На срещата на Световния икономически форум в Давос бе презентирана нова невротехнология за разчитане на състоянието на мозъка и дори на някои прости образи, които виждаме или за които мислим, която работи без нужда от имплантиране на чипове. Какво може да означава това за служителите в големи компании?
„Готови ли сте за прозрачност на мозъка?“
На неотдавнашна презентация на Световния икономически форум (WEF) на присъстващите беше казано, че опитите за декодиране на човешкия мозък вече са в ход. Пет години след като трансхуманистът Ювал Ноа Харари каза в Давос, че човешките същества могат да бъдат напълно хакнати, и че според определени „академични“ среди ние сме ходещи, дишащи, живи алгоритми, предсказанието на Харари изглежда бързо се превръща в реалност.
На годишната среща на WEF 2023 главният изпълнителен директор на The Atlantic Никълъс Томпсън председателства сесия, наречена „Готови ли сте за прозрачност на мозъка?“. Преподавателката в университета Дюк Нита Фарахани показа анимиран сценарий, в който мозъчните вълни на служителите бяха наблюдавани и декодирани до най-интимните им мисли. Освен използването на събраната информация за оценка на представянето на служителите, мозъчните вълни бяха декодирани, за да се прецени дали някои лица са участвали в престъпна дейност, или не.
Нита Фарахани обяви, че все пак новата технология трябва да се ползва внимателно, за да не се окаже повече вредна, отколкото полезна. Уви, отговорът по този въпрос е предрешен.
Колко ниско може да падне един работодател в стремежа си към печалба
Отговорът е – много ниско. При по-ниско платените работни места наблюдението вече е повсеместно: не само в Amazon, където измерванията секунда по секунда станаха печално известни, но и за касиерите на Kroger, шофьорите на UPS и милиони други. Според изследване на The New York Times осем от 10-те най-големи частни работодатели в САЩ проследяват показателите за производителността на отделните работници в реално време.
Новият „тренд“ вече атакува и престижните професии. Архитекти, академични администратори, лекари, работници в старчески домове и адвокати описаха нарастващо електронно наблюдение през всяка минута от работния им ден. Те повториха оплакванията, които служителите на много по-нископлатени позиции изразяват от години: че работата им е безмилостна, че нямат контрол над начина, по който я вършат, и в някои случаи дори нямат достатъчно време да използват тоалетната. В интервюта и в стотици писмени изявления до The Times белите якички описват проследяването като „деморализиращо“, „унизително“ и „токсично“.
Разкази от потърпевши
В UnitedHealth Group ниската активност на клавиатурата може да повлияе на компенсациите и бонусите. Служители, работещи с наркозависими са принудени да разкъсват работния си ден и вместо обсъждане на случаите и разговор с наркоманите и техните близки, се налага да „кликат“ безразборно по клавиатурите, за да докажат „дейност“.
Държавните служители също се проследяват: Метрополитен Ню Йорк „подкупва” своите инженери и служители с възможността да работят дистанционно един ден в седмицата, ако се съгласят на постоянно наблюдение на производителността.
Касиерите в хранителните магазини казват, че натискът за бързо сканиране на артикулите влошава обслужването на клиентите, което прави по-трудно да бъдат търпеливи с възрастните купувачи, които се движат бавно.
Преподобната Марго Ричардсън от Минеаполис стана капелан в хоспис, за да помага на пациентите да се борят с дълбоки въпроси и търсения. „Това е голямото изпитание за всички: Как ще посрещна собствената си смърт?“. Но преди две години нейният работодател започва да изисква от свещениците да трупат „точки за производителност“. Посещение при умиращия: само една точка. Участие в погребение: една и три четвърти точки. Телефонно обаждане до скърбящи роднини: една четвърт точка.
Невъзможната свръхконцентрация
Работните дни за много служители стават по-дълги, отчасти защото офлайн работата не се зачита, но и защото е почти невъзможно да се работи онлайн с непоколебима концентрация. Отделянето на време за обмисляне или закачки с колеги се оказва необходимо както за вършенето на работата, така и за прекарването на деня, дори ако тези моменти остават неплатени. „Трябва да сте пред компютъра си, в работен режим, 55 или 60 часа, само за да бъдат отчетени и платени 40 часа“, казва потърпевша служителка.
Други служители са принуждавани на всеки 10 минути да пращат снимки в работното им ежедневие. Тъй като те отказват да дадат снимки и от тоалетната, възнагражденията им силно спадат.
Както е видно, предпоставките за замяна на служителите с Изкуствен интелект растат, откакто на работодателите се внушава, че човекът е „човекоединица“, доста несъвършена при това. Както „Богари медия“ вече писа, има прецедент, в който ИИ дава съвети на депресирани пациенти. Колко му е да бъде заместен и свещеникът за умиращите?
Войната ще отбележи нова ера
В същия ден, в който Фарахани изнася презентацията си, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също е в Давос. Може да напомним, че през 2021 г. НАТО председателства форум, изследващ „въоръжаването на мозъчните науки“ и експлоатирането на „уязвимостите на човешкия мозък“. През двете години след форума НАТО добави шесто ниво към петте си оперативни области (въздух, земя, море, космос и кибернетология): когнитивната област.
В одобрена от НАТО статия експерти от университета „Джонс Хопкинс“ и Имперския колеж в Лондон обсъждат многото начини, по които човешкият ум трябва да се счита за бойно поле. Когнитивната война, отбелязват те, включва много повече от промяна на това, което хората мислят. Това включва и промяна на поведението на хората. „Водена успешно – се казва в статията – когнитивната война „оформя и влияе върху индивидуалните и груповите вярвания и поведения, за да благоприятства тактическите или стратегическите цели на агресора“. Агресорите „биха могли евентуално да покорят едно общество, без да прибягват до откровена сила или принуда“.
