Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Мета и останалите от Биг Тек са се прицелили в децата ви

Механизмите на социалните мрежи са разработени по такъв начин, че да бъдат пристрастяващи, така че човек да прекарва дълго време в тях и с това големите технологични компании да трупат печалба. Дори основателите на Фейсбук (сега Мета) не крият, че са направили това съзнателно. Това твърди първият президент на Фейсбук Шон Паркър, който дори заявява: „Само Господ знае какво причинява това на мозъците на децата ни“.

Темата за децата в социалните мрежи е изключително важна. Не е тайна например, че сега Мета разработва приложение Инстаграм за деца (Instagram Kids), което е предназначено за деца под 13-годишна възраст. В момента пускането му е спряно, но остава въпросът защо големите технологични компании толкова държат да разширят обхвата на потребителите си точно сред децата?

Искат да „хакнат“ човешкия мозък

Виртуалната реалност, изграждана от тези компании, идва с цял комплект от вреди. От пропиляното време и пристрастеността до всички идеологии и моди, които напълно безпрепятствено са възприемани от младите и формират начина им на мислене и възприятието им за света – онлайн пространството може да бъде употребено, за да се възползват от децата ни по много начини.

Ясно е, че самите приложения „наблюдават“ поведението на човека, така че на тази база да създават модели и алгоритми. С други думи, правят профил на психиката, чувствата и мисленето на своите потребители. За да направят това възможно обаче, от големите технологични компании се стремят да отделят децата и младежите в отделна група ползватели, така че да бъдат по-лесни за проучване.

Разбира се, оправданието може да бъде, че по този начин компаниите ще могат да предоставят „по-добри услуги“ и да „отговарят на индивидуалните нужди на отделната личност“. Не можем да не си припомним обаче изказванията на Ювал Харари например, който в единство с идеите в Световния икономически форум твърди, че „в днешно време данните са най-важният актив“, че „човекът ще може да бъде хакван“ и чрез това ще бъде разпределена властта в бъдещето. Очевидно е, че Биг Тек също се интересуват какво се случва в човешкия мозък, какво мислим и какво искаме – за да могат да ни казват какво да мислим и какво да искаме. 

Но очевидно децата под определена възраст все още не са проучени достатъчно „задълбочено“. Може би най-вече защото всеки родител би се грижил и борил за това детето му да е в безопасност и в благополучие.

Хитрият ход на технологичните компании

Именно по тази причина виждаме тенденцията (засега най-вече в САЩ) тези технологични гиганти да разработват софтуер за училищата. Това е умел (и подъл) тактически ход данните на децата да бъдат събирани в среда, на която родителите имат достатъчно доверие и в която не са помислили за защитата им. Със сигурност такива приложения, които понякога са и безплатни за училищата, не са предоставяни безвъзмездно, а на голяма цена.

Компании влагат изключително много средства за това, раздават грантове, разширяват партньорствата си, така че да имат достъп до повече места. Но това не е ново явление. От една страна, чрез тези платформи се прави анализ на силните и слабите страни на учениците, кога се разсейват, как приемат предизвикателства и т.н., така че да се търси ефектът на „персонализирано учене“. От друга страна, много внимание се обръща и на т.нар. социално-емоционално обучение – практика, при която в училищната програма се включват умения, съсредоточени върху развитието на идентичността, справянето с емоциите, създаването на лични и общи цели, създаването и поддържането на връзки между хората, взимането на решения, за която освен всичко останало има съмнения, че ще прокарва и неомарксистки идеи

Основен проблем е, че въпреки съществуването на закони за поверителността на данните на деца, според които се изисква и родителско съгласие, в тях има множество вратички. Една от тях е именно, че след договореностите с училищата технологичните гиганти могат да запазват правото си да използват персонализираната информация, без да са в нарушение. 

Можем да изброим много платформи, най-вече стартирани в Силициевата долина, които събират бази данни по различни пътища – от официални анкети и проучвания на мненията на учениците до анализ на кликванията с мишката, проследяване на движенията на окото и изражението на лицето.

Приложението Along

Ще се спрем обаче върху Инициативата Чан-Зукърбърг (Chan Zuckerberg Initiative или CZI), основана от изпълнителния директор на Фейсбук и съпругата му Присила Чан, в която те си сътрудничат с Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс – все обичайните заподозрени. Целта е да „решават някои от най-трудните предизвикателства“ като болести, образование, местни общности, наука, право, като „съчетават технологии, грантове и въздействащо финансиране (impact financing), за да забързат прогреса към равноправно бъдеще“. 

Една от посоките, в които ежегодно влагат стотици милиони, е създаването на „персонализирано обучение за деца“, което да обхваща всички аспекти от личността им. В рамките на въпросния проект, заедно с неправителствената организация Gradient Learning, Присила Чан стартира приложението Along („Заедно“), което да „помага“ на учителите за социално-емоционалното обучение в условията на пандемия, понеже „успеваемостта на учениците зависи от формирането на силни връзки между учителя и ученика“. 

Принципът на работа е следният: софтуерът задава подкани с въпроси, свързани с личните преживявания на децата, като например „Ситуация, в която бях уплашен“, „Какво ценя наистина“ и др., на които учениците да отговарят с видео, текстово или аудио съобщение “във време и пространство, в които се чувстват в безопасност“. Учителите също могат да записват своите изповеди и въпроси, които да изпращат на конкретни ученици, които са избрали. Целта е чрез такива изключително съкровени разговори в личното си пространство, каквото е домът, децата, а и учителите, да формират стабилни и близки взаимоотношения. И действително, такива разговори са твърде лични, че записите и съобщенията да бъдат събирани в бази данни, с които Мета свободно да разполага. Вярвам, че предвид всичко изложено до този момент читателят разбира какви са опасностите от такава откритост на мислите и чувствата на децата на територия, която всъщност е чужда

Какво можем да направим

За да не бъда обвинена в лицемерие, призивът не е да се излезем от интернет и социалните мрежи. Ясно е, че те вече са неотделима част от живота ни. Но нека те да бъдат продукт, вместо ние да ставаме такъв.

Откакто свят светува, отглеждаме и възпитаваме децата си лично, а най-големите умове и благодеятели в историята на човечеството не са били формирани от софтуери. Нека не се заблуждаваме, че в съвременната епоха условията са станали такива, че без приложения хората просто не можем да развием потенциала си. Освен това толкова дълбока ли стана пропастта в семействата и училищата, че имаме нужда от софтуер за посредник

Бъдете близо до децата си и търсете потенциалите им, помагайте им да разгръщат личността си, за да не оставите на недоброжелатели да им казват кои са и как трябва да живеят.

Последно качени

Свързани постове