Университетът в нидерландския град Грьонинген забрани планираната за март постановка на „В очакване на Годо“. Причината: в спектакъла има само мъжки роли.
Несъвместим с „политиката на включването“, възприета от университета
Студентският англоезичен театър още от ноември се подготвя за представлението на пиесата на ирландския драматург Самюъл Бекет, носител на Нобелова награда, майстор на „театъра на абсурда“. Но когато обявяват кастинг само за мъже, тъй като пиесата включва само 5 мъжки роли, университетът реагира: „Не можем да допуснем изключването от участие на големи групи хора. Днес времената са други и идеята, че само мъже са подходящи за тази постановка, е остаряла и дискриминационна“. Както казва в. „The Northern Times”, университетът се стреми да превърне културния център на северна Нидерландия в европейска „столица на включването“.
„Сякаш се намирам в театър на абсурда“ –
споделя режисьорът Ойсин Мойн и добавя, че екипът му е много разнообразен и не включва само актьорите. На практика тази забрана касае повече жените, защото по-голямата част от екипа му са жени. Режисьорът обаче обяснява, че не може да допусне жени актьори, дори да му се иска. Причината е една малка подробност.
Самият автор забранява мъжките роли да се играят от жени
Малко преди смъртта си през 1989 г. Бекет подписва документ, който забранява при поставянето на пиесата да се използват специални ефекти, а също и задължава мъжките роли да се изпълняват само от мъже. Всеки, който наруши тези изисквания, може да бъде осъден от фондацията, наследник на авторските права. Сякаш гениалният драматург е предчувствал, какви времена ще настанат. През 2019 г. колеж в Охайо отказва постановка на пиесата, изпълнена само от жени заради опасност от съдебно преследване.
Жалко, че други автори не са се сетили да направят това. Например през март се очаква да излезе нова английска филмова версия „с расово разнообразие“ на „Тримата мускетари“ с чернокож д‘Артанян. По-късно през тази година се очаква и френска версия също с чернокож мускетар.
Както казва в. “L’opinion”: „Понякога реалността е много по-абсурдна от измислицата“.
Има ли политика в изкуството
Всъщност това не е нещо ново – може да си спомним как след Октомврийската революция в Русия, а също и у нас по време на т.нар. „социализъм“, властта поощрява такъв вид „изкуство“, което възпява достиженията на пролетарската власт и потиска тези творци, които не творят по правилата на „социалистическия реализъм“. Тук художествените критерии са на втори план.
Удивително е обаче как тази политика на „включването“ се превръща в политика на „изключването“ (т.нар. Cancel culture) – освен че се забраняват културни продукти, които не отговарят на определени условия, всъщност на преден план излизат и стават решаващи качества, които нямат нищо общо с естетиката и творчеството. Богари Медия вече писа за малцинствените квоти, които са път да унищожат експертността и да насърчат посредствеността в много сфери – в изкуството, в медиите, в бизнеса и т.н.
А междувременно Грьонинген ще продължи да очаква своя Годо…
