Дискусия и анализ с водещи Натанаил Гайд и Георги Гайд.
Гости в студиото: поета и общественик Роман Кисьов и акад. Цветан Гайд
Идеологиите на големите партии у нас. Къде се намират в съвременната политическа палитра?
Ц.Г: ГЕРБ е наистина партия на кариерата, партия на държавните служители, хора, които всъщност са абсолютно обвързани с властта. Там няма реална идеология, а по-скоро има различни крила. Има леви, „либерални“ крила, в точно този ляв, розов либерализъм. Има даже и бивши комунистически… Естествено, тези неща са обвързани. Има и консервативни среди в ГЕРБ. Просто Борисов е добрият популист, който балансира. Той е „народен човек“, такава е ролята му – да слиза и да балансира. Бих казал, че те са най-близко, точно поради това крило – либералното… Казвам псевдолиберално, защото това не е класическият либерализъм, в който всъщност основно играят консервативните и традиционни сили. Говоря за класиката в 19 и 20 век в Европа.
Но те (ГЕРБ) са най-близко до розовите, леви, екстремни псевдолиберали като „Да, България “, кръга „Капитал“, т.е коалицията „Демократична България“, които са също потомствени комунисти и всякакви други. Нищо, че те ги плюят най-много, и то конкретно Борисов, защото той им отнема тази възможност да завземат определена ниша, която да бъде „благословена“, под „благословението“ на Европейският съюз, на „новите съветски съюзи“ отвъд океана и тук. Пречи им някак си да се легитимират спокойно. Наистина ГЕРБ са центристи в този смисъл. И то не толкова като идеология, а като добри въжеиграчи.
В кое крило попадат партиите на протестния вот и каква идеология проповядват?
Ц.Г: Виждате това, което ясно показа Демократична България и особено нейното истинско ядро – Да, България. Същите политически измамници ги виждаме задкулисно да действат. Подобно както в Европа, в Съединените щати. Всичките тези дотации, идеи, хитринки тук ги прилагат. Също виждаме атака срещу идентичността, националната идентичност, срещу религията. Виждаме отношението с Македония, играта със социалдемократите на Заев, идеята, че като дойде ново правителство, те ще оправят нещата, ще дадат картбланш за присъединяването на Македония.
Г: Да, има си цяла идеологическа линия. И това са си сектантите от новата религия, която всъщност е откраднала марката „либерализъм“, а всъщност това не е либерализъм, защото е екстремно ляво извращение на либерализма. По-скоро прилича на марксизъм отколкото на либерализъм.
Ц.Г: Абсолютно! Но мисълта ми е, че това е тенденция, при която от едната страна виждаме крайното ново, вълната на „възхода“, всичките джендър идеологии, защитаващи Истанбулска конвенция… Всичките им хора са членове на разни НПО-та, както човек може да види и в БСП листата, и в листата на Манолова и другите, всякаква гмеж… Всичките там са уж за правата на детето, все неща, които са ново законодателство, което удря семействата и с които държавата изземва функциите и авторитета на биологичните родители. Всичките тези игри ги виждаш как са се навързали като черва едни за други.
Н: Даже, ако не се лъжа, поправете ме, ако греша, мисля, че бившият председател на партията, която се разпадна – ДЕОС, тази, която беше за правата на хомосексуалистите и на ЛГБТ общността, всъщност влезе в листите на Мая Манолова.
Ц.Г: Трябва да ви кажа – личи си, че те са един анблок. Всичките са в такива НПО-та и с това може да си проличи, да ги прегледаш и да видиш и Бабикян, и другите. Те са просто едни пионки, те са буквално проксита и аватари на определени чужди „ветрове“.
Р.К: Да не забравяме и ролята на Божков, който уж има партия Българско лято, но всъщност истинските му представители в момента са Отровното трио.
Ц.Г: Да, той финансира, но Божков – той не е идеолог. Какво се прави? Дори той твърди, че е бил и с хората на власт, после против тях…
Н: Реално погледнато той в момента е шум в системата. Даже по-скоро е вреден за всички, които напират да влязат във властта, защото най-вероятно им краде протестен вот. А те му крадат парите. Тъй че реално погледнато той не е много в момента фактор, колкото и някои да искат. Те се крадат взаимно.
Какъв изглед имат патриотичните формации?
Г: Интересното е това, че ВОЛЯ, НФСБ и ВМРО застават на определени позиции, които са доста умерени. Застават на принципни позиции, за разлика от АТАКА, както спомена, които застават вече в някаква крайност. АТАКА абсолютно отидоха в някакъв „социалнационализъм“. Докато другите заемат дясно пространство. Дори Валери Симеонов говори за икономически консерватизъм, което е интересно и на ценностна, и на принципна основа. Там се появява и КОД, която също е интересна формация. Тоест има нещо, което се опитват да развият в някаква постоянна линия. Само че друг е въпросът доколко имат шансове КОД. По-скоро наблюдавам от тази гледна точка, че има едно глобално противопоставяне и те заемат определени позиции… В глобалното общество има такова противопоставяне между либерализъм и консерватизъм.
Н: Аз съм съгласен с теб, но проблемът е всъщност какъв консерватизъм реално изповядват. Защото следя общественото пространство, знам и тези изказвания, за които говориш. Въпросът обаче е, че в днешно време този само икономически консерватизъм или консерватизъм, който е консенсусен, той е умерен. Той е и обезсилен. Виждаме от другата страна либерализмът колко е агресивен във всичките си политики, с всичките си извращения. Умереният консерватизъм вече не е достатъчен. Този тип консерватизъм, който е една принципна позиция… поставяш си просто едни граници, които не трябва да се престъпват, и вътре гледаш само чисто икономически да си ги подредиш по най-консервативния или добър начин… Някои го наричат „консервативен реализъм“, което… Истината е, че това е една отживелица. Във времето то просто ще се обезсмисли, то ще бъде просто изхвърлено. То ще се счупи. И ще бъде завзето от крайно левите нови идеологии.
Откъде духат ветровете на идеологическия сблъсък?
Н: В Европа предстои отново да има този идеологически сблъсък. Виждаме замразяването на правата на унгарската управляваща партия в ЕНП, виждаме, че Християндемократическата партия на Меркел също има някакви загуби, има изтичане на гласове, неща които са проблем. И очевидно ЕНП ще бъде пред някаква екзистенциална криза какво представлява всъщност, кои ценности защитава и може би това ще бъде моментът, в който ще има, надявам се, някакво обновление на истински консерватизъм. Говоря за такъв, който да бъде реален отпор, защото виждаме, че в Германия скоро идват избори за канцлер, за управление. Нещата там изобщо не изглеждат добре. Защото виждаме най-вече от християндемократите как гласовете се разливат най-вече към социалдемократите, социалистите, сиреч либералите, и зелените.
Ц. Г: Т.е. те се възвръщат. Те бяха иначе сведени до минимум. Толкова бяха ударени след Шрьодер, канцлерът преди Меркел, всичките социалисти в Германия, но сега има възвръщане и то заедно със зелените. Това обаче ще бъде цялостна тенденция. Явно ветровете от Америка духат. Ще бъде тенденция в цяла Европа и това е стремеж навсякъде за подмяна. Т.е демокрацията да се превърне във фасадна и да бъде буквално наложен някакъв нов тоталитаризъм. Виждаме дори при тези така наречени европейски ценности, какво се разбира под ценности, те буквално атакуват традициите на християнска Европа.
И мисля, че идва време на падане на колоси и това не е добре за Европа. Според мен цялата линия е да бъдат маргинализирани християнските, традиционните, консервативните среди, семействата…
Н: Тук бих казал, че има един голям проблем в политическата теория. И това съм чувал много хора да го говорят, че консерватизмът по принцип е реакционен, как той винаги реагира, когато е натиснат. И в това има един огромен проблем. Ако и така да е по принцип на теория, трябва да има промяна, защото във времената, в които живеем, възможностите на една идеология да стане тоталитарна, поради различните инструменти на съвремието ни, говоря за масови медии, парични потоци, пропаганда, Биг Брадър… Хората, които имат традиционни, християнски ценности, не могат да си позволят да допуснат врага на своя територия, сиреч извращенията, които са от света, да управляват техния живот, техните близки, да учат техните деца по простата причина, че може да нямат възможност после за реакция.
Какви са последиците на новите либерални идеологии?
Ц.Г: Не може да не ви прави впечатление… Говорим за една извратена култура, псевдокултура. Тук не става въпрос за расизъм, за ксенофобия. Това са мантри, с които се атакува всеки нормално мислещ и който има разум и мъдрост. Но не може да не ви прави впечатление, че навсякъде в момента се унищожава паметта на цивилизацията. Наскоро и Нютон го изкараха расист, също и големи имена в културата, изкуството.
Настава една подмяна. Те искат да заличат паметта. Паметниците не само като статуи, защото думата „паметник“ идва от „памет“. Буквално да оперират паметта на човечеството и това е трансхуманизмът, който не е само в смисъла на различните джендър идеологии, които подменят ролите в семейството, във взаимоотношенията, дори в полови такива и всичките измишльотини и извращения, които идват, на всякакъв вид содомия. Буквално застрашават самия фундамент на човешката цивилизация и самото съществуване на човешкия род, и това, което прави човека човек, начина на живот. Тук става въпрос за битка за начина на живот от хилядолетия, това, което прави човека човек.
Проблемите на днешния консерватизъм и битката за съхраняването на паметта.
Ц.Г: Много от патриотичните формации за съжаление са реакционни, те нямат дълбоки корени. Т.е при тях е действие-противодействие. Има гей парад – „Айде ние ще направим антипротест.“ Няма проактивност. Има реактивност, „анти“, което много добре обслужва и другите, противниците. Това са различните крайни агитки или канавки.
Г: Даже ще кажа нещо повече. Интересно е това, че реално погледнато консервативната идея в някакъв смисъл се е ограничила и то много. До такава степен, че изглежда като някакъв камък, около който светът се движи, развива се, но ценностите, които те проявяват са като камък, който обаче няма дефакто връзка с реалността. Защото един обикновен човек, който проповядва консервативни идеи, си казва:“Аз съм консервативен от гледна точка на семейство, на икономика, на бизнес и т.н.“ Но всъщност хората много малко са навлезли в тези ценности, за да разберат как те са живот. За разлика примерно от либералите, които могат да са роби на нова идеология, но много пряко в техния живот се проявява в техните действия. Те разсъждават по този начин, тази идеология се проявява в техните решения.
Ц.Г: Така е. Ще ти кажа защо. Защото тяхната религия е политическа. Запомнете този термин. Нищо че я наричат идеология и политика. Това е религия. Но тяхната религия е политическа. Докато проблемът на консерваторите е друг. Отварят си предизборните кампании в Бачковския манастир, някъде, на трето, четвърто място или показват там протестантски лидери, но църковността им , фактически това е тяхната традиция, в днешно време се е превърнала в един реликт, нещо, което е неадекватно. Не е нещо, което влязло в самото общество и живот.
Дори както виждаме в Германия… За какво говорим? На християндемократите къде им е християнството? В какво се изразява? Някога не е било така при Аденауер. Затова са дръпнали. Много хора не разбират, че всички тези принципи, които са залегнали в следвоенна Германия ги прави да имат този бум. Сега няма такова нещо. Виждаме Урсула фон дер Лайен. Фактически тя ужким е от тази среда, но говори неща, които нямат нищо общо с това. Това е съвременната „християндемокрация“. Малко като Байдън „католикът“.
Това е лицемерие, това е демагогия и ако използваме думите на Христос – отвънка варосани гробници, много красиви, може да са мраморни, каменни, да светят, но отвътре е пълно с нечистота и мъртвеш.
Има ли бъдеще консерватизма?
Липсва основна доктрина. И аз тук сега ви прехвърлям топката, за да разсъждаваме, защото за мен е много интересно и според мен ние в това трябва да търсим и да работим. Не само да обсъдим какво е положението, а каква стратегия трябва да има наистина традиционното, дясното, консервативното и това, което са духовните начала на християнска Европа. Да има цяла перспектива и в духа на това, което още Свети Августин сравнява: двата града – небесния и земния. Като веднага използвам това не просто от религиозния формат както би го обяснявал един пастор или един свещеник и пр. Не ме вълнуват популистките изказвания на сегашния ляв папа.
Имам предвид гражданското общество. Щом говорим за град, имаме предвид гражданско общество. Докато не слязат в ежедневието, в икономика, в култура, бизнес, във всяка една среда на обществения живот принципите и правилата, които християнството носи със себе си като начин на живот, като ценности, като приложение, като визия за бъдещето, като истински прогрес. Включително това да вземем позиции спрямо екология и други неща, които ние виждаме – това е псевдоекология. Ние трябва да си върнем териториите, които едни псевдолиберали, екстремни, леви неомарксисти се опитват да откраднат от човечеството и от демократичния процес. Това са псевдодемократи. Те са тоталитаристи.