Дигитализацията – преминаването на все повече страни от живота ни от физическото измерение към информационното – е отдавна обявена цел на технологичния 21 век. В ЕС, Европейската комисия е създала специален индекс за измерване на прогреса на дигитализиране (Digital Economy and Society Index-DESI) и наблюдава този процес от 2014 г.
На дигитализацията в медицинския сектор особено се наблегна след началото на ковид кризата. В ЕС се създаде програмата EU4Health, която планира да осигури 5,1 милиарда евро за тази дигитализация с цел „осигуряване на готовност за справяне с бъдещи трансгранични заплахи за здравето.“
Новата френска медицинска платформа
От януари 2022 г. във Франция стартира официално нова дигитална медицинска платформа „Mon Espace Santé“. В нея французите ще могат да съхраняват своите медицински документи, да взаимодействат със здравни специалисти, да управляват лечението си.
Във Франция вече има опит за споделено медицинско досие – Dossier Médical Partagé (DMP) – което беше въведено през 2004 г., но можеше да се ползва само от здравни специалисти (ползвали са го около 15% от тях). Сега се пристъпва към нещо много по-мащабно.
За разлика от DMP, което изисква доброволни действия от застрахованите, при „Моето здравно пространство“ всички французи ще имат автоматично създаден акаунт и ако не го откажат изрично, ще се смята, че са дали съгласие. До 28 март около 65 милиона французи – включително непълнолетни – ще получат имейл или писмо с покана да активират „Моето здравно пространство“. Ако не отговорят в рамките на един месец, че не желаят да имат профил там, профилът им ще бъде автоматично създаден. По всяко време потребителят може да промени решението си. Отказ или затваряне са възможни чрез имейл или по телефона.
Всеки е поканен да попълни своя профил с медицинската си история и данни от типа на тегло, височина, алергии, лечения, фамилна анамнеза, навици на живот. Застрахованият има достъп и до първите две от четирите функции: своето медицинско досие и системата за размяна на съобщения със здравните специалисти.
Два милиарда евро са отделени за актуализиране и оперативна съвместимост на софтуера на лекарите и здравните заведения. По този начин рецептите, докладите за хоспитализация, радиологията, резултатите от биологични изследвания и други ще бъдат автоматично изпращани и записвани в платформата.
Здравните специалисти ще имат достъп до акаунта на потребителя, но все пак потребителят запазва контрол – получава известие веднага щом някой отвори негов файл и може да блокира достъпа до него. По подразбиране, лекарите, които реагират при спешни случаи, ще имат достъп до информацията на пациента.
Постепенно към „Моето здравно пространство“ ще бъдат добавени каталог от услуги (календар за записване на час при лекар, предварителен прием в здравни заведения, медицинско проследяване) и органайзер със записаните часове, дати за напомняне за ваксинации, сигнали за скрининг според възрастта на осигуреното лице и други.
Събраната накуп информация е удобство и за крадците
На пръв поглед звучи чудесно цялата тази информация да бъде събрана на едно място, организирана и достъпна за пациента и лекаря. Но както винаги, подобни инициативи поставят най-важният въпрос – за риска за безопасността на данните. Дизайнерите на „Mon Espace Santé“ подчертават, че платформата отговаря на изискванията на Националната комисия по изчислителна техника и свободи (Cnil), Общия регламент за защита на данните (RGPD), че ще бъде управлявана от две френски компании, Atos и Santeos, и че данните се хостват във Франция на специални сървъри.
„Платформата ще бъде много по-сигурна от сегашната система, в която данните се съхраняват от лекари, в лаборатории и в болници с различен софтуер и сървъри и доста неравномерни нива на сигурност“, коментира Венсан Трели, президент на Асоциацията за сигурност на здравните информационни системи. Всеки обаче може сам да прецени дали е по-лесно да се „хакне“ едно място, на което е събрана цялата информация, пък било то и с висока защита, или да се крадат поотделно данни от разнородни източници.
Увеличена дигитализация означава и увеличена киберпрестъпност
Интересното е, че стартирането на новата платформа всъщност идва след увеличението на кражбите на медицински данни във Франция през изминалата година.
На 15 септември 2021 г. L’Assistance Publique-Hôpitaux de Paris (AP-HP) обяви, че 1,4 милиона пациенти са били жертви на кражба на данни от пролетта на 2021 г., а на 21 септември цифровият здравен пропуск на президента Еманюел Макрон изтече онлайн.
Макар данните на отделен човек да не са особено ценни, обобщените данни от хиляди или дори милиони хора са силно търсени от киберпрестъпниците. Те ги продават в тъмната мрежа или ги използват за получаване на откуп.
В началото на здравната криза през февруари и март 2020 г. кибератаките срещу болници във Франция нараснаха, тъй като киберпрестъпниците осъзнаха, че болниците са под засилен натиск, което ги прави по-уязвими. През 2020 г. са извършени 192 кибератаки срещу болници във Франция, в сравнение с 54 през 2019.
Масиви от здравни данни са търсени не само на черния пазар. Лабораториите често използват „брокери на данни“, за да получат анонимни данни от здравните органи. Такъв е случаят и с технологичните гиганти като Amazon, Facebook, Apple и Google, които използват медицински данни за изследователски цели. Те предлагат техническата си експертиза на университети или изследователски центрове, които търсят алгоритми за сортиране на данните.
Цената на удобството
При пилотната фаза на проекта едва 0,7% от поканените хора (20 000 от 3,3 милиона) се противопоставят на създаването на техен профил. Но от началото на януари 2022 г., когато започнаха публикации и популяризации на новата платформа, социалните мрежи показват доста реакции на отпор, предупреждаващи за „края на лекарската тайна“, „следенето на населението“ или „първата стъпка към социалния кредит“.
Подобни реакции са оправдани, защото се навлиза в полето не просто на лични, но вече и на интимни данни. Колкото и да се говори за защита на информацията, хакери и пробиви винаги е имало, което по презумпция означава, че веднъж споделени в интернет пространството, подробности за тялото и здравното ви състояние вече могат да бъдат видени неизвестно от кого. Ковид кризата пък показа нагледно как правителствата могат да ползват личните ви данни за проследяване и санкции, използвайки като аргумент „извънредната ситуация“.
Засега в Европа създаването на дигитално медицинско досие е все още доброволно. Видно е обаче, че за по-голямото удобство трябва да се плати с повече уязвимост и зависимост. Човек трябва добре да претегли на везните, кое е по-важно за него – за да не се окаже накрая, че е заменил кон за кокошка.