На 7 юли 2022 г. Висшият областен съд в Хамбург отмени погрешно решение на Гражданска камара 22 и даде право на защита на ищците. Facebook вече може да бъде наречен умишлен нарушител – мотивите се виждат в думите на потърпевшите относно практиката на изтриване и блокиране.
В този случай повод за масовото изтриване на постове на потребителите е бил цитат, приписван погрешно на Наполеон и оприличен като „реч на омразата“. Авторът му всъщност е Йохан Йозеф Гьорес, влиятелен католически политически публицист от първата половина на XIX в., когото фондация „Конрад Аденауер“ класифицира като идеологически предшественик на Християндемократическия съюз. Цитатът гласи:
„Никой друг народ на земята не е толкова глупав. Няма лъжа, която да бъде прекалено нескопосано измислена: германците ѝ вярват.“
Дали това наистина е реч на омразата? В цитата наистина се критикува поведението на германците като добронамерени, но твърде доверчиви хора, което способства за лесното им манипулиране в определена посока. Представени са като хора, които в името на някакъв изопачен дълг биха се „удушили“ взаимно и биха преследвали сънародниците си по-настървено, отколкото истинските си врагове.
Целенасочена политика на Facebook въпреки решения на върховната власт
Въпреки че делото било спечелено от Meinungsfreiheit im Netz (платформа, защитаваща свободата на словото в интернет) в Дрезден, се наложило да се отиде на втора инстанция.
В крайна сметка съдът в Хамбург констатира, че „Facebook не само се придържа към общите си условия за изтриване на публикации и блокиране на акаунти на потребители, които са неефективни според решенията на върховните съдилища, като очевидно ги оставя непроменени и до днес, но дори и към практиката си за налагане на санкции въз основа на тези незаконни условия.“
Поради това съзнателно биват изтривани и блокирани акаунти, въпреки че Facebook осъзнава, че според съдебната практика на върховния съд няма правно основание за това.
Не за първи, но пореден път
Това не е единственият случай, в който гигантската компания си позволява да определя кое е „реч на омразата“ и кое – не: нека не забравяме скорошния случай, за който Богари медия писа, свързан с временното позволяване на реч на омразата срещу Русия поради военните ѝ конфликти с Украйна.
„На 15-ия ден от войната в Украйна, при все по-ескалиращо напрежение, Meta обяви, че ще направи изключение в регламента от политиката си за подбуждане към насилие и реч на омразата, като няма да трие враждебни изказвания, отнасящи се за руската армия и руските лидери.“
Все повече ставаме свидетели как социалните мрежи се опитват под опорката, че пазят обществото от нетолерантни и враждебни изказвания, всъщност да цензурират на пръв поглед критични, но истинни изказвания, които биха спомогнали за реално отваряне на очите на уж „събудените“ потребители. Проблемът тук не е толкова в търсенето на толерантност и приемане на различните, а в желанието да се прикриват истинските цели зад актуалните събития, а в повечето случаи те въобще не са за доброто на обикновените хора.