Преди избирането на Тръмп през 2016 г. съществуваше неолиберален консенсус за посоката за развитие на света. Всъщност 45-ият президент на САЩ показа, че има и алтернатива на абсолютизма на новата тоталитарна идеология и социална религия на неолиберализма. С неговото избиране за президент, както и с излизането на Великобритания от ЕС, се върна дебата за бъдещето развитие не само на САЩ, но и на света. Така станаха явни определени процеси и се видя една друга управленска визия. Става въпрос за културен сблъсък, борба срещу опита за потъпкване на едни ценности, които имат дълбок корен както в Европа, така и отвъд океана. Това са християнските ценности, довели до просперитета не само на САЩ, но и на Европа след Втората световна война. Пример за това е Германия, водена от християндемократите на Аденауер, която след краха във войната постепенно се превръща в двигател на Европа и Европейския съюз.
Това потъпкване на носителите на изконните християнски ценности и всички онези процеси, свързани с възхода на неолибералната религия, се проявяват особено силно в цяла Европа, включително в България. У нас много християни симпатизират на “Демократична България”, въпреки явната им неолиберална пропаганда, антихристиянска културна политика и обвързаност с НПО-тата на Сорос. Позициите на тази политическа партия спрямо ситуацията в Северна Македония, Истанбулската конвенция и закона за закрила на детето в същината си са антихристиянски и антибългарски.
Странно е и лицемерието на новите “либерали” и двуличното им отношение към протестите. Американският посланик в България се обяви в защита на протестирането като демократично право и подкрепяше протестите в България, явно без да вижда нищо нередно във вандализма, мятането на бомбички, бесилките и ковчезите. Но защо тогава протестите пред Капитолия бяха обявени за екстремизъм?
Става ясно, че живеем в свят, в който всички факти, дори и в науката, се тълкуват. Това води до един неизбежен сблъсък на убеждения, при което е важно всеки да заеме позицията на правдата и истината, без която свободата не може да съществува. Но какво всъщност е истината? Не съществува обективна такава, защото обектът се наблюдава от субекта. Истината е в интерпретацията и контекста на събитията. Проблемът е когато едни и същи събития се представят по различен начин от различните медии, които манипулират и изопачават фактите според политическите си убеждения.