Законопроект, подготвен от депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), предвижда държавни органи да могат да налагат ограничаване на достъпа до интернет страници или интернет адреси.
Борба с „дезинформацията“
Водещата сила в управляващата „сглобка“ казва, че предложените от нея промени в Закона за електронните съобщения имат за цел борба с дезинформацията в онлайн пространството.
С измененията се въвеждат компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системни рискове.
Предлага се актовете за налагани ограничения да бъдат публикувани на интернет страницата на наказващия орган. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, наказващият орган подава искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници или адреси. Съдът трябва да се произнесе до 72 часа от постъпването на иска.
В мотивите към законопроекта се посочва, че с предложените промени се решават различни проблеми: координираното неавтентично поведение в социалните мрежи чрез групи от неавтентични потребителски профили – т.нар. тролски ферми; монетизиране на фалшиви новини от анонимни сайтове чрез показване на търговски съобщения (реклами); разпространението на заблуждаващи реклами на нелекарствени продукти (хранителни добавки) чрез нерегламентирано използване на имената и лицата на известни личности; пропуснати ползи от местните доставчици на медийни услуги поради некоректни практики на глобалните интернет платформи.
Тревожни тенденции
Законопроектът, който е публикуван за предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни, буди огромна тревога както от гледна точка на свободата на изразяване и медийната дейност, така и по отношение на възможностите на гражданите свободно да се осведомяват по всички засягащи ги и интересуващи ги въпроси, както и да използват разнообразни източници на информация, за да сравняват различните гледни точки, мнения и тълкувания на „фактите“.
Предлаганите от ПП-ДБ законодателни промени застрашават плурализма, който е централен елемент на демокрацията, а също така накърняват основни принципи на демократичното устройство и правовата държава – като свободата на словото, свободата на медиите и достъпа до алтернативни източници на информация, свободата на религията и публичното изразяване на религиозни възгледи, свободата на събранията и откритата обществена дискусия, научната свобода, равенството пред закона, поверителността и правото на личен живот. Всичко това трябва да се има предвид при предстоящите обществени обсъждания и заинтересованите страни да изразят своите становища.
Реакцията на журналистите
Журналистическата гилдия вече изрази своята категорична позиция против новия законопроект, определяйки го като „оруеловски“ и насочен срещу демокрацията.
„Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор“, посочи в публично разпространено изявление Съюзът на българските журналисти (СБЖ).
„С тази си инициатива ПП-ДБ прави и законодателна стъпка по траекторията, вече ясно очертана от многобройни изяви на представители на дадената политическа формация, пледирали нееднократно за ограничителни и наказателни мерки за онлайн публикации с дежурния и универсален мотив за „борба с дезинформацията” – без да съществува ясна формулировка какво точно представлява дезинформацията, впрочем“, заяви председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова.
Според журналистическата организация „въпросните изяви и досега са предизвиквали остро критични обществени реакции заради пристрастието към мятане на юзди връз свободата на словото. Но сега, когато се предлага това да се облече и в законодателна рамка, тази обсесия вече носи риск от институционализиран репресивен подход от страна на държавни органи.“
Особено безпокойство и недоумение сред журналистите буди „зашеметяващата“ по думите им инициатива за натоварване на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) със задачи да следи публикации в социалните мрежи. Законопроектът предлага много големи онлайн платформи с повече от 1 милион потребители в България да бъдат определени като стратегическа дейност по смисъла на Закона за ДАНС.
„Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из социалните мрежи. За откровена оруеловска държава ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ? Защо толкова държат да се излагат все повече и повече пред избирателите?“, заявява СБЖ.
Освен в Закона за електронните съобщения и Закона за ДАНС, подготвяното законодателство включва изменения и допълнения в още пет съществуващи закона, сред които Изборният кодекс. През декември 2023 г. правителството представи друг законопроект, внасящ промени в Закона за електронните съобщения, а сегашният проектозакон е допълнение към тогавашното предложение.
Според СБЖ „този изумителен законопроект на ПП-ДБ“ трябва да бъде подложен на „задълбочена и широка обществена дискусия“, в която да бъде чут гласът на журналистическата гилдия, на други професионални обединения, на юристи, медийни специалисти, правозащитници и на цялото общество.
Журналистическата организация изтъква, че е недопустимо държавни органи като Комисията за регулиране на съобщенията и министърът на електронното управление да получават ограничителни и дори наказателни правомощия по отношение на публикации и страници в интернет, „защото това не може да бъде оприличено на нищо друго, освен на създаване на „Министерство на истината” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.“
„Ако въобще може да се приеме за обоснована идеята за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е допустимо само с чисто информативна цел – то подобна мисия е редно да се възложи единствено на гарантирано независим обществен съвет извън всякакви държавни структури“, категоричен е СБЖ.
Според журналистическата организация този законопроект също така оставя едно “шизофренично” впечатление, тъй като е предложен по-малко от месец, след като е изтекъл срокът за общественото обсъждане на другия законопроект на Министерски съвет от декември, целящ да се постигне синхронизиране с европейското законодателство в тази област.
Журналистите са озадачени защо толкова скоро след това ПП-ДБ предлагат нов проект за ремонтиране на същото законодателство: дали са забравили през декември да включат своите предложения за борба с дезинформацията; или не са разбрали, че правителството, от което са част и в което играят ролята на водеща сила, внася такова проектозаконодателство; или са получили критики от някъде, че са пропуснали да направят съответните предложения; или правителството страда от лоша координация; или може би има други проблеми, които според СБЖ будят тревога.
„Обществото ни обаче вече е претоварено от експерименти върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор“, изтъква в заключение журналистическата организация.
Защо точно сега
Предвижда се предлаганите законодателни промени да влязат в сила от май месец, т.е. преди европейските избори, насрочени за юни. Явно управляващите искат да си подготвят стабилно работата и да действат на сигурно, без да оставят нещата на „случайността“ на свободното разпространение на информация в интернет, позволяващо на гражданите свободно да се осведомяват онлайн и да правят независим и информиран избор според своите лични убеждения и възгледи, а не според директивите на „правилната“ партия или партии.
В тази връзка прави впечатление липсата на ясно определение за това, що е „дезинформация“. Подобна дефиниция не се съдържа в предлаганото законодателство. Според вносителите, сред които депутатът от ПП-ДБ и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов, такова определение не е нужно. Това е много удобно, защото позволява на властимащите да окачествяват като „дезинформация“ всичко, което не им харесва или не им е изгодно – или по-точно да предприемат действия за блокиране на достъпа до сайтове и интернет адреси, без дори да е необходимо да доказват, че нещо е дезинформация, тъй като, както заявява Божанов, законопроектът е насочен срещу „механизми на разпространение на определени наративи“, а не се занимава с установяване на истинността или неверността на дадено съдържание.
Липсата на дефиниция за „дезинформация“ също така повдига въпроса срещу какво точно възнамеряват да се борят вносителите на законопроекта. След като няма ясно разбиране за това, що е „дезинформация“, значи те ще водят битка с нещо неизвестно, което не знаят какво е. Звучи доста налудничаво и абсурдно.
Но всъщност от това става ясно, че създателите на законопроекта очевидно въобще не се интересуват от дезинформацията – те не го и крият, като казват, че нито знаят какво е „дезинформация“, нито им е нужно да дефинират това понятие. В обществото се налага впечатлението, че истинстинската им цел изглежда е да наложат цензура и контрол в онлайн пространството и да ударят всички неудобни за тях медии, сайтове, блогове, независими журналисти, автори и разпространители на информационно съдържание в интернет, както и да не дават възможност на гражданите свободно да се информират от разнообразни и неконтролирани от управляващата върхушка източници, а да ги принудят да черпят само „правилна“ информация от одобрените от властта „официални“ канали.
Намеса в изборни кампании
Законопроектът също така има отношение към изборите и изборните кампании, тъй като предполага възможности за предприемане на мерки за борба с „дезинформационни“ дейности в интернет във връзка с евентуално оказване на влияние върху изборния процес. Политици, юристи и други експерти повдигат резонния въпрос как може да се гарантира, че министърът на електронното управление или друг орган, който е част от правителството или подчинен на него, ще действа безпристрастно и няма да злоупотребява с дадените му правомощия според предлаганото законодателство, предприемайки ограничителни мерки срещу политически противници и техните законни предизборни дейности под предлог, че са дезинформационни (или иначе казано – че не съответстват на възгледите и интересите на управляващите).
В тон с цензурата в ЕС
Законопроектът е в съзвучие с прокарваната от Европейската комисия политика за налагане на цензура в онлайн пространството под претекста на борба с „незаконното“ съдържание.
През ноември 2022 г. в Европейския съюз влезе в сила Актът за цифровите услуги. От края на август 2023 г. тези правила вече се прилагат за определени платформи с над 45 милиона ползватели в ЕС – т. нар. много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, а от 17 февруари 2024 г. вече се прилага за всички платформи.
Както Богари Медия писа, социалните мрежи в Европейския съюз ще бъдат подложени на по-строга цензура по силата на новата регулация, включена в Акта за цифровите пазари и Акта за цифровите услуги.
Европейската комисия призова за забрана на разпространението на незаконно съдържание в социалните мрежи, което създава очевиден риск от заплахи към определени групи от населението и дестабилизация на политическите и социалните структури в ЕС или части от него, включително такова съдържание, което рискува да доведе до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза.
Според Регламента за цифровите услуги „платформите и търсачките трябва да предприемат мерки за справяне с рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание онлайн, и с отрицателните последици за свободата на изразяване на мнение и свободата на информация“.
Държавите в ЕС бяха призовани спешно да назначат независими органи, които да бъдат координатори на националните цифрови услуги и да изпращат информация за т. нар. незаконно съдържание в социалните мрежи към неформалната мрежа на Европейската комисия, за да се блокира разпространението на такова съдържание.
Съгласно предложения от ПП-ДБ законопроект Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да бъде въпросният „независим“ орган, който да играе ролята на национален координатор на цифровите услуги. В законопроекта се настоява да бъдат разширени правомощията на КРС за събиране на информация.
Според журналисти с този законопроект на практика се предлага създаване на специализиран съд за медии.
