Социалните мрежи в Европейския съюз ще бъдат подложени на по-строга цензура по силата на новата регулация – Акт за цифровите пазари и Акт за цифровите услуги (DMA & DSA – Digital Markets Act & Digital Services Act). Както вече видяхме във връзка с други световни събития, тук също се действа под претекста, че има необходимост от спешни мерки, а за това се намират и съответните поводи. Областта, за която се въвеждат новите правила, е изключително важна, тъй като онлайн мрежите дават огромна власт и за нея има значителни апетити.
Поводът е войната в ивицата Газа
Актът за цифровите услуги (DSA) влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще стане пряко приложим в целия ЕС до 17 февруари 2024 г. Много големи платформи и големи онлайн търсачки обаче ще трябва да изпълнят задълженията си по Закона за цифровите услуги по-рано, максимум четири месеца след като Европейската комисия ги определи. Комисията определи първия набор от много големи платформи на 25 април 2023 г., сред тях са търсачките Google, Bing, Meta, Twitter и много други.
Масовите протести в Европа срещу убийството на палестински жени и деца и бомбардирането на болница в Газа дадоха повод на Европейската комисия да призове за онлайн цензура четири месеца преди влизането в сила на Регламента за цифровите услуги. Европейските държави бяха призовани спешно да назначат координатори на националните цифрови услуги, които да изпращат информация за т.нар. незаконно съдържание в социалните мрежи към неформалната мрежа на Европейската комисия, за да се блокира неговото разпространение.
Европейската комисия призова за забрана на разпространението на незаконно съдържание в социалните мрежи, което създава очевиден риск от заплахи към определени групи от населението и дестабилизация на политическите и социалните структури в ЕС или части от него, включително такова съдържание, което рискува да доведе до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза. “Платформите и търсачките трябва да предприемат мерки за справяне с рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание онлайн, и с отрицателните последици за свободата на изразяване на мнение и свободата на информация” е само една от подточките, които включва Регламентът.
Въпреки че онлайн платформите играят важна роля за разпространението на информация в целия Съюз, Комисията насърчава държавите членки, докато структурата на управление, предвидена в Регламента за цифровите услуги, започне да функционира пълноценно, предварително да определят независим орган, който да бъде част от неформална мрежа от бъдещи координатори на цифрови услуги. Досега по-малко от 10% от държавите членки са назначили официално своя координатор на цифровите услуги, предупреди Европейската комисия.
Какво ще трият платформите без предупреждение
В началото на 2022 г. Европейският парламент гласува изменения, свързани с така наречения „Акт за цифровите услуги“ (DSA), законодателство за регулиране на онлайн съдържанието. По този начин евродепутатите добавиха цял набор от допълнителни ограничения към тези, които вече са включени от Европейската комисия в нейното предложение.
Измененията забраняват на онлайн платформите да използват чувствителни данни (включително политически възгледи, биометрична и генетична информация и информация за сексуалните предпочитания), когато решават кои реклами да покажат на някого. Също така посивяването или скриването на бутоните „Не съм съгласен“ ще бъде незаконно, докато сайтовете със съдържание за възрастни ще трябва да регистрират самоличността на потребителите, които качват материали.
Тези и други изменения безспорно са необходими и важни за предпазване на потребителите, особено младите от вредно съдържание, а също и за поставяне под отговорност на структури, злоупотребяващи в Интернет.
Румънският евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) Еуджен Томак посочва, че DSA има за цел да се справи с така наречената „дезинформация“, като заяви: „платформите трябва да станат по-отговорни и по-добре подготвени в подкрепа на демокрацията, справяне с опасенията за незаконно съдържание, противодействие на дезинформацията“.
С DSA държавите от ЕС ще се намесват повече, когато става въпрос за това кое съдържание трябва да бъде изтрито.
В своите въпроси относно първоначалното си предложение Европейската комисия припомня, че DSA включва:
- мерки за борба с незаконното съдържание онлайн, включително стоки и услуги, като например механизъм за потребителите да сигнализират за такова съдържание и за платформите да си сътрудничат с „доверени податели на сигнали“;
- задължения за много големите онлайн платформи да предотвратяват злоупотреби със своите системи чрез предприемане на действия, основани на риска, включително надзор чрез независими одити на техните мерки за управление на риска;
- надзорна структура за справяне със сложността на онлайн пространството: държавите членки ще имат първостепенна роля, подкрепена от нов Европейски съвет за цифрови услуги;
- за много големи онлайн платформи засилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията.
Новите правила ще хармонизират задълженията за надлежна проверка за платформите и хостинг услугите, както и условията за освобождаване от отговорност за онлайн посредниците. Той няма да засегне националните закони или законите на ЕС, които уточняват какво е незаконно.
Посегателство върху свободата на словото
В отговор на доклада на Брюксел холандският евродепутат Роб Рос казва:
„Предложението на DSA допълнително увеличава натиска за модериране и премахване на „вредно съдържание“ от онлайн платформите. То осигурява малко или никаква подкрепа, за да гарантира правото на свобода на словото. /…/ Проблематичното е, че DSA изисква да бъдат въведени процедури за „доверени податели на сигнали“. Това се свежда до институционализиране на практиката на „проверка на фактите“, при която леви журналисти или неправителствени организации налагат това, което би било „вярно“ и „невярно“.”
Предложеното изменение, което предвиждаше изключение за медиите от тези „правила за борба с дезинформацията“, беше отхвърлено.
Според шведския евродепутат Джесика Стегруд новото законодателство „оставя властта в ръцете на произволни технологични гиганти“, което кара „обикновените потребители да виждат коментарите си изтрити или акаунтите им блокирани, без никакво обяснение, за възгледи, които могат да противоречат на властимащите“. Според нея „това, което е законно да се изразява публично по улиците и по площадите, трябва да бъде законно и онлайн“.
Също така неправителствената организация “Юръпиън диджитал райтс” (European Digital Rights – EDRi) излезе с критичен коментар срещу този аспект на първоначалното предложение на Комисията, като заяви, че законодателството ще доведе до следното:
„След законодателните бедствия на Директивата за авторското право и Регламента за терористичното съдържание онлайн, сега Комисията изглежда е по-наясно с рисковете, свързани с регулирането на свободата на изразяване. По този начин предложението на DSA запазва действащото правило, според което компаниите, които хостват цифрово съдържание на други хора, не носят отговорност за това съдържание, освен ако всъщност не знаят, че е незаконно.
За съжаление обаче Комисията изглежда е създала широкообхватно изключение от това правило: Веднага щом някой в интернет маркира дадено съдържание като потенциално незаконно, отговорността се задейства и ще изисква от хостинг компанията „експедитивно“ да премахне или забрани достъпа до въпросното съдържание. Следователно премахването или деактивирането на съдържание, което е било маркирано, се превръща в най-разумното от търговска гледна точка действие за компаниите, за да се избегне рискът от правна отговорност, който идва с действителната оценка на законността.
Този твърд подход би създал система за приватизиран контрол на съдържанието с произволни правила извън съдебния и демократичния контрол. Ще работим в тясно сътрудничество с Европейския парламент и Съвета, за да включим гаранциите, необходими за по-добра защита на правата на човека. Предложението на DSA следва принципа „първо изтрий, после мисли“.
Кризисни протоколи
Холандският евродепутат Роб Рос отбелязва още:
„Друго бедствие е въвеждането на така наречените кризисни протоколи. Когато са налице „извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве“, на Комисията ще бъде разрешено да наложи разпространението на определена информация на видно място. По време на кризата с ковид видяхме как техниките на Големия брат (Big Brother) гарантират, че спорната, но вярна информация се премахва от интернет„.
Изследване на Руайри Харисън, юрист от Юридическия факултет на Утрехтския университет, изглежда потвърждава, че тези „кризисни протоколи“, залегнали в член 37 от предложението на Комисията, имат за цел да дадат възможност на Европейската комисия да повлияе на съдържанието на това, което се появява на онлайн платформите. Той пише: „Надяваме се, че този протокол също ще позволи на Комисията […] справяне с потенциалната свързана инфодемия.“
Евродепутатът Роб Рос коментира още:
„Наред с други, Европейските консерватори и реформатори, групата “Идентичност и демокрация” и комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, водени от Патрик Брейер, член на Пиратската партия, внесоха изменения за значително подобряване на текста. Основната поправка за защита на свободата на словото (537), която изискваше Big Tech (големите технологични компании) да измени условията на платформите на социалните медии, така че законното съдържание, което не противоречи на целта на услугата, вече да не може да бъде премахнато, беше отхвърлено с голямо мнозинство.
Други изменения, които биха увеличили ролята на съдилищата при премахването на съдържание или които биха свели до минимум правилата за малките онлайн бизнеси, също се провалиха.”
Той заключава: „В резултат на това DSA не е нищо повече от закон за цифрова цензура. След Big Tech сега Брюксел управлява разговора“.
