Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Цифровите пари на централните банки (CBDC) – бъдещето на световната финансова система?

По време на олимпиадата в Китай през февруари тази година новината за тестването на дигиталния юан премина незабелязано за повечето хора. Китай е твърде далече, твърде различен, това нас едва ли ни касае. Всъщност новините за въвеждане на цифрова валута на централната банка (CBDC) се появиха няколко години преди това, а зачестиха след началото на ковид-кризата. Тогава обаче всичко изглеждаше не само далечно, но и когато чуеха за пълен контрол на държавата над парите им, мнозина го причисляваха към конспиративните теории. Нека видим къде сме сега, година-две след това.

105 държави, представляващи над 95 процента от световния БВП, проучват Central bank digital currency

За сравнение – през май 2020 г. само 35 държави обмисляха цифровата валута (CBDC). 50 държави са в напреднала фаза на проучване (разработване, пилотна фаза или стартиране). 10 държави са пуснали изцяло дигитална валута, като пилотната програма на Китай ще се разшири през 2023 г. 19 от страните от Г-20 проучват CBDC, като 16 вече са в процес на разработка или пилотен етап. Това включва Южна Корея, Япония, Индия и Русия.  

В САЩ глобалните банкови гиганти съвсем наскоро започнаха 12-седмичен пилотен проект за дигитален долар с Федералния резерв на Ню Йорк. Citigroup Inc, HSBC Holdings Plc (HSBA.L), Mastercard Inc (MA.N) и Wells Fargo & Co (WFC.N) са сред финансовите компании, участващи в експеримента. 

Европейският съюз също бърза с въвеждането на своя собствена централизирана валута – дигитално евро. В тази връзка се засилва натискът, включително и върху България, за приемане на еврото като национална валута, защото това е етап в преминаването към дигитално евро на ЕЦБ в общоевропейски мащаб. 

Както виждаме, процесът се движи доста бързо, напреднал е неимоверно в рамките на година и повече не може да бъде включван в конспиративните теории.

Ще се усетят ли хората?

Рекламирането на дигиталните валути и плащания като новата и неизбежна „модерност“ върви с такива темпове и мащаб, че информираността на населението и знанията му да разграничи вариантите на цифрови пари и да прецени кои наистина са му необходими, закъснява. 

След като и днес често може да срещнем коментари от типа на: „какво толкова се впрягате, ние и в момента правим повечето плащания безкасово, нищо кой знае какво няма да се промени“ показва, че хората още не са схванали добре идеята на CBDC. Тя съвсем не се изчерпва с дигиталността и безкасовото плащане. Най-характерните ѝ черти са всъщност централизираността и възможността ѝ да бъде програмирана. Не трябва да забравяме, че става дума не просто за дигитална валута – такива има и до момента, а за дигитална валута на ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ. Целта е да се централизират финансите, да са в ръцете и контрола на националните банки, свързани с националните правителства и кръговете зад тях. 

В момента сме на етап на развито безкасово плащане в голяма част от света, но чрез посредничеството на частните банки. Възможно е проследяване на плащанията и покупките ти, но от страна на самата банка, оттам нататък банковата тайна може да бъде разкрита само в извънредни случаи. Освен това банката не би могла да спира, пренасочва и въобще контролира плащанията ти (отново с изключение на криминални случаи). 

При CBDC буквално в момента на плащането ти централната банка има всякаква информация за покупката ти, и второ, по всяко време може да спре плащането ти по всякакви причини. Особено ако валутата се направи програмируема – възможността дигиталните ти пари да бъдат с програмиран срок на годност, или програмирани квоти за какво могат да се ползват. Това съвсем не е фантастика, а се говори открито от правителствата и комисиите по подготовка на CBDC. 

„Модерните“ валути вървят в комплект с дигитална идентичност

На 14 октомври тази година например МВФ (Международният валутен фонд) проведе среща, наречена „Цифрови валути на централната банка за финансово включване: рискове и ползи“, с лектори кралицата на Холандия, която е и специален защитник на генералния секретар на ООН за приобщаващо финансиране, Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, Бо Ли, заместник-управляващ директор на МВФ, Сесилия Скингсли, директор на BIS Innovation Hub.

На тази среща Бо Ли обяснява как CBDC могат да бъдат програмирани: „Със CBDC можем точно да контролираме какво могат и какво не могат да притежават хората. Освен това за каква употреба могат да бъдат програмирани тези пари, като например само за храна. Така че CBDC ще работи с други политики като цифрови идентичности и цифрови портфейли.”

Подобно изказване чуваме и на срещата на Групата на Световната банка през ноември 2021 г.: „Проверката на цифровата самоличност е от съществено значение за работата на CBDC, особено при трансгранични транзакции.“

„Търгуемите цифрови активи трябва да бъдат свързани със система за цифрова идентичност…“

По въпроса за поверителността на данните Сесилия Скингсли, директор на BIS Innovation Hub, казва „Струва си да се откажем малко от поверителността, за да получим сигурност“.

Цифровата идентичност и цифровите портфейли звучаха добре на идейно ниво, но по време на ковид-кризата всички видяхме за какво бяха използвани. Проследяване, локдауни, забрана на достъп до локации и услуги, споделяне на медицинските ни данни и т.н. 

А какво стана с криптовалутите?

Когато преди години се появиха криптовалутите като алтернатива на банковото посредничество, те бяха много привлекателни за хората, които се надяваха да се откъснат от обвързването и диктата на банките. Това беше нова форма на пари, която стана междуплатформена и независима от централните банки – тази валута няма регулатори, няма емитенти, няма държавни граници. Курсът ѝ, като правило, не е обвързан с традиционните валути. 

Не е изненадващо, че тази концепция за безграничност, избягване на регулирането и финансовия контрол, включително върху пране на пари, се превърна в дразнител за централните банки на всяка страна. Ако не беше сложната техническа част, която се превърна в препънка за масовото разпространение на криптовалутите сред обикновените граждани, тази нова форма би променила цели икономически системи. Но дали това изобщо би било допуснато? Както виждаме от развитието на събитията – не. 

Глобалистите искат централизиран контрол и структури за господство, където всичко се проследява и наблюдава, вместо децентрализирана и частна система от цифрови пари и идентичност.

„Бой се от данайците, дори когато носят дарове“

В „Илиада“ Омир описва как след дългата и неуспешна обсада на град Троя данайците уж се оттеглят, но оставят подарък на жителите – голям дървен кон. Троянците се излъгват да вземат коня и го вкарват в града, а отвътре излизат скритите данайски воини и превземат Троя. Дали сме научили архетипния урок да внимаваме какво ни поднасят тези, които се опитват да ни завземат? 

Дигиталната валута на централните банки идва с обещания за свобода, сигурност, разширяване на възможностите. Но след като възможността за централизирана власт и управление е в самото „семе“ на тази валута, трябва и да предвидим какви ще са плодовете в развит вид. 

За ограничения в този първи етап рядко се говори, макар вече да започнаха да се споменават някои. В ЕС например се обсъжда да има  лимит на транзакциите. Говорейки на конференцията „Към законодателна рамка, позволяваща цифрово евро“, организирана от Европейската комисия, Фабио Панета, член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), казва, че ограниченията може да включват таван от 3000 евро. Изпълнителният директор на ЕЦБ също отбелязва, че могат да бъдат наложени лимити за на броя на транзакциите, които могат да бъдат например общо 1000 транзакции на месец. 

Причината да се направи нещо такова в началния етап е, че както се изразява Панета, ако се даде на хората достъп до такова средство за плащане, при което няма транзакционни разходи и е нужен само смартфон, хората могат да използват тази възможност, за да извадят своите депозити от други банки или финансови посредници.

Т.е. това е планирано само като средство да се избегнат бурни икономически сътресения, защото все още не е ясна ролята на банките, ако тенденцията е да се върви към универсална роля на централната банка, каквито заявления се правят. 

Но цензурирането, обезсърчаването и стимулирането на транзакции не са единствените правомощия, с които ще разполагат централните банки с програмируеми пари. Банките могат също така да демотивират спестяването – държането на цифрови пари – чрез ограничаване на парични салда (както Бахамските острови вече направиха за своя CBDC) или чрез налагане на „наказателни“ (отрицателни) лихвени проценти върху салда над определена сума. 

Най-крайният и плашещ вариант е дигиталната валута да се програмира с определен „срок на годност“ и човек да е принуден да я използва в този период. Това наистина би направило спестяванията невъзможни и макар да звучи дистопично, перспективата това да се случи трябва да се има предвид.

Някои централни банки, включително Европейската централна банка, излизат с „успокояващи“ съобщения, че CBDC ще бъде само една алтернатива и допълнение на касовите плащания, а няма да ги замести. Но в други страни се говори директно за крайната цел да се превърне тази валута в единствено законно платежно средство. А скоро ще въведат и ограничение на кешовите плащания за целия Европейски съюз, уж под претекста за борба с тероризма и мръсните пари.

След като CBDC бъдат въведени, нищо технически или юридически не пречи на централните банки да налагат директни съкращения или обратно притежание на нечии парични наличности, навсякъде по света. Централните банки биха могли директно да конфискуват частни цифрови пари в брой, за да изплатят своя държавен дълг, да обезсърчат използването на цифрови пари в брой, да намалят паричното предлагане. Въпреки че тази възможност не е била открито обсъждана, тя е вградена в политическата и техническата архитектура на CBDC.

Политика на тоягата и моркова

Разбира се, средностатистическият гражданин, който няма какво да крие, не чувства проблем в това, някой да проследява абсолютно всичките му движения и действия. Ако само дотам се спре, е поносимо, ние всъщност в момента сме на този етап, когато повечето от движенията ни могат да бъдат проследени чрез джипиеси, камери и т.н., ако това бъде поискано от органите на сигурността. Но втората половина на уравнението е ограничаване и насочване на действията.

CBDC е най-удобният начин за контрол и управление на поведението на населението – чрез наказания и поощрения. За избрани от правителствата дейности се вменява вина и следва „наказание“ – както в случая с въглеродните тракери. Оттук нататък постепенно за всяка ежедневна дейност човек ще бъде каран да чувства, че е нарушил нещо и трябва да заплати глоба за това. За разнообразие ще се ползва и другият подход – за поощряване на желани дейности. 

CBDC може да бъде програмирана да се харчи само при определени търговци на дребно или доставчици на услуги, в определени моменти, от определени хора. Правителството може да поддържа списъци с „предпочитани доставчици“, за да насърчи разходите с определени компании. С други думи, при CBDC парите на практика се превръщат в държавно издаден токен или ваучер, който може да се изразходва само при предварително определени условия. Проверката на средствата може да бъде вградена във всяка транзакция.

Подобен контрол е мечта на управляващите от древността до сега. Въвеждането на CBDC е не просто някаква нова, „модерна“ форма на пари. То е такава радикална и опасна промяна на цялата позната ни финансова система, защото от него няма да има връщане назад. Никоя политическа власт не би се отказала доброволно от такава степен на контрол. 

Рисковете

Дори бегъл поглед върху всички заявления на официални институции и преса относно CBDC показва, че най-употребяваните думи за тази валута са „сигурност и надеждност“. За каква точно сигурност може да говорим?

Централните банки твърдят, че имат нужда от тази власт, за да се борят с прането на пари, измамите, финансирането на тероризма и други престъпни дейности. Но статистиката на ФБР например показва, че измамите и кражбите на пазарите на цифрови активи се увеличават: отчетените парични загуби от измами с цифрови активи са били почти 600 процента по-високи през 2021 г. в сравнение с предходната година. Между 2017 г. и 2018 г. Австралийската комисия за конкуренцията и потребителите (2019 г.) регистрира 190% увеличение на загубите за жертви на измами, включващи криптовалути. През 2019 г. Органът за финансово поведение на Обединеното кралство също издаде предупреждение към обществеността, след като докладите за измами с криптовалута се утроиха (Financial Conduct Authority, 2019). 

Свидетели сме как например криптовалутата Етереум загуби 50 милиона след пробив на хакер в системата. Свидетели сме как сривът през май на така наречения стейбълкойн и последвалата вълна от неплатежоспособност унищожи над 600 милиарда долара инвеститорски и потребителски средства. 

Съвсем пресен е и случаят с банкрута на виртуалната борса за криптовалути FTX, рухнала заради измама и отклоняване на фондове от основателя ѝ. Една скрита промяна в софтуера на борсата води до отклоняването на милиарди долари до друг частен фонд на основателя. 

Представете си колко физически усилия и многобройни участници и техника биха трябвали, за да се откраднат толкова милиарди от толкова много хора, ако това се беше случило в миналото и с традиционни пари. А основателят Bankman-Fried превърна FTX в една от най-големите криптоборси в света точно с безброй изявления пред клиенти, инвеститори, регулатори и законодатели, че софтуерът на FTX  е „безопасен, тестван и консервативен“.

Сега, когато слушаме същите думи за CBDC, забравяме ли всички доказателства от реалността, че те не са верни? Новините за дигитални кражби на активи, лични данни и т.н. са толкова чести, но ние ще очакваме нещо да е различно с новопредложената електронна валута?

Обезценяване за сметка на удобството

Всъщност дигиталните валути са най-рискови от всички форми на пари в човешката история. Какви са били рисковете при традиционните ценни метали и пари? В древността монетите са можели да бъдат с намалено съдържание на ценен метал или фалшиви. Можело е да бъдат откраднати. Хартиените пари са можели да бъдат без покритие, или фалшифицирани, или откраднати, или унищожени от бедствие. Но от подобни събития са можели да пострадат един, или няколко, или дори хиляда човека. 

Сега мащабът на рисковете е огромен. За минути могат да бъдат унищожени парите на милиони и милиарди хора. Дигиталните кражби дори не са толкова сериозна опасност, колкото фактът, че дигиталните валути са имагинерни, изцяло зависят от електричество и интернет. 

Достатъчно е това да бъде спряно, или в случай на война да бъдат бомбардирани сървъри и дата центрове, и всичко изчезва. Досега криптовалутите се „предпазваха“ от това чрез разпределение на данните между сървъри на различни места, но ако имаме централизация на данните, каквато всъщност е идеята на CBDC, загубата може да бъде невъобразима и светкавична. Каквито и нива на защита да има, достатъчен е сериозен удар върху електричеството и интернета. 

В крайна сметка, изпадаме в абсурда въпреки че рискът непрекъснато се покачва, ние да отиваме към увеличаване на рисковата дейност и съответно увеличаване на дейностите по защита и намаляване на риска. Елементарната човешка логика показва, че ако някъде има риск и ти искаш да го избегнеш, просто отиваш там, където рискът е по-малък. 

Ако всички са единодушни, че при дигиталните валути се увеличава рискът, защо убеждават хората, че изходът от това е да се направят дигиталните валути широкоразпространени, дори универсални, и съответно нон-стоп да се изливат ресурси в разработката на защита от риска? Логиката би била, че ако дигиталните валути са рискови, тогава по-добре да се ограничи употребата им и да се разшири използването на традиционни валути и физически активи и ценности. След като никой във властта не предлага това, значи има някаква друга изгода, която търсят. 

Новата дигитална валута на централната банка носи най-вече засилване на контрола

Когато в САЩ започва пилотният проект, Федералният резерв изпраща писма до големите банки с искане да коментират предложението за CBDC и да дадат своите предложения. Интересно е да се прочетат някои от тези отговори, в които се оказва, че банките не могат да разберат, с какво новата валута ще е различна от всичко досегашно (с изключение на това, че ще е централизирана и всичко ще е в ръцете на централните банки) и защо всъщност е необходима. Разглеждайки точка по точка рекламираните от Федералния резерв „предимства“, те не виждат нито една функция, която и до момента да не се изпълнява от досегашната система. Т.е. за потребителя няма да има нещо ново и много специално, но за централните банки ще има – те ще заложат възможност за неограничената си власт, дори да не я използват в началото, но с перспектива за бъдещето. 

В момента нищо не изглежда чак толкова заплашително, ако не беше примерът с Китай. Ако не бяхме свидетели какво се случва там със системата за социални кредити, към която след началото на ковид-кризата бяха добавени QR-кодове и всякакви начини за проследяване и ограничаване, може би нямаше да обърнем толкова внимание на новите дигитални пари на централните банки. В крайна сметка засега просто е обявено, че те ще бъдат още една алтернатива на другите видове пари. Рекламира се колко по-сигурно би било парите на всички да са на едно място – в централните банки, които имат имиджа на стабилност – вместо човек да се страхува от евентуални фалити на частни банки. 

Намеква се, че чрез изчезването на посредничеството на частните банки всичко ще става още по-бързо и евтино. Кой би повярвал, че многобройните такси на частните банки, от които винаги сме се оплаквали и сме искали да се отървем, някога може да ни се сторят предпочитани пред това, всичките ни финанси да са под контрола на държавата? 

Вековната мечта за централизация идва в нова форма

Мнозина, особено хората в комунистическите страни, знаят много добре, какво представлява централизацията на властта и пълният ѝ контрол върху всички сфери на човешкия живот. Помните ли разказите на малцината, успели да избягат от Северна Корея, за картовия режим на живот? Вместо заплати на хората са давани два вида карти – за храна и за дрехи. Всичко е строго нормирано, на работниците се полага седемстотин грама ориз, на учениците триста грама. Дрехи човек може да получи веднъж на тримесечие, а обувки още по-рядко. Звучи фантастично? Но нима не видяхме как държавата „показа зъбите си“ по време на ковид-кризата? Нима на западния свободен свят не се случиха отдавна забравени неща като затваряне и загуба на права? 

Новият световен ред, глобалният свят, четвъртата индустриална революция, или както и да наречем идващата нова система, няма вече да използва само хора за контрол и надзираване на други хора, а машини и изкуствен интелект. Тъй като ние сами даваме достъп на машините до всеки аспект на живота ни, възможностите за контрол ще са всеобхватни. Ако ценностите на човека, които през вековете все повече минаха от духовни към материални, а сега от материални към дигитални, се концентрират изцяло в националните държавни банки (а по-късно може би в някакви глобални наднационални структури), човек наистина може да остане с празни ръце в рамките на минути. 

Ние виждаме все по-голямата вреда на това, всичко в живота ни постепенно да става виртуално и казваме на децата си да не прекарват времето си в компютърни игри, социални мрежи, виртуална реалност. В същото време не виждаме проблем финансовата част от живота ни да стане напълно виртуална. Ако библейският Исав, който продаде първородството си и последващите блага на наследството си за паница леща, когато беше гладен и искаше нещо на момента, ако той знаеше предварително, каква загуба би претърпял, дали все пак би направил тази замяна? Може би да, винаги има такива хора, за които е важно да имат някакво удобство на момента, независимо от ужасното бъдеще, с което биха го заплатили. Но за останалите – още сме във времето, точно когато ни се предлага паницата леща. Още може да отворим очите си и да видим какво ще ни отнеме ръката, която ни подава паницата с леща. 

Последно качени