Пътниците на френската железопътна компания вече ще получават информация за въглеродния отпечатък от своите пътувания с влак през изминалата година, като им се разяснява колко въглероден диоксид са спестили, избирайки влака пред другите превозни средства, които отделят повече CO2.
И макар че това изглежда като една кампания за рекламиране на този вид транспорт и насърчаване на хората, да избират по-екологични начини на придвижване, призовавайки ги към т.нар. „климатична отговорност“, приликата със системата на социалните кредити, въведена в Китай и други страни, се набива на очи.
Всичко се следи
„Колко месеца отопление съм спестил, като съм предпочел влака пред колата или самолета?“ Отговор до няколко дни във вашата електронна поща.
Потребителите на платформата за резервации SNCF Connect (дъщерна компания на френските железници), които са направили поне две пътувания с влак през 2022 г., ще получат през януари въглеродния отпечатък от своите пътувания през изминалата година. Платформата за резервации на SNCF ще се основава на данни от своя сравнителен инструмент за мобилност, който вече е наличен на сайта на компанията.
С този инструмент влакът се сравнява с четири други вида транспорт (самолет, междуградски автобус, личен автомобил и споделено пътуване) по три критерия: количеството излъчен CO2, продължителността на пътуването и полезното време (свободно лично време, като четене, гледане на филми или работа). Въздействието върху околната среда е сравнено със средното използване на фурна или електрическо отопление от обикновено френско домакинство. Така например, пътуването от Париж до Марсилия с кола с един пътник (149,6 кг CO2) съответства на девет години използване на електрическа фурна, в сравнение само с месец и половина за същото пътуване с влак (1,7 кг CO2).
Поредната стъпка към въвеждането на лични квоти за въглеродни емисии
Като се има предвид, че и много авиокомпании вече отбелязват въглеродния отпечатък от пътуването върху билета на всеки от пътниците, явно голяма част от транспортния бизнес скоро ще бъде готова чисто технологично да отчита тези квоти. Да си спомним и Climat Trace – коалиция от технологични компании за изкуствен интелект, НПО и университети, насочена към проследяване на атмосферните въглеродни емисии в реално време.
Покрай опитите на различни държави през последните 20-30 години да наложат политиката на индивидуални квоти за въглеродни емисии обаче стана ясно, че те не носят търсения ефект, а има и сериозни притеснения относно социалната справедливост на подобни мерки. Независимо от това, една сериозна извънредна ситуации от ранга на пандемията Ковид-19 може да оправдае налагането им.
CO2 – наука, екология или идеология?
Но, ще кажете, какво лошо има в това, да се опазва околната среда, да се намали вредното въздействие на човека върху природата? Проблемът е, че, както казва Патрик Мур, един от основателите на „Грийнпийс“: „Движението за опазване на околната среда се превърна повече в политическо движение“ и е похитено от сили, преследващи други цели.
Факт е, че се борави с идеологически постулати като този за „лошия“ въглероден диоксид, чертаят се политики като „въглеродна неутралност“, „нетна нула“, „въглеродни квоти“ и т.н., но не се търси истински дебат, в който да се разискват всички гледни точки. Например това, че затоплянето започва много преди повишеното отделяне на въглероден диоксид от промишлеността. Или това, че CO2 всъщност е нужен на растенията за фотосинтезата и има данни, че увеличаването му в атмосферата е довело до увеличаването на зелената растителност в сухите райони на света. Вместо такъв научен дебат, се заглушава гласът на инакомислещите и на държавно ниво, и в интернет-пространството (от Google, Meta, Twitter и други компании).
И понеже всяка идеологическа система подготвя свои последователи сред младото поколение, ето какво измислиха в България:
Датчици за измерване на CO2 в училища и детски градини
От кампанията „Знаеш ли какво дишаш?“ монтират датчици за въглероден диоксид, а също и за влажност и температура на въздуха в няколко училища и детски градини в гр. Русе, съобщава Dunavmost.com. Фокусът на кампанията са местата, където децата прекарват голяма част от ежедневието си всеки ден – класните стаи. Монтираните датчици позволяват контрол на нивата на въглероден двуокис, температура и влажност в помещенията и със звуков сигнал известяват, когато тези норми биват превишени.
Кампанията ще обхване още осем големи града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Велико Търново и Видин, където с партньори ще се проведат дискусии.
При положение че всеки може да усети, когато в стаята стане задушно или прекалено топло и да отвори прозореца, може да се запитаме, каква е истинската причина за такава „грижа“. Дали това не е същата грижа, която иска да има достъп до хладилниците на хората и да контролира, дали не консумират нещо, което ще е вредно за здравето им? Или да сложи датчици, които да отчитат, дали сме си взели лекарствата, които са ни предписани (както се беше похвалил изпълнителният директор на Пфайзер на Световния икономически форум)?
