Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Новите РНК ваксини: какво отключиха

От началото на епидемията с COVID-19 сме свидетели на бързо развитие на процеса на създаване на нови ваксини, като очевидно политически и научно се дава приоритет на ваксините над медикаментите за лечение на заболяването. Използват се улеснени механизми за одобряване на ваксини и за пръв път се легализират нови технологии, неприлагани досега върху хора или върху широк кръг от хора. 

В момента големите производители на ваксини се надпреварват да кандидатстват за одобрение на новите си дози от FDA (Администрацията по храните и лекарствата) в САЩ и ситуацията със сравняването на процентите защита малко започва да заприличва на търг с наддаване. 

След одобрението на бустерна доза на Пфайзер за хора над 65 години последваха кандидатствания с изследвания от Модерна, а във вторник и Джонсън и Джонсън обявиха проведено от тях изследване, което показва много по-високи проценти на защита, като дори се цитира 100% защита от сериозно боледуване поне 14 дни след втора доза.

Докато цитираните компании започват да увеличават производствените си мощности, на сцената започват да излизат ваксини, базирани на нови технологии.

Самоусилващи се иРНК ваксини

На 20 септември американската фармацевтична компания Gritstone в сътрудничество с Университета в Манчестър и фондацията Trust NHS на Манчестърския университет обяви стартирането на първа фаза на многовариантна ваксина срещу Ковид 19.

Ваксината, наречена GRT-R910, използва нова технология, наречена самоусилваща се рибонуклеинова киселина (иРНК), която се репликира, след като се инжектира в мускула. Досегашните ваксини на Пфайзер и Модерна използват иРНК, която учи човешкото тяло как да произвежда протеин, предизвикващ имунен отговор, но не може да се самовъзпроизведе.

Самоусилващата се иРНК обещава по-малки дози от съществуващите ваксини, което означава, че е потенциално по-евтина и има по-малко странични ефекти. Проучването, което е спонсорирано от Националния институт по здравеопазване на САЩ, ще наеме 20 доброволци на възраст над 60 години. Данните за оценка на ваксината се очакват през първото тримесечие на 2022 г. Резултатите от предклиничните проучвания, водещи до разработването на ваксината, ще бъдат публикувани съвместно от Gritstone и Националните здравни институти по-късно през годината.

Всъщност върху самоусилващите се иРНК ваксини, както и върху стандартните иРНК ваксини се работи от години. Първоначалните проучвания се фокусират основно върху разработването на ДНК, а не на РНК ваксини, тъй като последните са по-нестабилни и се изискват специални условия за мащабното им производство и съхранение. Но поради факта, че ДНК ваксините като цяло са се представили слабо в клиничните изпитвания при хора, се подновява интересът към РНК ваксините, особено след началото на ковид кризата.

До момента използваните нерепликиращи се иРНК ваксини (тези на Пфайзер и Модерна), производството на антигени е пропорционално на броя на конвенционалните иРНК транскрипти, успешно доставени по време на ваксинацията. Това означава  обосновка, че постигането на експресия за защита или имуномодулация може да изисква големи дози или многократни приложения, т.е. очаква се “ваксинацията” да стане периодична.

При новите самоусилващи се иРНК ваксини обаче се твърди, че се очаква имунната реакция да се постигне с по-ниска доза и да е валидна за всички варианти на вируса, а не само за един или два. Имунизацията в идеалния случай според “листовката” трябва да предизвика антиген-специфичен имунен отговор, но понастоящем не е ясно дали периферното вродено имунно активиране от in vitro транскрибирана РНК повишава или компрометира този отговор. 

В крайна сметка всичко това са хипотези на етап предклинични проучвания, и изпитването им в реалността тепърва предстои. Но интересно е, че с тази ваксина искат да постигнат препарат, който постоянно да репликира въпросната иРНК, което да установи трайна намеса в генната експресия на клетките.

ДНК ваксини

Индия е първата държава, която през септември одобри нова ваксина срещу Ковид 19, използваща кръгови нишки на ДНК, за да стимулира имунната система срещу вируса SARS-CoV-2.

Въпреки че ефикасността на ДНК ваксините не е особено висока в сравнение с тази на другите ваксини срещу Ковид 19, те са още по-лесни за производство от РНК ваксините и се водят по-стабилни от тях, поради което не се нуждаят от толкова ниски температури на съхранение.

ZyCoV-D съдържа кръгови нишки на ДНК, известни като плазмиди, които кодират шип протеина на SARS-CoV-2 заедно със специална последователност за включване на гена. След като плазмидите навлязат в ядрата на клетките, те се превръщат в иРНК, която пътува до основното тяло на клетката, цитоплазмата, и се превежда в самия протеин на шипа (spike protein). На теория имунната система на организма след това би трябвало да реагира срещу протеина и да произведе специално пригодени имунни клетки, които могат да изчистят бъдещите инфекции.

ДНК ваксините трябва да достигнат до ядрото на клетката, затова ще се поставят със специално безиглено устройство, подобно на пистолет, което ще създава поток от високо налягане, проникващ под повърхността на кожата.

Някои изследователи критикуват липсата на прозрачност в процеса на одобрение, тъй като все още не са публикувани резултати от изпитванията на късен етап. От компанията производител казват, че процесът все още тече и скоро ще бъде представен пълният анализ за публикуване.

Близо дузина ДНК ваксини срещу COVID-19 са в клинични изпитания в световен мащаб и поне още толкова са в по-ранни етапи на развитие. ДНК ваксините се разработват и за много други заболявания.

Един от учените, работещи върху ДНК ваксини, проф. Дейвид Уейнер, казва: “Настъпи много вълнуващо време за генетичните технологии. Те най-накрая получиха шанс да покажат какво могат.“

Ваксини в салати

Макар да звучи като шега, всъщност е факт, че учени от Калифорнийския университет Ривърсайд (UCR) в момента проучват дали могат да превърнат годни за консумация растения като маруля и спанак в носители на иРНК ваксини, които хората могат да отглеждат сами.

Изследователският проект има три цели: да покаже, че иРНК ваксини могат да бъдат успешно интегрирани в растителните клетки; да покаже, че растенията могат да репликират достатъчно иРНК, за да се конкурират с настоящите инжекционни методи; и да се определи правилната доза.

„В идеалния случай едно растение би произвело достатъчно иРНК, за да ваксинира един-единствен човек“, казва в прессъобщение Хуан Пабло Жиралдо, водещ изследовател и доцент в катедрата по ботаника и растителни науки на UCR. „Тестваме този подход със спанак и маруля и имаме дългосрочни цели хората да го отглеждат в собствените си градини. Фермерите в крайна сметка също биха могли да отглеждат цели полета от него.“

Предишна лабораторна работа на Жиралдо показа, че хлоропластите могат да експресират гени, които естествено не са част от растението. Това беше постигнато чрез изпращане на чужд генетичен материал в защитна обвивка в растителните клетки.

Върху подобен алтернативен подход за имунизация работи и екип от учени в Канада. Техният метод включва експресията на вирусни антигени в годни за консумация растения, включително маруля и спанак, които хората след това ще ядат. Тестването на ваксината вече започна като част от партньорство с болницата в Отава. Ако тези проекти се окажат успешни, те могат да разрешат проблема със съхранението на иРНК ваксини и да могат да ги съхраняват при стайна температура.

Кой ще влезе през вратата?

Нормално е науката постоянно да се развива и да търси нови и по-ефективни методи. Върху нови технологии и платформи за ваксини се работи от 90-те години на 20-ти век, и то в много посоки, включително използващи липидни носители, наноносители, йонизирани носители, различни видове адюванти и т.н. 

В момента обаче става дума за качествено различен етап, приветстван от учени като Уейнер, но също така предизвикващ дълбоко недоверие и съмнения в обществото, поради моралните и етични граници, които се прекрачват. С аргумента световна пандемия вратата пред генетичните изследвания и одобрение на базирани върху тях медикаменти се отвори широко, без да са достатъчно проучени. Съкратиха се срокове и вместо да се изискват години предварителни клинични изпитвания, те се преместват във времето след одобрението на продукта. 

Научни експерименти винаги е имало, и конвенционалните ваксини също са наблюдавани години и десетилетия наред, но сега имаме директно експериментиране върху огромни маси от население. Това е може би най-мащабният медицински експеримент на нашето време.

Ясно е обаче защо тези технологии, макар и без достатъчно проучвания и доказателства, бяха избрани от фармацевтичните компании. Производството на класическите, познати ни отпреди ваксини, е много специализирано, тъй като се работи със сложни технологии за клетъчни култури. То изисква специални съоръжения за производство на индивидуални ваксини, както и продължителни оценки на безопасността, за да се изключат рисковете, свързани с биологични замърсители. Съответно това производство е и доста скъпо. За разлика от него, производството на РНК ваксини е просто, може лесно да се адаптира, за да се настанят нови кандидати в рамките на установен производствен канал, и е евтино и бързо. 

Заигравката с генетичните технологии е опасна и гордостта на научната общност, че познават що има у човека, включително технологията на човешкия организъм и всичките му измерения, може да доведе до световна трагедия. Пренебрегването на основния постулат на научния метод, а именно, че разширяването на знанието всъщност разширява и границите с непознатото, е явление, с което човечеството не се сблъсква за първи път. Да си припомним историята на оловните продукти, преди да се разбере, че те са радиоактивни.

За съжаление отворихме вратата широко, остава да видим кой и какво ще влезе през нея. Но едно е сигурно, това е началото на нова ера на здравеопазването – част от тоталитарния трансхуманизъм.

Богари Медияhttps://bogari.bg/
Bogari Media - Медията на скритата истина - за нещата каквито са!

Последно качени

Свързани постове