Масовата ваксинация срещу Ковид 19, избрана от световните правителства като основно средство за контрол на пандемията, изглежда подкрепена от експерти, учени, медии и политици. Техните редици сякаш са единни, но така се представят нещата най-вече в официалните медии. Тази година се появиха не един и двама учени, които изразиха опасенията си от последиците от масовата ваксинация и бяха заклеймени като антиваксъри и конспиратори. Нека все пак се запознаем с техните аргументи.
Кои учени се изказаха против масовата ваксинация
Един от тях е д-р Герт Ванден Боше, който е ветеринарен лекар и вирусолог, работил за няколко компании за ваксини (Глаксо Смит Клайн, Новартис, Солвей), а по-късно и за ГАВИ, както и за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс във връзка с разработването на ваксина срещу ебола.
През март 2021 г. д-р Боше написва отворено писмо до СЗО, в което предупреждава за опасностите от масова ваксинация по време на пандемия и предлага нови пътища за справяне с вируса.
Неговата теория е, че антителата, произведени от нашата собствена имунна система, могат да бъдат смятани за собствени антивирусни антибиотици, независимо дали са естествено произведени или придобити. Естествените антитела не са специфични за отделните вируси, докато придобитите са специално насочени към даден патоген.
Първоначално след раждането ни нашата имунна система, макар да е добре устроена, е „неопитна“. Тъй като тя няма т.нар. имунологична памет и не може да запомни патогените, с които се е срещала, ние трябва да я поддържаме добре „тренирана“, което се постига чрез редовно излагане на безброй агенти от заобикалящата ни среда, включително патогени.
С напредването на възрастта нашата имунна система натрупва все повече от тези т.нар. антиген-специфични антитела и Т-клетки и техният брой превишава първоначалните естествено съществуващи антитела.
Какво общо има с ковид ваксините
Настоящите Ковид-19 ваксини се стремят да произведат точно такива антиген-специфични антитела и затова загрижеността на някои специалисти относно опасността от масова ваксинация на пръв поглед изглежда странна.
Д-р Ванден Боше обяснява това с добре познатото на науката явление „имунно бягство“, особено често срещано при вируси, които лесно и бързо мутират (какъвто е коронавирусът). Когато тези вируси срещнат силна имунна защита, заплашваща вирусната репликация и предаване, те мутират, за да не могат да бъдат разпознати от имунната система, но това става само ако има достатъчно живи приемни клетки, където вирусът да се репликира.
Обикновено това не е притеснително, защото вероятността тези нови варианти бързо да намерят нов приемник не е много голяма. По време на пандемия обаче ситуацията е различна, защото в целия свят има безброй заразени хора, предаващи си вируса. Вече има много доклади, сочещи, че увеличението на спайк-специфичните антитела в заразените, но безсимптомни индивиди е доста ограничено и краткотрайно и тези антитела не са достигнали пълна зрялост.
Какви са опасностите
За жалост, дори краткотрайният скок на спайк-специфични антитела е достатъчен, за да заобиколи вродените антитела. Така с увеличаване на броя на заразените ще се увеличи и броят на хората с временен скок на спайк-специфичните антитела, а оттам ще се увеличи и броят на хората, които се заразяват поради временно отслабване на естествения им имунитет. „За разлика от придобития имунитет, вродените имунни отговори предпазват от широк спектър от патогени (така че не правете компромиси и не жертвайте вродената си имунна защита!)”.
Тъй като естествените антитела и вродените имунни клетки разпознават разнообразен спектър от чужди агенти (само някои от които имат патогенен потенциал), наистина е важно да ги държим достатъчно изложени на предизвикателствата на околната среда.
Като поддържаме вродената имунна система (която, за съжаление, няма памет) обучена, ние можем много по-лесно да устоим на микробите, които имат истински патогенен потенциал. Например, беше научно доказано, че излагането на други, доста по-безобидни вируси, причиняващи „обикновена настинка“, може да осигури краткотрайна защита срещу Ковид-19 и неговите по-заразни варианти.
Следователно потискането на вродения имунитет, особено в по-младите възрастови групи, може да стане много проблематично. Няма съмнение, че липсата на експозиция поради строгите мерки за ограничаване, приложени в началото на пандемията, не е била от полза за поддържането на вродената имунна система на хората добре обучена.
Появява се обаче и друг фактор, който рязко би могъл да увеличи смъртността при по-младите – масовата ваксинация на възрастните. Колкото повече възрастни са ваксинирани и защитени, толкова повече вирусът ще се насочи към по-младите.
Проблемът с по-заразни варианти на ковид
Друг проблем, предизвикан от масовата ваксинация, е, че поради мутациите хората все повече ще бъдат изложени на по-заразни варианти на спайк-протеина, който е доста различен от първоначално заложения във ваксините. Това предвиждане на д-р Боше се доказа от действителността през последните месеци, когато видяхме намаляване на действието на ваксината срещу новите, по-заразни варианти и необходимост от допълването ѝ с нови спайк-протеини и съответно поставяне на нови дози.
Боше също смята, че не е непознато мутациите на спайк-протеина да пресичат междувидовите бариери, т.е. улесненото от ваксините имунно бягство може да позволи на вируса да премине в други животински видове, особено при индустриалното животновъдство (например свинеферми и птицеферми). За тези животински видове вече знаем, че са били носители на няколко различни коронавируси.
Защо трябва да се страхуваме от антигенни варианти и засилена вирусна инфекциозност
Ваксините все още до голяма степен защитават ваксинираните от (тежко) заболяване и хоспитализация. По-високото ниво на антигенни вариации и свързаната с тях заразност обаче правят Ковид-19 ваксините по-малко ефективни при овладяване на инфекцията.
Това в момента води до увеличаване на заразяването при ваксинираните. От друга страна, повишената заразност представлява сериозна заплаха за неваксинираните, тъй като може да ерозира вродения им, неспецифичен за варианти имунитет при повторно излагане след първична безсимптомна инфекция.
Нито една от настоящите Ковид-19 ваксини не предизвиква стерилизиращ имунитет
Изкуствената (човешка) имунна намеса при пандемията би могла бързо и трайно да доведе до имунна защита на уязвимите индивиди само ако е предизвикан стерилизиращ имунитет. Ако това бъде постигнато в ранен стадий на инфекция, ще могат да бъдат предотвратени и предаването на вируса, и имунното бягство.
Следователно имунните интервенции, които генерират стерилизиращ имунитет, не са изложени на риск от оказване на имунен натиск върху вируса и размножаване на по-инфекциозни вирусни варианти, дори ако са разгърнати по време на пандемия от силно инфекциозни варианти. По-просто казано, ако имахме ваксини, които гарантират защита от заразяване, те биха спрели мутирането на вируса дори ако се прилагат по време на пандемия.
Какво решение предлага д-р Боше
За да се избегне всичко това, д-р Боше предлага разработване и прилагане на друг тип ваксини, базирани на т.нар. вродени имунни клетки. Те са лимфоцити от същата група като Т-клетките и Б-клетките. До момента предложенията му не са взети под внимание, а теориите му са критикувани, макар че от написването на писмото през март до момента е минало време и част от тях са се сбъднали. Остава да видим доколко е бил прав за останалите.
Какво трябва да знаем за ваксините срещу Ковид 19?
Повече за политическите и обществени процеси относно Ковид ваксините можете да проследите в предаването КОВИД-19 ВАКСИНИТЕ – ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И ИДЕОЛОГИЯ на Студио Градът.
