Гугъл вече е задължен да премахва „очевидно неточна“ информация
През последните години защитниците на свободата на словото и правозащитниците по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот (right to privacy), което е свързано точно със защитата на личните данни, постоянно се сблъскват помежду си по отношение на т.нар. „право да бъдеш забравен“ онлайн. Това означава, че при определени обстоятелства операторът на търсачката може да бъде задължен да премахне връзки към определени уеб-страници от списъка с резултати, които се появяват при търсене на определено име или ключова дума.
Подобно заличаване следва да се прави в случаите, когато информацията се счита за неточна, неадекватна, неуместна, вече неподходяща или прекомерна за целите на обработката на данни, но не просто защото е неудобна за субекта.
Откъде започва конкретният случай
Двама изпълнителни директори на група инвестиционни дружества искат от Google (GOOGL.O), подразделение на Alphabet, да премахне резултатите от търсенето, свързващи имената им с определени статии, критикуващи инвестиционния модел на групата. В отговор компанията отхвърля исканията им, изтъквайки, че не знае със сигурност, дали информацията във въпросните статиите е невярна.
Обикновено в такива случаи от технологичната компания не „отказват“, а искат съдебен документ, който установява факта на „невярност“, за да процедира с премахването. В много отношения обаче това е невъзможно юридически или дори финансово неудачно, което го прави и формално трудно човек да упражни т.нар. „право да бъдеш забравен“.
Двамата изпълнителни директори завеждат дело срещу Гугъл. Впоследствие Немският съд отправя запитване до СЕС по отношение на баланса между правото да бъдеш забравен и правото на свобода на изразяване и достъп до информация.
В резултат на заведено дело от страна на ръководителите, Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело C-460/20 постановява, че Google трябва да премахне данните от резултатите от онлайн търсенето при условие, че заинтересованите лица докажат тяхната неточност.
Нож с две остриета?
Действително поставянето на проблема за баланса между тези права е основателно. И докато решението на СЕС в случая е в полза на индивидуалната свобода на гражданите на ЕС, следва да имаме предвид и бъдещите казуси пред Съда на ЕС. Те са свързани със сваляне на съдържание от търсачките, въз основа на вече влезлите в сила Акт за дигиталните услуги (DSA) и Акт за дигиталния пазар (DMA), за които мнозина правозащитници предупреждават, че ще има проблем със свободата на словото и злоупотреба.
Особено когато се вземе предвид нарастващият контрол върху съдържанието чрез „проверка на фактите“ в социалните мрежи и снемането на публикации под претекст, че не отразяват достоверна информация или че са „опасни за нашата общност“, а се оказват просто неизгодни за наратива на статуквото, но подкрепени от добре платени пропагандатори.
Именно критерият за това коя информация е „достоверна“ и коя не, както и балансът между свободата на словото и сигурността на общността ще бъде горещият въпрос. Това беше въпросът и при потулването на проблемите с ковид ваксините. А дали това решение на СЕС ще послужи за обосноваване на определени практики на „установяване на факти“ без съдебен процес в тази посока, тепърва ще разберем.