия финансов и идеологически интерес на дадени кръгове. Така че призивът политиците да ограничат някакви права на корпорациите звучи като „крадецът вика: дръжте крадеца“.
За малко забравете да приемате „богат“ като „лош“, а го погледнете като „независим“. Независимият дразни. Не е напълно подчинен на Системата, може да каже „не” на задължителната ваксинация, без да изгуби работата си, може да финансира независими научни изследвания по горещите теми като генетични лекарства или изменение на климата.
Приемането на квоти на разход и потребление, и то без да има война, и то без научен консенсус, че личните въглеродни емисии въобще влияят на цялостния климат на Земята, би вкарало обществения и личния ни живот в невиждана досега „клетка“, за която само ни загатна пандемията.
Всъщност монетарната политика на централните банки в последните 10 години е необяснима, защото е абсолютно нелогична (не отговаря на икономическите принципи), а доведе и продължава да стимулира инфлацията. Но както се спомена в едно от последните предавания на Испанеум – инфлацията прави бедните още по-бедни, а богатите – още по-богати, убивайки т.нар. „средна класа“ – хората, които създават стойност и могат да бъдат независими.
Както е посочено в анализите на Morgan Stanley, през последните години дистанцията между богати и бедни се увеличава и се превръща в една бездна. Но това, което виждаме, е, че предложеното по-горе решение – уж в полза на бедните, не е балансиран модел в основата на свободата, а е модел „управляващи-управлявани“. Тоест в заключение, ще зададем правилния въпрос: Готвят ли нова световна финансова система, прикрита зад борбата срещу климатичните промени?
