Подводното течение на конфликта между САЩ и Русия. Какви са ползите за САЩ от конфликта в Украйна?
Погледнат по повърхността, настоящият конфликт има две страни – от гледна точка на Русия обещанията, които след падането на Берлинската стена САЩ и НАТО дават, а именно, че няма да има разрастване на държавите членки на НАТО на Изток, не са спазени. Путин изисква гаранции, че Украйна никога няма да влезе в Организацията на Северноатлантическия договор. Това според Кремъл би било опасност за руската национална сигурност. От гледна точка на САЩ обаче Русия търси повод чрез създаване на напрежение да нахлуе в територията на Украйна; при положение, че тя не е под опеката на НАТО, държавите членки не са ангажирани да я защитят при открит конфликт. Старият сблъсък на идеологическо ниво между Изтока и Запада продължава.
В по-голям мащаб обаче конфликтът отвлича вниманието от вътрешните проблеми на държавите. Тенденциозно се измества фокусът от енергийната криза, инфлацията, пандемичните мерки и задължителната ваксинация. Целта е докато тече Конвоят на свободата в Канада, паралелно с протести във Франция, Австрия и редица други европейски държави, погледите на мнозинството да бъдат насочени към украинската криза и заплахата от военен сблъсък.
След като изтегли американските войници от Афганистан, президентът на САЩ Джо Байдън претърпя огромен спад в рейтинга си и сега неговата администрация е изправена пред огромни проблеми на вътрешно ниво. Освен пазарния интерес от един такъв сблъсък в Украйна, американският президент има интерес да се скрие зад „миротворна“ маска и да отнесе погледите далеч от проблемите на страната си, но към един общ враг, който би бил виновен за каквато и да е последвала криза.
Протестите в „демократичните държави”
Канадското правителство призна, че подслушва своите неваксинирани граждани, като своевременно следи местонахождението и движението им на ежедневно ниво. Френският президент Еманюел Макрон пък направи изказване, че не счита неваксинираната част от населението на Франция за граждани на страната.
Въпреки явното нарушаване на основни човешки права в знакови демократични държави, няма никакъв медиен отзвук от страна на българските медии относно протестите и жестокостта при потушаването им. Каква е причината за заглушаването на масата граждани? Разделението в обществото на ваксинирани и неваксинирани е пряко прилагане на принципа „разделяй и владей“ – по този начин се пренасочват обществената критика и недоволството от правителството към отделни групи в обществото.
Какво се случва в България спрямо мерките със зеления сертификат?
У нас също станахме свидетели на протести срещу зеления сертификат; показателна е ниската ефективност на мярката, която същевременно нарушава основни човешки права и свободи. Проблемът със законността на зеления сертификат бива пренебрегван – подобни рестрикции, които се налагат чрез него, би следвало да бъдат прилагани от парламента, но всъщност са делегирани на министъра на здравеопазването.
В същото време някои политически сили като ПП „Възраждане” умело яхват вълната на недоволството, като я използват за трамплин с цел политически дивиденти. Костадин Костадинов дори заяви амбиции партията да се превърне в първа политическа сила. Възможно ли е това да се случи?
Националният интерес и каква е ролята на България като член на НАТО и Европейския съюз?
Евентуалният военен конфликт между Украйна и Русия е повод да се постави въпросът за мястото на България в НАТО, а и в Европейския съюз. Въпреки заявеното от президента Румен Радев желание България да се въоръжава и да пази териториалните си граници и въздушно пространство, военният потенциал на българската армия не е достатъчен. Членството ни в Организацията на Северноатлантическия договор, макар да не е гаранция за абсолютна защита, е безалтернативно. Това означава ли обаче, че трябва да се съгласяваме с всеки ход на НАТО? Възможно ли е България да е субект в Европейския съюз и НАТО, който да катализира промени, вместо да бъде обект на чуждо влияние?
Поведението на коалиционното правителство на Кирил Петков относно енергийната криза и Македонския въпрос правят явна необходимостта от промяна в политическия манталитет. Тук става дума за предприемане на политически действия, които са в национален интерес. Какво спря правителството от това да наложи мораториум върху износа на електричество? Защо македонските политици чакаха с нетърпение смяната на правителството и назначаването на Кирил Петков за министър-председател?
Изгледай новия епизод на предаването Фронт на Събитията – Конфликтът Украйна и Русия – каква е връзката със случващото се на Запад?