Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Ще има ли промяна след парламентарните избори? Очаквания и прогнози.

Ще се състави ли ново редовно правителство?

Каква е разликата между миналите и предстоящите парламентарни избори? Има голяма вероятност резултатът сега да е сходен с тогавашния. Разликата е, че сега партиите на протеста имат причина да влязат в коалиции, тъй като стана ясно, че лозунгът “анти-ГЕРБ” от лятото на 2020 г. не е достатъчен в дългосрочен план. Ето защо, изглежда е неизбежно компромисното коалиране между тях, тъй като иначе те рискуват да загубят доверието на голяма част от своите избиратели. От тази гледна точка донякъде е странно, че ИТН, голямата изненада на миналите избори, набират популярност, след като не успяха да сформират правителство на последното 45-то Народно събрание. Много техни поддържници бяха разочаровани и от мълчанието на техния политически лидер Слави Трифонов.

Какви са тенденциите и знаем ли кой ще управлява? Съревнованието за първо и второ място е голямо, но не е ясно дали партиите ще имат достатъчно депутатски места, с които да сформират правителство. Редица агенции правят социологически проучвания, но дали са верни прогнозите и дали ще се случи така, както те предвиждат, предстои да стане ясно.

Партиите и политическият спектър. Кой какъв е?

Политическите партии могат да се определят спрямо ориентацията им между либерализъм-консерватизъм и Изток-Запад.  ГЕРБ се представят за център-дясно и не са строго определени по категорията изток-запад. При тях има различни кръгове, които са и консервативни, и либерални. “Демократична България” се афишират като дясна партия, но в своята същност проповядват и търсят да прокарат новата политическа религия на неолиберализма и в България. (Виж: Неолиберализъм и консерватизъм в България. Сблъсък на ценности) Те имат голямо финансиране, поради което са и изключително агресивни в своята предизборна кампания. По своята идеология те са близки до ДПС, както и либералното крило на ГЕРБ. Около ИТН по тези критерии има много неизвестни. Това, което е ясно обаче, е, че техен инструмент е популизмът.

В момента няма представители на истинска дясна консервативна партия, липсва такава, която да търси съхранението на европейските ценности с християндемократична позиция. Една голяма част от истинските десни и консервативни избиратели не могат да се припознаят с никого от представителите на която и да е българска партия. Този тип избиратели не гласуват, или гласуват, но за тези, които само в някои отношения се доближават до възгледите им. Истината е, че липсват лидери, с които да се консолидира консервативният избирател с десни възгледи. 

Ролята на служебното правителство 

Изглежда, че България навлиза в президентска кампания много рано. В сравнение с трите бивши служебни правителства (на проф. Герджиков и на проф. Близнашки), в сегашното се наблюдава агресия и голям натиск върху бившите управляващи чрез опити за компромати. Агресията е продължение на тона на президента Румен Радев по време на миналогодишните протести, когато той пое ролята на глас на тълпата. 

Възможно е и моделът на служебното правителство да продължи като експертно, подкрепено от новия парламент. Служебният кабинет се стреми да покаже, че работи упорито и “изчегъртва” направеното от предишното управление. 

Всички помнят и избухването в медиите на скандала с компроматните снимки с шкафчето и кюлчетата. Но няма как да не се отчете разликата между тогавашните реакции и мълчанието относно скорошния видеозапис с президентския съветник Пламен Узунов. По това си личи двойният аршин при тълкуването на информация в опит да се манипулира общественото съзнание. 

Каква избирателна активност може да се очаква на изборите и ще има ли изненади?

Много партии, медии и организации от граждани изтъкват машинното гласуване като панацея за измами по време на изборите. Но всъщност то предоставя много по-голяма опасност  от манипулации по няколко причини. Първо, когато само тесен кръг от специалисти с познания за технологиите оперират с машините, прозрачността и достъпът на останалите членове на обществото драстично намаляват. Второ, ако не сме напълно сигурни какво се случва с бюлетините по време на броенето, още по-малко можем да знаем за машините по време на превозването. Често се намират улики при хартиените бюлетини, но при машините обстоятелствата могат да станат много сложни чрез използване на флашки и други преносими устройства за данни.

Има и не малка част от избирателите, особено възрастните, на които ще им е трудно да се справят с машините. Покрай опитите хората да бъдат обучавани да гласуват машинно възниква и още един въпрос – по този начин не се ли застрашава тайната на вота? Това са все неща, които не се дебатират достатъчно  в общественото пространство. 

В България явно се смята, че автентичният начин за гласуване е прекалено назадничав и трябва да използваме средствата на модерните технологии. Обаче непосредствено след въвеждането на машинното гласуване като практика в Германия, конституционният съд в страната го отхвърли; в Нидерландия пък той беше забранен окончателно.

Какво следва оттук нататък?

За последните тридесет години България претърпя големи промени в политическата си структура. Въпреки това все още не се е развило гражданско общество, което да носи отговорност за своите избори и да се обединява в сдружения в интерес на нацията. Понастоящем у нас има неправителствени организации, които не само са със стопански цели, но и центърът им е зад граница. Известно е, че към България гледат различни политически сили, било то от Запад, било от Изток, които гледат своите интереси, а не българските. Затова е необходимо у нас да се създават неправителствени организации с нестопанска цел, обединени от една мисия, които да култивират активно гражданско общество, съхраняващо добрите ценности.

Фондация Гайд
Фондация Гайдhttps://guidefoundation.org/
"Пътят до едно истинско откритие е винаги всъщност историята на намиране на самия себе си." ~ Стефан Гайд /1960-2013г./ декодирал древната тракийска писменност, променил завинаги основните концепции в историческата наука и тракологията.

Последно качени