На 15-ти февруари Комисията внесе, а тази сряда (10.05.2023) Европейският парламент одобри предложението да се ратифицира Истанбулската конвенция на ниво Европейски съюз въпреки несъгласието на шест от държавите членки на съюза.
Европа разделена заради конвенцията
Както вече писахме в Богари Медия, Истанбулската конвенция не бе ратифицирана от шест държави членки на ЕС – България, Чехия, Унгария, Словакия, Литва и Латвия. Докато Полша търси да се оттегли от нея. В редица държави опитът за приемането на конвенцията получи широк обществен отзвук.
В Литва и Латвия например имаше обществено несъгласие, което отложи процеса на приемането й.
Текстовете на конвенцията носят подводни камъни, които се прокарват чрез нея и в легални дефиниции, а чрез евентуално ратифициране стават и правнообвързващи.
Припомняме, че през 2019 г. парламентът на Словакия заяви официална позиция, че не приема ЕС да ратифицира конвенцията без единодушно съгласие на държавите членки в Съвета. Тогавашният премиер Роберт Фицо коментира, че според него конвенцията противоречи на конституционната дефиниция за брак като такъв между мъж и жена.
Припомняме също, че през 2018 г. българският Конституционен съд обяви конвенцията за противоконституционна заради тълкуванието на понятието пол. След това решение имаше опит за прокарване на подобни дефиниции чрез предложението за новия закон за защита от домашно насилие, което освен всичко съдържаше и правни абсурди и очевидни нелепости.
Обратът и постъпките към приемане на ниво ЕС
През 2021 г. Съдът на ЕС излезе със становище по запитване на Европейския парламент, с което постанови, че Съюзът може да ратифицира конвенцията с обикновено мнозинство на Съвета на Европейския съюз, а не с единодушие.
Това доведе до предложението от февруари тази година на Комисията, според което Европейският парламент да даде съгласие за ратификацията на конвенцията от Съвета, както е по процедура.
Следващата стъпка е да се гласува на ниво Съвет, където може да бъде ратифицирана с квалифицирано мнозинство. По този начин конвенцията е правно обвързваща и за държавите членки, които не са я ратифицирали.
Какво значи това за България, а и несъгласните?
В повечето прессъобщения за решението на Европарламента да подкрепи ратификацията на Истанбулската конвенция на ниво ЕС, се споменаваше, че това решение не задължава несъгласните държави членки да ратифицират конвенцията.
Ако погледнем детайлите – да, вярно е, решението на Европарламента не задължава, но ако се завърши ратификацията от Съвета с квалифицирано мнозинство, тогава конвенцията ще е правнообвързваща и за тези държави членки на Съюза, които са отказали да я ратифицират в националните си парламенти (те са 6 на брой, а за блокиране на гласуването са необходими 9). Тоест те ще бъдат задължени да я спазват и прилагат.
„Сега жените също могат да се обърнат към Европейския съд. Така че това наистина е основа за всички жени в Европа и задължение към онези държави членки, които не са ратифицирали досега Истанбулската конвенция“, каза Евелин Регнер, евродепутат от Австрия от групата на социалистите и демократите.
Белгийският евродепутат Саския Брикмонт (Зелените) се съгласи, като обясни, че „(Европейската) комисия ще може да започне процедури за нарушение, ако не зачитат правата на жените, както и достъпа до правосъдие за жертвите и достъпа до различните услуги по интегриран начин.“
Юридически това създава доста проблеми, тъй като един международен договор е част от националното право само ако е ратифициран от националния парламент, както е предвидено в Конституцията. В случая обаче се прилагат договорите на ЕС, тъй като чрез тях Съюзът има компетентност да подписва международни договори от името на целия блок и на практика с решението на Съда на ЕС от 2021 г. се оказва, че националните парламенти нямат думата. Именно поради това се създава прецедентна ситуация.
Някои основателно ще повдигнат въпроса: нали българският Конституционен съд се е произнесъл, че конвенцията е противоконституционна?
Това повдига и темата за дългогодишния юридически спор: кое право има примат – националните конституции или правото на ЕС? Развитието на правото на ЕС може ли да противоречи на националните конституции?
Може ли да се приложи тук принципът за конституционната идентичност, заложен в договорите на ЕС? Съгласно заложения в договорите на ЕС принцип, ако има противоречие на съюзното право с конституционната идентичност на държава членка, Съдът на ЕС следва да е сезиран от национален съд и само Съдът на Европейския съюз установява дали има противоречие между съюзната правна норма и националната конституционна идентичност, съответно да позволи съюзната правна норма да не се приложи.
Всъщност приемането на Истанбулската конвенция на ниво ЕС ще стане политически и юридически инструмент за натиск върху държавите, които не са я ратифицирали, както и повод за реформиране на Европейския съюз в посока федерализация, отмяна на принципа за единодушие и намаляването на ролята на националните държави, а кой знае – може би и отмяна на принципа на конституционната идентичност.
Какви са предстоящите решения пред България
Ако Съветът ратифицира с квалифицирано мнозинство конвенцията, България ще бъде под огромен политически натиск.
От една страна, положението на България ще наподоби това на Полша, свързано със задочния спор на последната с Европейската комисия относно върховенството на закона и по-точно – дали има примат на правото на ЕС при решение за противоконституционност на националния Конституционен съд. По този казус Комисията е дала на съд Полша пред Съда на Европейския съюз, който ще се произнесе по въпроса. Дали Полша ще се съобрази с решението на Съда на ЕС или конфликтът ще се задълбочи, не е ясно. Тоест България може да се противопостави и да търси да защити решението на нашия Конституционен съд и примата на Конституцията ни, подобно на Полша.
От друга страна обаче въпросът е и политически. Дали това няма да бъде един вид разменна монета за българските политици, които в крайна сметка ще го осребрят и ще изменят Конституцията в тази й част чрез конституционно мнозинство?