Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Затъмняването на Слънцето за борба с климатичните промени

Учените отдавна считат, че изпращането на голямо количество отразяващи частици в горните слоеве на атмосферата може да охлади планетата. До такава степен, че Бил Гейтс финансира проект за подобно нещо като решение на климатичните промени. Но има нещо сбъркано в това да си мислим, че затъмняването на слънцето е като пускането на климатик – че контролът може да е твой. Или че можем да си играем с естествената природа като на компютърна игра – доста горделиво е и Господ да пази от беля, защото такава би засегнала всички ни.

„Затъмняването на слънчевите лъчи трябва да бъде забранено“

Планетарните инженерни схеми, предназначени да охлаждат земната повърхност и да намалят въздействието на глобалното затопляне, са потенциално опасни и трябва да бъдат блокирани от правителствата, казаха на 17 януари 2022 г. повече от 60 политически експерти и учени.

Дори ако инжектирането на милиарди серни частици в средната атмосфера, което е най-горещо обсъжданият План за така наречената модификация на слънчевата радиация (SRM), върне обратно критична част от слънчевите лъчи, както е предвидено, последствията могат да надвишават всички ползи, твърдят те в отворено писмо.

Разгръщането на слънчевото геоинженерство не може да се управлява глобално по справедлив, приобщаващ и ефективен начин“, се казва в писмото, подкрепено от коментар в списанието WIREs Climate Change .

Затова призоваваме за незабавни политически действия от страна на правителствата, ООН и други участници, за да се предотврати нормализирането на слънчевото геоинженерство като опция за климатичната политика“.

Неуспехът да се намалят емисиите на парникови газове, които според наложената теза на популярните изследователи предизвикват глобално затопляне, накара някои политици да прегърнат слънчевото геоинженерство, широко отхвърляно до неотдавна като по-скоро научна фантастика, отколкото като наука, за да спечелят време за намиране на по-трайно решение.

Отдавна било известно, че инжектирането на голямо количество отразяващи частици в горните слоеве на атмосферата може да охлади планетата. Идеята им е, че „природата“ понякога прави същото, например отломките от изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. понижили средната температура на повърхността на Земята за повече от година. Но в отвореното писмо се казва, че има няколко основателни причини да се отхвърли подобен драстичен подход.

Пряко може да се повлияе на дъжда

Изкуственото затъмняване на радиационната сила на Слънцето вероятно ще наруши мусонните дъждове в Южна Азия и Западна Африка и може да опустоши дъждовните култури, от които зависи изхранването на стотици милиони души, показват няколко проучвания.

Впръскването на стратосферен сулфат отслабва летните мусони в Африка и Азия и причинява изсушаване в Амазония“, заяви Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) в последната си научна оценка.

Други региони обаче биха могли да се възползват: проучване от миналата година заключи, че SRM може рязко да намали риска от суша в Южна Африка.

Днес студено, утре топло

Учените с основание се притесняват от така наречения терминационен шок, ако засяването на атмосферата със слънцеблокиращи частици внезапно спре.

Ако така наречената модификация на слънчевата радиация „би била прекратена по някаква причина, има голяма увереност, че повърхностните температури ще се повишат бързо“, каза Междуправителствената група по изменение на климата.

Като се има предвид колко лесно „цивилизовани държави“ си спират взаимно водата и си взривяват газопроводите, постоянното поддържане на някаква глобална технология ще изисква много голям растеж в морала и отговорността ни като човечество. В последните десетилетия такъв растеж не се наблюдава, а напротив, ценностите и основанията на разума се потъпкват ежедневно и то именно от „технологично развити“ и богати държави.

Затъмняването на Слънцето не променя нивото на парниковите газове

Да, реално погледнато, тази драстична технология не би направила нищо, за да спре твърдяното продължаващо натрупване на атмосферен въглерод диоксид (CO2), което според наложената теза за глобалното затопляне променяло химията на океана.

Отвореното писмо предупреждава, че повишаването на надеждите за бързо решение на климата „може да демотивира правителствата, бизнеса и обществата да направят всичко възможно, за да постигнат декарбонизация или въглеродна неутралност възможно най-скоро“.

И накрая, понастоящем няма глобална система за управление за наблюдение или прилагане на схеми за слънчево геоинженерство, които биха могли да бъдат задействани днес от една страна или дори от милиардер с ракети.

Отвореното писмо призовава за „международно споразумение за неизползване“, което би блокирало националното финансиране и лошите експерименти на открито, като отказва да предоставя патентни права на технологии за модификация на слънчевата радиация.

Такова споразумение „няма да забрани изследванията на атмосферата или климата като такива“, се казва в писмото.

Още странни идеи

Други форми на модификация на слънчевата радиация включват изсветляване на морските облаци чрез засяване със солни частици от океана и поставяне на гигантски огледала в космоса, за да отразяват далечната слънчева светлина, свързана със Земята.

Споменават се техники като избелване на покриви и пътни настилки и изсветляване на цвета на листата на културите чрез генетична модификация. Последната техника предизвиква особени притеснения. 

Както показа необмислената и дори насилствена употреба на генетични препарати, наричани „ваксини“, поведението на клетките въобще не отговаряше на „предполагаемото им поведение според учените“. Същото важи и за растенията, генетично лишени от зелено покритие с презумпцията, че наситеното зелено покритие вероятно е възникнало /само!/ като еволюционен механизъм за оцеляване, който, видите ли, не е необходим на подредените от човека земеделски култури.

Въпреки смелите си надежди и опитите със соеви култури, все пак авторите на публикацията в Wiley Online Library изтъкват, че „Причината, поради която растенията съдържат толкова голямо количество хлорофил в листата си, все още остава неясна“.

До момента „опитът“ на човечеството да размахва генетичната ножица ни е показал основно, че не познаваме докрай нито взаимовръзките, нито предназначението на доста от системите в живите организми, включително и в човешкия. Дори относно растенията теорията за „дива конкуренция“ е отречена отдавна, като вместо нея се изследва система за взаимосвързаност и реална подкрепа на различни растителни видове в екосистемата.

Отвъд лошия сценарий

Известно е, че с неумението да определи истинската си цел, човечеството се движи в технологичен прогрес, който обаче е наситен с много залитания в посока на алчност, страсти, повърхностно отношение към нещата. Горделиво е да твърдиш, че можеш да контролираш земната атмосфера и проникването на слънчева светлина, независимо какви технологични постижения си мислиш, че си достигнал. 

Слънцето още от зората на човечеството е най-устойчивият източник на енергия и „благодетел“ на човечеството. Дори разглеждайки го само от гледна точка на битовизма – най-малкото чрез слънцето получаваме реколта и отглеждаме храната, чрез която живеем.

Но Слънцето има и друго значение – древните са възприемали Слънцето като икона (преобраз) на Твореца. Този, Който е сътворил всичко видимо и невидимо – Даващият (Ну-тай) всяко благо. Този, Който „… дава Слънцето да изгрява над добри и над зли…“

Именно затова затъмняването на Слънцето е белег и за друг замисъл зад действията на глобалистите, дори те да не ги осъзнават пряко (съмнявам се за това). Затъмняването на Слънцето е белег за надигане против Твореца, против Реда, който Той е положил в естествената природа, света и естествения човек. В определен контекст това е знак, че опитът е да се подмени хилядолетната дефиниция, що е човекът и човешката природа. 

Сред подписалите отвореното писмо са:

Франк Бирман, професор по глобално управление на устойчивостта в университета в Утрехт;

Арти Гупта, професор по глобално управление на околната среда в университета Вагенинген в Холандия;

Професор Мелиса Лийч, директор на Института за изследвания на развитието в Съсекс, Англия;

Дирк Меснер, президент на Германската агенция по околна среда.

Последно качени