По време на кризата с COVID-19 се публикуваха доста данни, че работата върху модифициране на коронавируси, разработването на платформи за генно-базирани ваксини и подготовката за пандемии всъщност е започнала преди доста време и върху тези неща се е работило далеч преди обществото да обърне някакво внимание.
За да не бъдем сега изненадани от следващото развитие, където COVID-19 мерките се свързват с налагането на нови ограничения във видимо съвсем различна област – “климатичните промени”, е добре да видим какво се е случвало в тази посока последните десетина години, а най-вече как двете теми вече се обвързват съвсем публично и неумолимо.
Обвързването на вирусната пандемия с климатичните промени
По време на COVID-19 кризата някои медии се шегуваха как в “конспиративните теории” за вируса, за климата и за някои други неща вярвали едни и същи хора, които били толкова глупави, че навързали всичко в едно. Вместо подигравка обаче, тези политики са официално свързани от правителства и експерти, и който смята, че това не е така, или е в незнание, или съзнателно заблуждава останалите. Всъщност връзката между коронавирусната пандемия и климатичната “пандемия” беше насадена агресивно преди почти две години от Клаус Шваб от Световния икономически форум. Според него COVID-19 отваря вратата към Великото нулиране, голям римейк на световната власт и политика.
На 5 септември 2021г. над 220 медицински списания по целия свят публикуваха един и същи редакторски увод под заглавието: „Призив за спешни действия за ограничаване на глобалното повишаване на температурата, възстановяване на биологичното разнообразие и опазване на здравето“. Според световните медицински издания планът за действие е глобално приложение на модела COVID-19: „Много правителства посрещнаха заплахата от пандемията COVID-19 с безпрецедентно финансиране. Екологичната криза изисква подобна реакция при извънредни ситуации.” Тази единна позиция всъщност представлява официалната линия на ООН относно промяната на климата.
История на идеята за лични квоти за въглеродни емисии (personal carbon allowance)
Скорошна статия в списание Nature разглежда историята на ЛВК, тъй като смята, че макар досега отхвърляни, COVID-19 кризата и човечеството, свикнало вече на рестрикции, дават нов шанс за въвеждането им. Идеята за ЛВК е разработена още през 90-те години на 20 в., като цели да свърже личните действия с глобалните цели за намаляване на въглерода. В различни държави са предложени няколко варианта за лични въглеродни квоти или схеми за лична търговия с въглеродни емисии под различни имена. Във Великобритания са предложени схеми за централно разпределени (определяни от правителството) и търгуеми лични въглеродни квоти, обхващащи енергията за битови нужди и личните пътувания. Още по-мащабно предложение във Великобритания са т.нар. Електронни търгуеми енергийни квоти, обхващащи цялата икономика и разделени между физически лица (40%) и други потребители на енергия (60%).
В Ирландия също са предложени сертификати за ограничение и дялово участие, обхващащи цялата икономика, давайки на всички възрастни сертификати за емисии за равен дял от националните емисии. Предлага се физическите лица да могат да продават тези сертификати на компании за изкопаеми горива.
В Калифорния се предлага търговията с въглерод в домакинствата да обхваща битовата енергия и да се управлява от комуналните услуги. Във Франция се разглежда разрешителните за търговия с въглероден транспорт, които се управляват централно, да покриват частния транспорт. Учени от Университета в Гронинген пък предлагат в рамките на Европейския съюз търговия с емисии за домакинствата и транспорта, включена в дизайна на схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS). Задължителните национални проекти, описани по-горе, се допълват от доброволни схеми, някои от които са тествани на няколко места.
Механизми на въздействие върху хората за налагане на ниски въглеродни емисии
Какви са ключовите механизми, които се предлагат в литературата за постигане на “нисковъглероден” начин на живот? Смята се, че тъй като идеята не е много обществено приемлива, държавата трябва да приложи натиск в следните посоки:
- Икономически – чрез създаване на пряк и видим стимул за намаляване на въглеродните емисии. Увеличаване на разходите и цените на “въглеродно-активни” дейности и стоки. Определяне на “видима” цена на въглерода за закупуване и използване на енергия на изкопаеми горива.
- Когнитивни – увеличаване на “видимостта” на въглерода в ежедневния живот на хората. Това става с наводняване на медиите с публикации с подобна цел.
- Социални – създаване на нова дефиниция за справедливо споделяне на личните емисии и произтичаща от нея нова социална норма. Изследванията показват, че хората са склонни да се придържат към преобладаващата норма и сравненията с други хора влияят върху решенията им относно използването на енергия и начина на транспорт.
От 2000 година насам, правителството на Великобритания проучва приемането на схема за личните въглеродни квоти, но досега идеята е отхвърляна поради ниска социална приемливост, технологични бариери и високи разходи за изпълнение. Авторите смятат обаче, че COVID-19 кризата в последните години предоставя политически прозорец от възможности, което съчетано с напредъка в информационните технологии, особено изкуствения интелект, може да подобри привлекателността на личните въглеродни квоти за политиците и обществеността.
Проблеми и предизвикателства пред налагането на личните въглеродни квоти
Вече съществуващите политики в областта на климата и енергетиката могат да се възприемат като създаващи бариера за регулирането на личните въглеродни квоти. Някои експерти смятат, че въвеждането на личните въглеродни квоти с емисии надолу по веригата, комбинирано с вече съществуващите въглеродни квоти за промишлеността, би могло да доведе до двойно ценообразуване на определени емисии, ако не е правилно планирано.
Ключов въпрос относно личните въглеродни квоти е как те биха могли да бъдат приложени на практика? Каква технология е необходима за управление на въглеродни сметки? Как хората ще следят своите квоти за въглерод? И как ще се търгуват квотите? През 2000-те визията беше за въглеродни сметки, аналогични на банковите сметки, и въглеродна карта, по която ще се зареждат квоти и от която ще се правят удръжки. Този вариант беше избран, тъй като беше най-подходящ предвид съществуващите технологични възможности и настроения на обществото. Но проучванията показват, че предложената система се възприема от обществеността като предизвикателна и сложна. Понастоящем обаче се смята, че напредъкът в технологиите и повишената осведоменост относно въглерода и изменението на климата означават, че сега са налице различни възможности.
От самото начало съществуват опасения относно социалната приемливост на личните въглеродни квоти и техния потенциал да доведат до несправедливо разпределение. Социалната приемливост е изследвана чрез прилагане на редица методи, включително интервюта, фокус групи, въпросници, експерименти за избор и моделиране. През 2008 г. във Великобритания се прави оценка чрез интервюта доколко въвеждането на личните квоти за въглеродни емисии е приемливо, като мненията доста варират. Докато интервюираните като цяло са готови да поемат известна отговорност за своите емисии, възприеманата сложност и централният контрол върху дейностите на хората са идентифицирани като ключови предизвикателства.
Друг фактор, който влияе върху социалната приемливост на личните емисионни квоти, е необходимостта те да бъдат възприемани като справедливи, така че определени групи да не бъдат засегнати непропорционално. Когато през 2000-те години се прави оценка на схемата за лични квоти във Великобритания, 71% от домакинствата с ниски доходи са определени като „победители“, а 55% от домакинствата с високи доходи „губещи“ от политиката. С други думи, поради различията в потреблението на енергия, повечето домакинства с ниски доходи вероятно ще имат повече квоти, отколкото са необходими за покриване на техните енергийни нужди, и следователно биха могли да продават излишни квоти за пари, докато повечето домакинства с високи доходи вероятно ще имат по-малко квоти спрямо своите енергийни нужди и следователно ще трябва да купуват допълнителни единици на пазара.
Личните квоти за въглеродни емисии и COVID-19
Но всички тези проучвания дали и как да се въведат личните въглеродни квоти, и най-вече как да бъдат приети от обществото, сега остават на заден план.
По време на пандемията от COVID-19, ограниченията върху индивидите в името на общественото здраве и формите на индивидуална отчетност и отговорност, които бяха немислими само преди една година, бяха приети от милиони хора. Неслучайно мнозина изразиха опасения, че това ще бъде опасен прецедент. Привържениците на личните квоти за въглеродни емисии сега смятат, че хората ще са по-подготвени да приемат проследяването и ограниченията. В много страни се стигна до общественото приемане на допълнителното наблюдение и контрол в замяна на по-голяма безопасност. Разпространението и тестването в реална среда на мобилни приложения за проследяване на заразени и карантинирани сега вероятно ще бъдат използвани за проектирането на бъдещи приложения за проследяване на лични въглеродни емисии. В някои страни от Източна Азия, като Китай, Тайван и Южна Корея, приложенията за проследяване бяха наложени като задължителни и проследяваха не само евентуалните контакти, но и историята на пътуванията и здравословното състояние на всеки потребител.
Приемането на такива приложения обаче създаде и опасения за поверителността на данните. Неотдавнашен преглед показа, че само 16 от 50 прегледани приложения за проследяване на контакти изрично заявяват, че данните на потребителя ще бъдат анонимни, криптирани, защитени и докладвани само в обобщен формат. Реакцията към подобни приложения е различна в различните страни. COVID-19 кризата отново показа, че те са трудно приемливи в страни с либерална демокрация като тези в Европа и САЩ.
Какво да очакваме
Напредъкът в дигитализацията и изкуствения интелект обещават да намалят разходите за внедряване и логистичните предизвикателства за личните въглеродни квоти. Освен това пробивите в областта на изкуствения интелект, комбинирани с много висока собственост на смартфони, ще позволят евтиното разработване на нови персонализирани приложения, които да отчитат лични въглеродни квоти и да търгуват лични въглеродни емисии. Например алгоритмите за машинно обучение могат да бъдат обучени да събират автоматично цялата налична информация за емисиите на някого и да запълват празнините в данните и точно да оценяват въглеродните емисии на индивида въз основа на ограничени данни, като спирки на бензиностанции, проверки на местата и историята на пътуванията.
Изкуственият интелект може да бъде особено полезен за дизайни на модели, свързани с храната и консумацията. Хората и в момента ползват доброволно приложения за смартфони, които проследяват личните им пътувания и храненето им за оценка на въглеродните емисии и потенциалните последици за здравето. Алгоритмите в тези приложения могат интелигентно да разбират вида на транспорта въз основа на скоростта и траекторията на потребителя и могат да оценят емисиите, свързани с храната, въз основа на покупателните навици. За потребителя всичко по-горе може да бъде опаковано в лесно за използване приложение за смартфон, което представя персонализирана информация и съвети относно личните въглеродни емисии и улеснява икономиите на въглерод.
Да си припомним въглеродните емисии и квоти за търговия за индустрията
През 90-те години на миналия век беше първият опит на ЕС да въведе въглероден данък върху индустриите. След първоначален провал, през 2005 г. ЕС успя да договори и въведе алтернатива на въглеродния данък, известна под името Система за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС). Тя следва принципа на „ограничаване и търговия“. Поставя се максимално ограничение на общото количество парникови газове, които могат да бъдат отделени от всички участващи инсталации. Квотите се продават на търг или се разпределят безплатно и могат да се търгуват. Всеки участник е отговорен за наблюдението и докладването на своите емисии пред съответния орган. В случай на превишаване на разрешената граница на емисиите се изисква закупуване на квота от други участници.
СТЕ на ЕС беше критикувана за няколко провала, включително: прекомерно разпределение на разрешителни, огромни непредвидени печалби за компаниите за производство на енергия, нестабилност на цените и като цяло за неуспеха да постигне целите си. Липсата на адекватна инфраструктура и способност за прогнозиране на поведението на пазара доведе до увеличаване на газовите емисии в ЕС, особено през първите две фази. В момента ЕК се подготвя за четвърта фаза (2021-2031 г.) с цел укрепване на СТЕ на ЕС като инвестиционен двигател и засилване на стабилността на пазара, като същевременно се поддържа намаление на въглеродните емисии в ЕС като цяло.
Но централният въпрос се крие в способността да се осигурят подходящи стимули за промишлеността да намали емисиите си и да създаде ефективна среда, в която всички настоящи участници си сътрудничат. Намаляването на горните граници и затягането на разпределението явно не са най-ефективните инструменти за използване, тъй като могат да доведат до оттегляне на малки и слаби участници от пазара, докато големи мощни компании, които са основните замърсители, ще останат на сцената и ще доминират в СТЕ.
Стана ли планетата ни по-чиста?
Данните от реалността показаха, че ако не се направи правилно, закупуването на компенсации може да действа като маркетингова кампания, която в крайна сметка осигурява прикритие за практиките на компаниите, увреждащи климата.
Когато една компания купува квоти, тя помага за финансиране на проекти другаде, за да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове, като например засаждане на дървета в Индонезия или инсталиране на гигантски машини в калифорнийските мандри, които изсмукват метана, произведен от крави, и го превръщат в използваемо биогориво. Това обаче, което компенсациите не правят, е да принудят купувача да промени собственото си производство.
Поддръжниците на компенсациите казват, че те са приемлив инструмент само след като компаниите са направили всичко възможно, за да замърсяват по-малко, като например затягане на производствените процеси, намаляване на отоплението в офисите или използване на по-чисти горива. Според някои експерти закупуването на въглеродни компенсации „очевидно е по-добре от това да не правите нищо“. Но те също така предупреждават, че въглеродните компенсации все още се нуждаят от проверка от трета страна, за да се уверим, че правят това, което трябва да правят.
Ползата от приемането на въглеродни емисии и търговията с квоти за тях в индустрията в глобален мащаб все още има съмнителни резултати. Проектите не работят навсякъде. Проучване на ProPublica през 2019 г. установи, че бразилските горски проекти за компенсиране на въглерод са неуспешни, защото дървосекачите отсичат дървета, след като квотите са продадени на американски и европейски корпорации.
Ще си вземем ли урок?
Борбата против замърсяване на природата е тема, на която по-съзнателните хора са много чувствителни, поради което лесно тръгват след призива да положат лични усилия да спасят планетата. Добре е обаче да направим информиран избор, като се опитаме да разберем силно противоречивата информация за замърсяването, климатичните промени, причините за това и начините за разрешаването им. Например очевидно да станеш веган и да не ядеш месо не помага за намаляването на въглеродните емисии. Когато се погледне на глобално ниво, се вижда, че усилия за това се полагат предимно от Запада, и то без особено значим резултат, въпреки големите заявления. Независимо от проблемите и неуспехите за намаляване на въглеродните емисии чрез търговия с квоти, сега същата схема ще започне да се налага и на лично ниво. Инерцията от проследяването и отстъпването на личните права и свободи в името на световното здраве ще бъде използвана за подобно налагане на ограничения, този път в името на световния климат. Обединяване на зеления сертификат за COVID-19 с личен въглероден паспорт вече се предложи от Световния икономически форум, като от лятото на 2020 съществува и специално мобилно приложение за това. В момента в Глазгоу се провежда глобалната конференция на ООН за климатичните промени, където със сигурност този въпрос ще бъде повдигнат. Зад благовидния предлог на грижа за планетата ни предстоят много нови ограничения, които този път няма да бъдат временни, както беше обявено за COVID-19, а с неопределен срок. И всички тези “трендове” – от здравната диктатура, минавайки през климатични промени и голямото нулиране, пък чак до защитата на разни малцинства (Защо зелените са опасно леви), всъщност са тясно свързани.
