Щатският законодател и депутат от Минесота Лий Финки, самоопределящ се като транссексуален, въвежда мярка, която да премахне текст от Закона за човешките права на щата, който гласи, че педофилите не подлежат на защита, основана на „сексуална ориентация“.
„Обезпокоително и необяснимо“
Определението за „сексуална ориентация“, съгласно настоящия Закон за правата на човека в Минесота, казва че: „Сексуалната ориентация не включва физическо или сексуално привличане към деца от възрастен“ (т.е. педофилия). Решението да се атакува тази формулировка и да се заличи този текст от закона беше определено като „обезпокоително и необяснимо“ от лидера на малцинството в Камарата на представителите на Минесота – републиканката Лиса Деймът. Тя съобщи, че републиканците ще представят поправка, която ясно да заявява, че „педофилията абсолютно не е защитен клас съгласно Закона за правата на човека“. Деймът призова демократите да се присъединят към тях, „за да гарантираме, че децата ни са защитени“.
Свързването на педофилията със сексуалната ориентация било „остарял език“
Авторът на шокиращото предложение Лий Финки e член на Демократическата фермерско-работническа партия и e първият транссексуален законодател в историята на Минесота. В коментар пред „Фокс нюз диджитал“ (Fox News Digital) той заяви, че отпадането на спорния текст няма да отслаби законите за педофилията и че мярката „актуализира остарелия език, който неправилно свързва педофилията със сексуалната ориентация на дадено лице“. Той каза още, че: „Нищо в законопроекта не променя или отслабва престъпленията срещу деца или способността на държавата да преследва онези, които нарушават закона“.
Остава тогава въпросът защо е необходимо да отпада този текст и защо стъпка по стъпка се предефинират понятия и норми, и то такива, свързани с престъпления срещу деца?
За това как децата се превръщат в сексуална мишена чрез „вратички“ в дефинициите в закона: Рискът за децата при ранното сексуално образование – YouTube
„Половата идентичност на дадено лице не е непременно видима за другите“?
В предложените изменения с мярката на Финки към промяната в дефиницията за „сексуална ориентация“ се добавя и дефиниция за „полова идентичност“. Тя гласи: „Полова идентичност“ означава присъщото усещане на дадено лице, че е мъж, жена, и двете, или нито едно от двете. Половата идентичност на дадено лице може или не може да съответства на определения му пол при раждането или на неговите първични или вторични полови характеристики. Половата идентичност на дадено лице не е непременно видима за другите.“
В настоящия Закон за правата на човека на Минесота „сексуална ориентация“ се дефинира като „да имаш или да бъдеш възприеман като притежаващ емоционална, физическа или сексуална привързаност към друго лице, без оглед на пола на това лице; или да притежаваш или да си възприеман като притежаващ ориентация за такава привързаност; или да притежаваш или да бъдеш възприеман като притежаващ представа за себе си или идентичност, които традиционно не се свързват с биологичната мъжественост или женственост.“
Какви правосъдие, правораздаване или законодателство могат да стъпят на дефиниции, боравещи с определения като „невидима за другите идентичност“ или „притежаване на представа за себе си“, които нямат връзка с биологичните факти? Но по-важният въпрос си остава доколко уместно е такова заиграване с формулировки, когато става дума за педофилия?
А докъде ще стигне „законодателното развитие“ на европейските „приемащи общества“?
През 2020 г. Европейската комисия изготви „Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020-2025 г.“
Заявява се, че „Европейският съюз трябва да поеме водеща роля по отношение на усилията за по-добра защита на правата на ЛГБТИК“ и че ще се работи за „подобреното интегриране на равенството във всички политики, законодателство и програми за финансиране на ЕС“.
Тласкат ли ни неусетно по нанадолнището на законодателните абсурди и замесването на децата и семейството в стратегиите за „социален напредък“ и „законодателно развитие“ на новите „по-равнопоставени и приемащи общества“?
