Научните списания и правителствените агенции променят насоките за публикуване и коригират политиките за финансиране на научните изследвания, за да благоприятстват „прогресивните“ възгледи. Здравните изследователи в Канада и на други места са изправени пред все по-голям натиск да бъдат политически коректни. Подобни мерки са неуместни, защото нарушават академичната свобода и са фундаментално ненаучни.
Уокизмът проби в списание „Nature“
Научното списание „Нейчър“ („Nature“) обяви промени в етичните си насоки, които позволяват цензура на изследвания, считани за политически некоректни.
Изследователите, които искат да публикуват в топ списанието, ще трябва „внимателно да обмислят“ въздействието на работата си върху различни групи хора. Авторите трябва да използват „приобщаващ, уважителен, нестигматизиращ език“ в работата си. Препоръчва се да следват ръководството за език без пристрастия на Американската психологическа асоциация (която обяви, че „традиционната мъжественост“ е вредна за мъжете още през 2019 г.).
Парите идват по линия на уокизма
Стандартите за публикуване не са единственият източник на политически натиск, пред който са изправени изследователите. Канадските агенции за финансиране, на които разчитат учените-изследователи, също правят подобни промени.
В своя 10-годишен план, иницииран през 2021 г., Канадските институти за здравни изследвания (CIHR) – федерална агенция, която финансира по-голямата част от здравните изследвания в страната с около 1 милиард долара годишно – пое редица „прогресивни“ ангажименти.
Сред спецификите е план за предефиниране на „върховите научни постижения“, за да се включат разнообразието, справедливостта и приобщаването (DEI) – типичната фраза за прилагане на критичната расова теория на практика. За да влоши нещата, агенцията планира да използва DEI за вземане на решения за финансиране. Също така (по идеологически модел, до болка познат в соц-страните!) беше предложено активизмът (чрез пропагандиране идеите на DEI) да бъде включен в списъка с критерии за оценка на „изследователските постижения“ на учения.
Всичко това много прилича на промяната на „Нейчър“ към значението на думата „етика“ – днес концепцията е разширена, за да предотврати изследвания, които могат да наранят „чувствата“ на някого.
Нека обаче напомним, че нашите чувства не са равнозначни на истина! И ако някое лекарство е горчиво и не ни носи добри чувства, нямаме право да забраним на науката да го открие и предложи на болните.
