От началото на ковид кризата имаше много опасения какво ще се случи в Африка – континента, който и преди беше място на поява и разпространение на много инфекциозни болести, а липсата на вода и други хигиенни условия правеха препоръките за миене на ръце, маски, социална дистанция и т.н. малко вероятни.
Предвиждаха се милиони жертви, говореше се, че улиците ще бъдат покрити с трупове. По финансови и културни причини ваксинацията също е на много ниско ниво – по-малко от 6% от населението.
Тези прогнози обаче не се сбъднаха. В продължение на месеци СЗО описва Африка като „един от най-малко засегнатите региони в света“ в своите седмични доклади за пандемията и показва, че инфекциите там намаляват от юли насам. Данните на СЗО показват, че смъртните случаи в Африка съставляват едва 3% от общия глобален брой. За сравнение, смъртните случаи в Америка и Европа представляват 46% и 29%.
Зимбабве например през изминалата седмица регистрира само 33 нови случая на ковид и нула смъртни случаи. Там отново има политически митинги, концерти и домашни събирания, а на пазарите има стотици хора.
Какви са причините
Учените подчертават, че получаването на точни данни за COVID-19, особено в африканските страни с неравномерно наблюдение, е изключително трудно.
Някои изследователи казват, че по-младото население на континента – средната възраст е 20 срещу около 43 години в Западна Европа, в допълнение към по-ниските им нива на урбанизация и склонността да прекарват времето си на открито, може би му е спестило по-смъртоносните последици от вируса досега. Няколко проучвания изследват дали може да има други обяснения, включително генетични причини или минали инфекции с паразитни заболявания.
Изследователи, работещи в Уганда, установяват, че пациентите с COVID-19 с висока степен на излагане на малария е по-малко вероятно да пострадат от тежко заболяване или смърт, отколкото хората с малка анамнеза за заболяването.
„Влязохме в този проект, мислейки, че ще видим по-висок процент на отрицателни резултати при хора с анамнеза за инфекции с малария, защото това се наблюдава при пациенти, ко-инфектирани с малария и ебола“, каза Джейн Ачан, старши съветник по научни изследвания в Консорциум за малария и съавтор на изследването. „Всъщност бяхме доста изненадани да видим обратното – че маларията може да има защитен ефект.„
Интересен факт е, че най-засегната от вируса се оказва ЮАР, докато в Нигерия, най-гъсто населената страна в Африка, правителството е регистрирало близо 3000 смъртни случая досега сред 200-милионното си население. Съединените Щати регистрират такъв брой случаи на всеки два или три дни.
Подобна е ситуацията с коронавируса и извън Африка в бедни страни като Афганистан, където експертите прогнозират, че огнища на фона на продължаващ конфликт ще се окажат катастрофални.
Хашмат Арифи, 23-годишен студент в Кабул, казва, че не е виждал някой да носи маска от месеци, включително на скорошна сватба, на която присъства заедно със стотици гости. В часовете му в университета повече от 20 студенти рутинно седят немаскирани в тесни помещения.
„Не съм виждал случаи на корона напоследък“, казва Арифи. Досега Афганистан е регистрирал около 7200 смъртни случая сред своите 39 милиона души, въпреки че на фона на конфликта са направени малко тестове и действителният брой на случаите и смъртните случаи не е известен.
Уроци от опит
Разбира се, учените не престават да предупреждават, че Африка не е застрахована и тепърва може да бъде лошо ударена от вируса. Напоследък непрекъснато ни се повтаря да вярваме на науката, на учените. Изминалите две години обаче показват, че те за много неща не са били прави. Никой не е очаквал Европа да е най-много засегната от вируса, а Африка най-малко. Много по-добър подход е да се направят изводи и да се вземат уроци от вече случилото се, вместо да се вярва безрезервно на прогнозите.
И така, какво може да научим от ситуациите в Европа и Африка?
Колкото и да е неточна статистиката заради ниското ниво на регистрация в Африка, все пак разликата в процентите с Европа е огромна, така че дори да има статистически грешки, резултатите остават в полза на Африка.
Ниската урбанизация и животът на открито със сигурност са фактори, повлияли положително, и те рязко контрастират на предприетите мерки в Европа, където непрекъснато се насърчаваше оставането на хората вкъщи и миналата година дори се забраняваше посещението на паркове и туризма сред природата. Като че ли дойде време европейците да платят за застоялия и изнежен живот, прекомерната употреба на храна и лекарства за всяко нещо, струпването в големи замърсени градове.
“Наказанието” на Африка
Веднага след като медиите обърнаха внимание на ситуацията в Африка и пуснаха публикации за несравнимо по-малкия брой случаи, независимо от ниските нива на ваксинация, по социалните мрежи имаше немалко коментари, че сега Африка сигурно ще бъде “наказана”, защото “си позволява” да бъде по-добре от държавите с високо ваксинационно покритие, и най-вече, защото някои африкански учени и политици твърдяха, че нямат нужда от толкова ваксини.
Какво последва? Две неща се случиха. Първо, по западните медии веднага се появиха учени, които почнаха да вещаят нови ужаси за Африка, понеже ниската ваксинация била бомба със закъснител. Второ, на 24 ноември ЮАР съобщи на Пфайзер и Астра Зенека, че иска да прекрати доставките на ваксините им, защото имат голямо количество неизползвани.
Два дена след това, на 26 ноември, съобщиха, че в ЮАР е открит нов вариант на вируса, омикрон, и много държави веднага реагираха със спиране на полети и връзки от ЮАР и други африкански държави.
Независимо, че ЮАР и Ботсвана протестираха, че истината е изопачена и новият вариант е с леки симптоми, и оттогава досега това се потвърди, политици и журналисти започнаха да използват омикрон като ново “плашило”, с което да създават страх у хората и да прокарат политиките си. Всеки ден основните заглавия по медиите са как са открити случаи на омикрон в тази или онази страна. Създава се усещане за нещо настъпващо и неизбежно.
Действително ли Африка беше “наказана”? Едва ли ще узнаем истината със сигурност. Но последователността на фактите може да бъде проследена. След цялото сочене с пръст на виновната Африка, всъщност преди няколко дни от Световната здравна организация направиха изказване, че вероятно никога няма да се разбере откъде точно произлиза вариантът омикрон. Това, че е докладван от съвестен учен в ЮАР, извършващ редовно геномно секвениране, съвсем не означава, че омикрон не е възникнал в друга държава, където не се прави толкова често или сериозно секвениране. Възможно е вариантът да си е съществувал от повече време и просто да не му е било обърнато внимание.
Всичко това обаче остава без значение. На етапа, когато в много държави започнаха протести срещу зелените сертификати, а ваксинацията на голяма част от населението беше приключена, трябваше нещо ново, за да бъдат накарани хората да продължат със следващите дози, за да има обяснение за нарастващия брой тежки случаи при ваксинирани хора, за да има аргумент за налагането на нови локдауни и задължителна ваксинация. Трябваше ново средство за страх. И то беше измислено.