Канадската Здравна Агенция е потвърдила, че преди Коледа неправомерно е имала достъп до локацията на 33 милиона устройства, за да следи движението на гражданите си по време на Ковид-19 пандемията.
Броят на мобилните устройства представлява около 87% от населението на Канада, като хората са били шпионирани от правителството си, без да знаят за това. Служители на Агенцията за обществено здравеопазване на Канада бяха принудени да признаят, че това се е случило след оповестяването на искането за предложение, като е имало настояване за интерес от продължаване на програмата за събиране на данни.
Агенцията планира да проследява движението на гражданите през следващите пет години, като за причина посочва и други здравни проблеми като „инфекциозни болести, хронични болести и психически заболявания“.
Незаконно проследяване
Защитници на поверителността на личната информация изказаха своята тревога също и относно дългосрочните последствия от подобна програма.
Дейвид Лион, автор на „Наблюдение по време на пандемия“/Pandemic Surveillance, както и бивш директор на Центъра за изучаване на наблюдението в Queen’s University заявява:
„Мисля, че канадската общественост ще продължи да научава за още много случаи на шпиониране и нарушаване на личната неприкосновеност още преди края на пандемията, както и след това.“
Лион настоява за повече информация относно какво точно е направено при наблюдението на милиони хора, какво е постигнато и дали в крайна сметка това е в интерес на канадските граждани.
Опасни прецеденти
Пандемията отвори огромни възможности за технологиите за наблюдение и следене, като създаде ново „нормално“, в което хората почнаха да отстъпват от свои основни права, за които се е водила битка в продължение на десетилетия. Примери за това са Австралия и Австрия, а случаят със следенето на личните устройства в Канада хвърля още повече светлина върху мотивите на масовите протести на гражданите там.
Балансът между сигурност и свобода е вече много размит за хората, но в момента е от основно значение, още повече, че сигурността не е гарантирана по никакъв начин. Технологичните гиганти по примера на фармацевтичните отказват да поемат отговорност относно „страничните“ ефекти на своите средства за наблюдение и щетите от прилагането им.
Кой наблюдава наблюдателите?
Необходимо е всички граждани да наблюдават своите правителства, за да не се окаже, че техните права и свободи са изцяло дерогирани. Но има ли причина за притеснение, ако правителствата правят това за доброто на гражданите и тяхната лична протекция?
В исторически план – да, има повод за притеснение. Цифровизацията и обединението на лична и здравна информация поставя хората в изключително неблагоприятни условия и ги прави роби и зависими от една система, която трябва самите те да наблюдават и коригират.
Ресурсите, които са били нужни на тоталитарните правителства, са много по-големи, докато цифровизацията и размиването на границите между медии и правителства (сливането им) дава възможност на властта мигновено (в реално време), с която тя може да „наказва“, лишава от средства и притиска всеки непослушен.